– Преди Авраам да е бил, Аз съм.
Иисус Христос
Най-главните, важни, силни неща, които хората казват, не са в подготвени речи и доклади, а сякаш между другото, когато говори самото сърце. Например така се случва с думите на Мартин Лутър Кинг: „Имам една мечта“, които стават символ и лозунг на движението за равноправие в САЩ.
Само Иисус Христос не прави разлика между обикновени думи, разговори просто така, за нищо съществено (каквито Той всъщност не е имал) и беседи за Божието царство. При Него всичко и винаги е свързано с най-важното. И най-неочаквано слушателите Му чуват от Неговите уста потресаващи думи, каквито не са чували дотогава.
Взаимоотношенията между Иисус Христос и фарисеите се изследват от богослови и историци. За тях учените пишат докторски дисертации. Именно в дискусиите между Иисус и Неговите противници, записани в Евангелието от Йоан, можем да открием много такива слова на Христос, които не се вписват в представите на хората по онова време, за Бога, Месия, Закона и Писанията.
В Йоан 8:24 четем: „Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си“.
Какво има предвид Иисус, когато казва, че хората трябва да повярват, в това, кой е Той, за да им бъдат простени греховете? Гръцките думи: „Εγώ ειμι“ („Аз съм“), използвани тук, съответстват на арамейското (Иисус говори с фарисеите на арамейски): „ани уху“, т.е. „Аз съм Той“. Тази фраза е близка по значение до името на Бога. Иисус казва на фарисеите, че само хората, които повярват в Него и в Онзи, за Когото Той се провъзгласява (т.е. в Бога), ще получат прошка за греховете си.
Нека обърнем специално внимание на ст. 58 от 8 гл.: „Преди Авраам да е бил, Аз съм“. Явно тук Иисус открито и недвусмислено твърди, че е Бог. Заради което и е бил разпънат. Помните ли какво се казва в Евангелието? Четем: „Затова юдеите още повече искаха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога“ (Йоан 5:18). Или тук: „Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам те в Живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?“. Иисус му отговаря: „Ти рече. Казвам ви обаче: отсега ще видите Човешкия Син, седнал отдясно на Силата и идващ на небесните облаци“. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: „Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухте богохулството Му! Как ви се струва?“. А те отговориха: „Заслужава смърт“ (Мат. 26:63-66).
Ако казваме за апостолите, че са повярвали в Иисус, какво означава това? На кого са повярвали? Кой е бил Иисус от Назарет за тях? В книгата Деяния на апостолите четем: „Ще приемете сила, когато слезе върху вас Светият Дух. И ще бъдете свидетели за Мене в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария, и дори до края на земята“ (Деян. 1:8). Иисус казва, че те ще бъдат Негови свидетели: за Неговата същност и Неговото възкресение.
Сега ще припомним достигналите до нас „случайни“ думи на някои свидетели.
ТОМА
Всички знаем за Тома Неверни. Апостол Тома е наричан още „Дидим“ (близнак). Според преданието външно той приличал много на Иисус. Изразът „Тома неверни“ (или „невярващият Тома“) се е превърнал в нарицателно име за недоверчив човек. Тома обаче не остава такъв.
Свети Йоан Златоуст пише: „Тома, който някога е бил по-слаб във вярата от другите апостоли, чрез Божията благодат станал по-смел, ревностен и неуморим от всички тях, така че обиколил със своите проповеди почти цялата земя, без да се страхува да прогласява Божието слово на дивите народи“.
Според преданието ап. Тома е основал християнски общности в Юдея, Месопотамия, Партия, Етиопия и Индия. Той потвърждава с мъченическа смърт своето свидетелство за Христос и проповедите си за благовестието. След като съпругата и синът на индийския управител на град Мелипура се обръщат към Христос, ап. Тома е пратен в затвора, където дълго е измъчван. Там го пронизват с копие и умира.
Какво казва Тома за Иисус Христос, когато Той му се явява след възкресението Си в първия ден от седмицата, т.е. в неделя? „Господ мой и Бог мой!“ Иисус му отговаря: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са онези, които не са видели и са повярвали“ (Йоан 20:28-29).
Тома няма повече съмнения: пред него е Този, Който е самият живот, ЯХВЕ.
Може би той си е спомнил думите на Учителя в разговора Му с Филип: „Филип Му каза: „Господи, покажи ни Отец и това ни стига“. Иисус му отговори: „Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отец. И как ти казваш: „Покажи ни Отец?“ (Йоан 14:8-9).
ЯКОВ
Родния брат на Иисус Христос, син на Мария и Йосиф, пише в своето Послание: „Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато“ (Яков 1:1). Специалисти по гръцки език могат да потвърдят, че липсата на определителен член пред думата „Господ“ показва, че няма да сбъркаме, ако поставим следното ударение: „Слуга на БОГА И ГОСПОДА Иисус Христос“.
За да може родният Му брат да нарече Иисус Господ и Бог, трябва да се е случило нещо изключително. Тази вяра – вярата в Иисус Христос, в това, кой е Той, е дело на Светия Дух. Ето защо дори братът е повярвал в Иисус като в Бог. И само такава вяра, както четем от Посланието на Яков, е съпроводена с дела – жива и спасителна.
Ето какво има предвид Иисус, когато казва: „Повярвайте, че Аз съм!“ (Йоан 8:24, буквален превод).
ПЕТЪР
Апостол Петър (Симон) е роден във Витсаида – град, разположен на северния бряг на Галилейското езеро, в семейството на обикновения рибар Йона. Иисус го нарича Симон, син на Йона. Петър бил женен и заедно с брат си Андрей се препитавали с риболов. Името Петър му дава Иисус Христос. „Петрус“ идва от гръцката дума за „камък“ или „скала“, която съответства на арамейското име Кифа.
В нощта, когато арестуват Иисус, Петър, уплашен от слугите на първосвещеника, три пъти се отрича от своя Учител. Но след това се разкайва и получава прошка. Петър е първият, който, без да се замисля, изповядва Иисус Христос като Господ: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Мат. 16:16). След Възнесението на Господ ап. Петър проповядва Христовото учение в различни страни и извършва свръхестествени чудеса: възкресява мъртви, изцелява болни и немощни.
Според преданието Петър служи като епископ в Рим. По време на гоненията при император Нерон той е разпънат на кръст с главата надолу. И това е по негово собствено желание, тъй като се е смятал за недостоен да умре със същата смърт като Иисус Христос.
Две от неговите апостолски Послания са част от Свещеното Писание. Второто започва със знаменателни думи, които показват за кого Петър е смятал Иисус и как се е отнасял към Него: „Симон Петър, слуга и апостол на Иисус Христос, до онези, на които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Иисус Христос се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра: благодат и мир да ви се умножи в познаването на Бога и Иисус Христос, нашия Господ“ (II Пет. 1:1-2).
Сякаш между другото Петър казва: „С благодатта на Бога и нашия Спасител Иисус Христос ние придобихме вяра“. И така, кой е Иисус Христос за него? Несъмнено – Той е Бог.
Ето още един текст от Първото послание на Петър: „За това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предрекоха за дадената на вас благодат, като изследваха кое и какво време е посочвал Христовият Дух, Който беше в тях, когато Той е предизвестявал Христовите страдания и идващата след тях слава“ (I Пет. 1:10-11).
Можете ли да си представите за какво говори Петър тук? За сравнение ще цитирам текст от неговото Второ послание: „Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което добре правите, че обръщате внимание като на светило, което свети в тъмно място, докато се зазори ден и зорница изгрее в сърцата ви, като знаете първо това, че никое пророчество в Писанието не е собствено на пророка тълкуване на Божията воля. Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, а просветявани от Светия Дух са говорили светите Божи хора“ (II Пет. 1:19-21).
За Петър тези думи означават, че Духът на Христос и Светият Дух са една Личност. Това му е било открито от Светия Дух. Няма никакво съмнение: за този апостол Христос е Бог.
Петър умира през 67-68 г. сл. Хр. Как тогава някои хора смеят да твърдят, че учението за божествеността на Иисус Христос е късно и е привнесено в християнството през II или дори III век?
ПАВЕЛ
Павел е роден в Тарс (днешна Турция), приблизително в същата година, когато е роден Иисус Христос. Павел учи в Йерусалим при най-известния тогава богослов – Гамалиил. Отначало e гонител на Църквата (тогава християните се наричали последователи на учението „Пътят“). Но след личната си среща с Иисус, когато получава от Него откровение и заръка да проповядва благовестието, Павел служи на Господ така, както никой друг не Му е служил преди или след него.
Неговите мисионерски пътувания, арести, наказания, които понякога са много жестоки, например бой с камъни, и в крайна сметка мъченическата Му смърт в Рим – всичко това ни показва човек, убеден в думите си, истински свидетел („свидетел“ се превежда от старогръцки и като „мъченик“).
Той проповядва много и пише много. Но бих искал да обърна внимание на едни думи, казани от него сякаш между другото. Откриваме ги в прощалната му реч пред ефеските презвитери. Записани са от евангелиста и лекаря Лука в книгата Деяния на апостолите. Ето как звучат те: „Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, сред което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28).
Това показва в какво е вярвал апостолът, как се е отнасял към Иисус Христос и какво са означавали за него думите на Иисус Христос: „Ще повярвате в Мене, че Аз съм“ (Йоан 8:24).
Посланията на Павел за мене са източник на постоянно откровение. Например, чета неговото Послание до Тит. То е лично Послание, наставление към служител. Нека обърнем внимание на три двойки думи, които показват ясно кой е Иисус Христос за Павел: Тит. 1:3-4; Тит 2:10,13; Тит 3:4-6. Апостол Павел, съзнателно или не, но по вдъхновение от Светия Дух, три пъти в това кратко послание повтаря, че за него Спасителят Иисус Христос е Бог.
В своето Послание към Римляните Павел пише (също като че ли между другото): „Истина говоря в Христос, не лъжа – свидетелства ми моята съвест чрез Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка на сърце. Бих се молил сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания. Техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин“ (9:1-5).
Нека ви напомня думите на Иисус Христос, над които разсъждаваме днес: „Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят. Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си“ (Йоан 8:24).
Мисля, че въз основа на приведените текстове от Свещеното Писание и примерите от вярата на апостолите можем да направим следните изводи:
Само такава вяра – вярата в Иисус Христос като Бог – е спасителна и чрез нея преминаваме от смърт към живот. Това потвърждават Неговите думи.
Само такава вяра ни прави участници в Божието естество и обитатели на небето. Това казва ап. Петър.
Само такава вяра ни дава победа над този свят. Това казва ап. Йоан.
Само такава вяра ни позволява да застанем отдясно на Божия престол в небесните места в Иисус Христос. Това казва ап. Павел.
Само такава жива вяра ни дава власт над изкушенията и греха и ни води към дела, достойни за нашия Изкупител. Така казва Яков, братът Господен.
Вярваме ли така? Ако отговорът е „да“, всичките си мисли, думи и дела извършваме в благоговение пред Него и в подчинение на Словото Му. Ако отговорът е „не“, не сме спасени. Бог ни призовава днес да изследваме сърцата си, за да видим дали вярваме и с каква вяра. Амин!
Валдемар Цорн
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2023 <<<