Блажени плачещите, защото те ще се утешат (Мат. 5:4).
Ако не познаваме характера и учението на Христос, можем да предположим, че тук става дума за всички плачещи и скърбящи. Но според мен това не се отнася за една част от тях – за тези, които плачат от самосъжаление, защото не са получили от живота неща, за които са достойни, защото им се случват неприятности, които не са заслужили, и не идва щастието, което им се полага. Това са хората, чийто център на живота са самите те. Егоизмът е противен на Христос, Той неведнъж препоръчва на слушателите Си да се отрекат от себе си и никъде не обещава блаженство на хленчещите себелюбци.
Христос нарича щастливи онези, чиито плач и скръб имат друг произход – като осъзнаят, че са погинали в очите на Бога поради греховния си живот, те се смиряват пред Него и Го молят за прошка и спасение. Скръбта им е скръб по Бога, тя ги води към Него и именно от Него те приемат утешение, когато им прости и планината от грехове падне от раменете им.
Блаженството на получилите прошка не изключва нови скърби, но човекът, който е приел Христос като свой Спасител, който е роден от Бога, се различава от всеки друг – той придобива способността да скърби и да се радва едновременно. Естествената човешка скръб не му е чужда, но радостта му от спасението е постоянна, скръбта не може да го завладее, така че да се удави в нея. Той става силна личност, способна да носи тежък товар и да не се огъне. По-подробно по тази тема четете в статиите на В. Фурника „Блажени скърбящите”, А. Ужакова „Страдащ – жив” и В. Давидюк „Не се срамувай от сълзите”.
Няколко материала в този брой са посветени на темата за наркотиците и наркоманията, която е извор на страдания за много хора в нашата държава и по целия свят. Препоръчваме ви да се запознаете с един дълбок анализ на процесите в обществото, които довеждат до бума на наркозависимостта, – това е статията на И. Медведева и Т. Шишова „Сага за наркотиците”. Както и да прочетете потресаващото свидетелство на М. Любенов за това, как е станал наркоман и как благодарение на скръбта по Бога, зародила се в душата му след много разговори и молитви с него на приятелите му християни, е излязъл от черната дупка на зависимостта.
Напълно вероятно е след многото материали по всички медии, които целят да ви развеселят и да ви настроят безгрижно, статиите за плача и за скърбите тук да ви се сторят доста твърда храна. Но може би те са точно това, което е нужно на всеки от нас, за да изплаче мъката си пред Бог Отец и като дете да се успокои в прегръдките Му.
