Алан Милард
Четиво за12 мин

Една книга, позната от фрагментарни копия като датираща най-малко отпреди 2000 години, разкрива историята на израилевите царе, чието управление започва 1000 години по-рано. Макар че книгата ІІІ и ІV Царства със сигурност е била написана преди около 200 г. пр. Хр., когато е била преведена на гръцки език, действителното време на нейното създаване не може да бъде определено. Последното събитие, отбелязано там – издигането на юдейския цар Йехония от затвора до трапезата на цар Евилмеродах във Вавилон – може да се датира скоро след възкачването на този владетел на престола през 562 г. пр. Хр. Независимо дали книгата е била завършена малко след това, или през следващите два-три века, историкът трябва да знае доколко може да се довери на тези сведения, след като другаде в античния Близък изток няма други описания на повечето от събитията, представени там.

По-конкретно е важен въпросът дали 1-11 гл. от книгата ІІІ Царе, които ще наричаме Разказа за Соломон, отразяват ситуации от Х в. пр. Хр., или са израз на разбирания от епоха стотици години по-късно. Имало ли е блестящ управник в Йерусалим около 950 г. пр. Хр.? Дали свидетелствата в ІІІ Цар. доукрасяват една по-скромна реалност, дали са фолклорни басни, дали са изпълнени с копнеж измислици на евреите в изгнание, които фантазират за своето минало в светлината на великолепието при Навуходоносор, или са фалшификации на богослови, пропагандиращи определени идеи? Въпреки че текстовете са литературни творби, те очевидно имат богословска цел и са част от религиозен сборник – еврейската Библия. Всичко това не ги обезценява като фактологически източници, защото и най-художествената литературна композиция, и най-тенденциозната измислица могат да отразяват обстоятелства и събития с огромна точност, докато ги подреждат или тълкуват било по естетически признаци, било според някаква философия, която за читателя е неприемливо предубедена.

 

І. Културният контекст

Разказът за Соломон описва един по-широк спектър на материалната култура, отколкото другите части на книгите ІІІ и ІV Царства. Затова той дава по-голяма възможност за оценка в контекста на античния свят: биха ли могли изделията, приписвани на Соломоновите занаятчии, да се отнесат безпроблемно към Х в. пр. Хр., или са изработени в по-късни години?

  1. Как се използва златото

а) В храма

Въпреки че липсата на някои детайли прави невъзможно категоричното възстановяване, ясно е, че моделът на Соломоновия храм е следвал един отдавна установен план от преддверие, главна зала и светилище, със складове, построени откъм външните стени, и двор. Този план спокойно би могъл да се отнесе към Х в. пр. Хр., към по-ранен или съвсем малко по-късен период. Повечето коментатори са готови да допуснат, че зад определени части от описанията на храма, както и на Соломоновия дворец, двора на царя и отношенията му с чужденците лежат архивни документи. Докато детайлите от структурата, размерите и подредбата на храма се приемат без оспорване, стигне ли се до пищната му вътрешна украса със злато, почти всички променят мнението си и се опитват да омаловажат или отхвърлят конкретните изрази, понякога с тексткритически основания. Фигурите на кани за вода, цветя и херувими, издялани върху дървената облицовка, имат многобройни аналози през късната бронзова или през желязната епоха в Леванта, макар че дърворезби от онези периоди едва ли са известни. Покритието на стените, тавана и пода на целия храм със злато обаче се отхвърля. Един съвременен автор пише: „Има силни аргументи против сведенията за златен обков в храма. Някои от тези сведения липсват в Септуагинта, а при по-късни описания на храма и неговите съкровища не се споменава за златен обков (ср. ІV Цар. 14:14; 16:17; 18:16).“

Възражението, че за златния обков не се споменава в следващите части на ІІІ и ІV Царства, може да бъде отхвърлено, защото едва ли последните съставители на двете книги са били толкова неинтелигентни, че да разкажат за преместването на храмовите съкровища от фараона Сисак (Сусаким) при управлението на Ровоам (ІІІ Цар.14:26) и после да допуснат, че значителна част от тях са останали на мястото си през следващите 200 години. Фактът, че Езекия сваля златото, с което е покрил вратите на храма (ІV Цар. 18:16), не означава, че такава украса там никога не е имало. Според авторите на ІІІ и ІV Царства декорацията на храма от Езекия е постигната от същата участ като тази при Соломон – станала е плячка в ръцете на могъщ враг. Съмнителни или силно преувеличени са присъдите над твърденията за цялостна златна облицовка на вътрешността на храма (ІІІ Цар. 6:20–22, 30). Докато за някои учени тези сведения са напълно неприемливи, други допускат повърхностно или частично позлатяване, а един дори предполага „напръскване с течно злато” в съответствие с Притчи 26:23, където същият еврейски глагол („сапа”) се отнася за полиране на чиреп. Но докато един керамичен съд може да се покрие с втечнен метал, без да се повреди, е трудно да си представим такава обработка за дървена облицовка. В тези пасажи преводът „покривам, обковавам” изглежда най-подходящ и сродните думи на еврейски и угаритски го подкрепят. Асирийски и вавилонски разкази за златна украса на храмови стени използват най-вече един глагол със значение „обличам, нагиздвам”.

Със сигурност обоснованата позиция по този въпрос е невъзможна без подробно разглеждане на начините, по които златото се е използвало за украса на храмове през античността. Преценки, изхождащи от това, как обществото в Европа и Северна Америка през ХХ век възприема златото, са неподходящи за документ от древния Израил. Описанието на погребението на египетските фараони в масивни златни ковчези би могло днес да предизвика скептицизъм, ако гробницата на Тутанкамон не бе открита заедно със съкровищата й, почти недокоснати.

Златна облицовка, целяща да подчертае красотата на храмовете, е засвидетелствана през античността в Месопотамия и Египет. За това говорят текстове от тази епоха и археологически находки в Египет. В Асирия през VІІ в. пр. Хр. Асархадон възстановява храма на Ашур, обковава вратите му със злато и „облицова стените със злато, като с мазилка”. Във Вавилон век по-късно Навуходоносор украсява храмовете на боговете: „облякох (ги) в злато и ги направих светли като ден”. И Набонид (555-539 г. пр. Хр.) следва тази традиция: „Облицовах стените им със злато и сребро и започнаха да светят като слънцето.”

Египет ни предоставя по-обширни доказателства. Френският учен Пиер Лако пише есе върху значението на някои процепи и канали в различни древни египетски паметници от камък. Той успява да покаже, че стълбове, портали и части от стени са били покрити със златни листове. Процепите и каналите са позволявали металът да се прикрепи към каменните повърхности.

Египтяните издигат стълбове в почит към своите владетели. Това са обелиски като Иглата на Клеопатра. Някои от тях имат златен обков единствено на върха, други – върху горната половина, а трети – по цялата повърхност. Както колоните, така и каменните блокове на порталите, и резбованите плочи на храмовите стени показват как металните листове са били свързани с тях: обковът се е прикрепял с помощта на пирони. Обшивката очевидно е била най-богатата форма на украса. Има доказателства, че египтяните също са измазвали каменните повърхности и после са слагали тънко златно фолио върху мазилката. Надписите не посочват кой метод е бил използван – когато изреждат постиженията на царете, те употребяват една дума, която буквално означава „изработвам”, но според Лако в този контекст може да бъде преведена като „обковавам”.

Вратите на Соломоновия храм се движели на златни панти (ако приемем, че това е значението на думата „pôtôt” в ІІІ Цар. 7:50 – „скоби“). „Изглежда непрактично гнездата на пантите в пода и трегера да бъдат от злато” – казва един коментатор. Но древната практика потвърждава библейския текст. Каменни гнезда, които държат долния край на стълбове с панти, са често срещани из целия Близък изток от ранната бронзова епоха насам. В Месопотамия царете обикновено надписвали стълбовете, поставяни във важни храмове, и немалко от тях са оцелели. Поне в един случай ръбът на камъка бил покрит със златно фолио, притиснато силно към гравюрата, така че надписът се виждал върху повърхността от злато. Това несъмнено показва как трябва да се възприемат златните гнезда (панти) в Соломоновия храм – повърхността на камъка е била обкована със злато, което не е достигало до самото гнездо.

„Облицовката на пода [на храма] със злато е неправдоподобна” според един автор, според друг е „абсурдна”. Мартин Нот е склонен да приеме златния обков на стените, но не и на пода. Сред цитираните египетски текстове сe споменават под, „изработен със злато и сребро”, друг, „украсен със сребро”, трети – „самият той от сребро”. Различното при тези сведения е най-вече това, че се използва сребро за подовете, не злато, като се смята, че златото е непрактично поради своята мекота. Това възражение би могло да има известно основание, макар че то се омаловажава донякъде от наблюдението, че свещениците вероятно са влизали в Соломоновия храм боси.

В своя материал египтологът Лако говори за „удивителния начин, по който египтяните се подготвяли да използват златото” за украса на паметници. Той добавя, че повечето египетски статуи на божества от камък и бронз, които могат да се видят в нашите музеи, първоначално са били изработени по същия начин, със златна обшивка – нещо, което се вижда при някои фигури от Угарит и други места в Леванта. Златното покритие на дървените гробници, където се намират саркофагът на Тутанкамон, други ковчези и скъпи предмети, не е съвременният лист чисто злато с дебелина 0,0002 мм или по-малко, а – фолио с дебелина, варираща между 0,01 и 0,09 мм. Много по-тънко златно покритие се използвало за гипсови изображения на сцени в египетските гробници, където отливката не можела да издържи по-тежък материал, прикрепен върху нея. Но облицоването на храмови стени и обелиски може да е било поне толкова реално, колкото при Тутанкамоновите гробници.

 Извън Египет и Близкия изток подобно отношение към златото е имало сред основателите на западната култура, гърците от Атина. В Партенона се намирал един шедьовър на скулптора Фидий – високата 10,5 м статуя на Атина. Тя била направена от дърво с елементи от слонова кост и обшивка от злато, която можела да се махне, когато е необходимо.

Никой от тези документи или паметници не доказва, че в Йерусалим по което и да било време е имало обкован със злато храм, но тяхното свидетелство е достатъчно да опровергае всички възражения срещу библейските описания като преувеличение или фантазия. Украсата на Соломоновия храм е напълно съвместима с древната практика.

б) При обзавеждането и украсата на двореца

Съдове и прибори за маса. „Всички съдове за пиене у цар Соломон бяха златни и всички съдове в дома от ливанско дърво бяха от чисто злато” (ІІІ Цар. 10:21). Намерените златни съдове от всички части на античния Близък изток и Египет показват, че няма основание да виждаме преувеличение тук. Екземплярите, високо ценени в съвременните музеи, са малкото оцелели от огромните количества, които са били изработвани, преработвани, плячкосвани, стопявани и превръщани в други предмети. Наличието на златни прибори от всякакъв вид, и то в значителен брой, е явно от древните текстове, на които няма основание да не вярваме. Например, златните съдове, описани в Писмата от Мари (ХVІІІ в. пр. Хр.), или множеството купи и блюда от злато, изброени като дарове в Писмата от Амарна (ХІV в. пр. Хр.). Съдовете от Царската гробница в Ур от ІІІ хилядолетие пр. Хр. и от различни съкровища от ІІ хилядолетие пр. Хр., намерени в Египет, платата от Угарит от късната бронзова епоха, предметите от гробовете на асирийските придворни дами в Нимруд и от различни места в Персия от І хилядолетие пр. Хр. илюстрират продължителната мода сред богатите да използват златни прибори – средство за парадиране, актуално и в наши дни.

Щитове. Петстотин златни щита в два размера украсявали Соломоновия дворец (ІІІ Цар. 10:16-17). Преди това Давид взел златни щитове от слугите на совския цар Ададезер (ІІ Цар. 8:7 – Адраазар). На пръв поглед тук можем да видим пример за „екстравагантните детайли… за въображението, на което писателите от епохата на Соломон са давали пълна свобода”. Изследването на древни документи и различни предмети, изработени от хората (артефакти), показва, че както съдовете за маса, така и златните щитове са атрибути, с които царят парадира. Най-близкият паралел е със Саргон ІІ от Асирия в подробния разказ за плячката, която той взел от храма на Халди, главния бог на Урарту в Мусасир, близо до езерото Урмия през 714 г. пр. Хр. Макар да не са открити никакви златни щитове и най-ранните сведения, освен при Соломон, да се отнасят за края на VІІІ в. пр. Хр., разбиранията на античните култури не позволяват да се отхвърли възможността за съществуването им.

Престолът. „Царят направи и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато” (ІІІ Цар. 10:18). Престолът, разбира се, не е бил изработен изцяло от слонова кост, точно както и Ахавовата „къща от слонова кост” (ІІІ Цар. 22:39) или Кулата на скъпоценностите в Лондонския Тауър, която не е направена от скъпоценни камъни. В Лондонската кула се пази кралската корона със скъпоценни камъни, а в другите два случая слоновата кост е преобладаващата украса. Няма основание за превода: „инкрустиран със слонова кост”, нито за предположението, че повърхности, различни от облицованите със слонова кост, са били покрити със злато. Находки на много места доказват, че облицованите със слонова кост мебели са доста разпространени в античния Близък изток. Тази изработка се радва на добър прием до късната бронзова епоха (например в Мегидо) и е особено честа през Асирийския период, както показват съкровищата от Нимруд, Хорсабад, Арслан Таш и Самария. За съвременния вкус слоновата кост с мек бял цвят, майсторски издялана, е привлекателна сама по себе си, но за античното око тя е нещо скъпоценно, което e било обичайно да се обогати с инкрустиране на полускъпоценни камъни или оцветено стъкло и с облицовка от златно фолио. Малко от тези предмети са оцелели днес и все пак са останали достатъчно, за да докажат, че става дума точно за това. А черните петна от битумно лепило, използвано за прикрепване на инкрустацията, са широко разпространени при предметите от слонова кост в Нимруд.

Експонатите от слонова кост от Израилевия дворец в Самария запазват оскъдни следи от сходно покритие. В контекста на тези находки и на златните тронове на Тутанкамон, престолът, покрит със слонова кост и облицован със злато, несъмнено е възможен продукт на изкуството на мебелистите от древния Близък изток.

Алан Милард


СПОДЕЛИ