Андрю ван дер Бейл или Брат Андрю, както е познат в съвременната християнска общност по света, е холандски мисионер, чиято дейност през годините на Студената война оказва огромно въздействие върху преследваната Църква в комунистическите страни, в това число и в България. Той е основател на организацията „Отворени врати“ („Open Doors“), която до днес продължава да подкрепя преследваните християни в повече от 60 страни. Заради активната си работа, свързана с нелегалното пренасяне на Библии в страните от комунистическия блок, брат Андрю си спечелва прозвището „Контрабандиста на Бога“.
„Контрабандиста на Бога“ е роден на 11 май 1928 г. в Сент Панкрас, Холандия. Като дете той не открива достатъчно забавления в скучния малък град, което го подтиква от ранна възраст да мечтае за живот, изпълнен с приключения. В началото този копнеж много често се реализира в правене на пакости. По време на немската окупация на Холандия през Втората световна война белите на тийнейджъра Андрю придобиват по-смислен вид и той се включва в местното съпротивително движение. Но акциите, в които участва, се състоят само в безобидни саботажни действия срещу настанената в градчето немска войскова част.
След края на войната Андрю, в търсене на така бленуваните приключения, които да осмислят живота му, се записва в колониалната армия на Нидерландска Източна Индия. Армията е изпратена в Индонезия да потуши бунта на местни въстанически отряди, чиято цел е освобождаване на страната от колониална зависимост към Холандия. Но когато вижда с очите си смъртта на свои приятели, Андрю ван дер Бейл разбира, че има разминаване между авантюристичния живот, за който е копнял, и реалността на военните действия в далечна Индонезия. Вследствие на това разминаване младият човек преживява тежък емоционален срив. По време на битка Андрю е тежко ранен в глезена, което става причина да напусне завинаги бойното поле.
Докато трае възстановяването му, той отваря Библията и започва да я чете, за да намери отговори на екзистенциалните въпроси за смисъла на живота. В крайна сметка се случва логичното – приема факта, че Библията наистина разкрива смисъла на живота, а вярата в Иисус Христос се оказва онова приключение, което винаги е търсел. Това откритие вдъхва нова мечта в сърцето на младия Андрю и той решава да стане мисионер. Записва се в Мисионерския колеж на организацията „Международна евангелизация за Христос“ (WEC) в Глазгоу, Шотландия, където научава редица безценни уроци. Може би най-голямата полза от мисионерското училище е придобитият опит да разчита на Бога, че именно Той ще удовлетвори нуждите му, докато е на мисия.
Малко преди да завърши колежа, Андрю открива, че изпитва особен интерес към страните отвъд Желязната завеса. След като посещава Полша и за кратко служи в лагер за бежанци от Източна Европа, този интерес се превръща в пламенен копнеж да помогне на хората от комунистическите страни, като им даде възможност да държат в ръцете си най-ценната Книга – Библията. Но той осъзнава, че за да осъществи това свое намерение, ще трябва да стане контрабандист, защото в тоталитарните страни от Източния блок Библията е забранена Книга.
В следващите години Андрю ван дер Бейл с всички сили се впуска в преследването на мечтата си да носи светлината на Божието слово на хората, които живеят отвъд Завесата, в тъмнината на комунистическата заблуда. Една от най-популярните истории за дейността на Брат Андрю е свързана с негово преживяване от ранното му служение. Холандският мисионер приближава румънската граница с колата си, марка „Фолксваген“, пълна с незаконни Библии. Притеснен, той се надява, че граничарите няма да го проверяват обстойно и ще прекара незабелязано през границата ценния „товар“.
Когато обаче вижда, че граничните власти проверяват цял час автомобила преди неговия, като принуждават пътниците да извадят от купето целия си багаж, дори седалките, Андрю смирено установява, че за да влезе в Румъния, се нуждае от чудо. След кратка молитва му идва странната идея, вместо да крие книгите, да ги сложи на видно място. Той оставя няколко Библии на седалката до себе си. Най-после идва неговият ред. Брат Андрю отваря вратата на фолксвагена, подава документите си и се приготвя да слезе от превозното средство. Тогава обаче се случва невероятното. Граничният служител поглежда паспорта на мисионера и му дава знак да продължи.
Тази случка е кратък епизод от множество подобни невероятни преминавания през най-пазените граници по време на Студената война. Често Брат Андрю се моли на Бога с молитва, която по-късно става модел за служителите от „Отворени врати“. Всеки път, когато трябва да прекарат тайно Библии и друга християнска литература през границата, „Божите контрабандисти“ казват: „Господи, в багажа си имам Библии, които искам да занеса на Твоите деца. Когато си бил на земята, Ти си дал слепи очи да проглеждат. Сега Те моля да направиш така, че виждащите очи да „ослепеят“. Не позволявай на граничните власти да видят това, което Ти не искаш да видят“.
Цитати от Брат Андрю:
„Колкото по-голяма е тъмнината, толкова по-лесно е да се забележи и малката светлина.“
„Преследването е враг, с който Църквата се е справяла много пъти. Безразличието може да се окаже далече по-опасен враг.“
„Господи, ако ми покажеш пътя, ще Те последвам.“
Явор Костов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2022 <<<
