Адонирам Джъдсън (1788 – 1850) е християнски мисионер, който живее и работи в Бирма в продължение на почти четиридесет години. Той е един от първите американски мисионери, които служат зад граница, а делото му в Бирма оставя трайна следа в историята на страната.
Джъдсън е роден на 9 август 1788 г. в Малдън, Масачузетс, САЩ. Баща му отрано забелязва, че е будно и интелигентно дете, и го записва да учи в колежа на Роуд Айлънд, когато е на шестнайсет години. В учебното заведение Адонирам се запознава с младеж на име Джейкъб Иймс, скептик и посветен деист. Близкото приятелство с Иймс става причина той постепенно да изостави религиозните убеждения, с които е възпитан в своето семейство. Докато е в колежа, Джъдсън прегръща модерните за времето му идеи на френските философи и се опитва да скрие от родителите си, че вече няма нищо общо с християнството.
Но деистичните му възгледи са силно разклатени, когато неволно присъства на смъртта на своя приятел Иймс. Адонирам отсяда в странноприемница по време на едно пътуване, но понеже няма свободни места, го настаняват в стая с много болен човек. През цялата нощ Джъдсън чува предсмъртните вопли на страдащия от съседното легло. На сутринта недоспалият младеж научава не само, че болният от неговата стая е починал, а и че това е бил неговият близък приятел Иймс. Шокът от преживяното го кара да се замисли над въпросите за живота и смъртта, на които деизмът не дава задоволителни отговори. В крайна сметка това го предизвиква да се върне към християнската вяра. И посвещението му е толкова силно, че решава да отдаде напълно живота си на Бога, като служи на мисионерското поле.
След множество изпитания при пътуванията по море и след като се справя с немалкото административни ограничения от британските власти, докато пребивава в Индия, най-сетне на 13 юли 1813 г. Адонирам и съпругата му Ан пристигат в Бирма – страната, където Бог ги призовава. Джъдсън, който знае латински, гръцки и иврит, веднага започва да изучава бирманската граматика, но това се оказва доста трудно начинание. Повече от три години са му необходими, за да се научи да говори бирмански. През този период двамата със съпругата му са почти изцяло изолирани от какъвто и да било контакт с европейци или американци.
В началото Адонирам среща пречки и в споделянето на вярата си с хората от града, в който живее. Местните не възприемат Евангелието не само заради езиковите трудности, с които се сблъсква мисионерът, а и поради факта, че Бирма е будистка страна и населението не е добронамерено към вярванията на чужденците. През този период Адонирам преживява и болката от смъртта на няколко от децата си.
Все пак през 1817 г. в мисионерската му работа се случва пробив. Той завършва сборника „Граматически бележки за бирманския език“, а също така и превода на Евангелието от Матей. От 1818 г. мисионерът организира публични евангелизации, които малко по малко започват да се увенчават с успех.
Животът на Джъдсън в Бирма е изпълнен с множество приключения, гонения и болки от загубата на близки хора. Когато започва мисията си там, той си поставя за цел, преди да напусне този свят, да преведе Библията на бирмански и да основе църква със 100 членове. Преди смъртта си успява да постигне и дори да надхвърли своите копнежи – Библията е преведена на бирмански, като този превод и досега се използва в страната. Адонирам работи усилено по създаването на бирманско-английски речник и съдейства за основаването на близо 100 църкви с над 8 000 вярващи.
Дълбокото посвещение на този герой на вярата в решимостта му да следва Божията воля се вижда ясно от писмото, което пише до бащата на бъдещата си съпруга малко преди да се отправи на път, за да осъществи мисионерската си мечта. Ето част от писмото, в което Адонирам иска ръката на Ан от нейния баща:
„… Сега трябва да попитам дали бихте се съгласили да се разделите с дъщеря си в началото на следващата пролет и да не я виждате повече на този свят? Дали бихте се съгласили тя да отпътува за езическа земя и да понесе трудностите и страданията в мисионерския живот? Дали бихте се съгласили да се изложи на опасностите, свързани с океана, с фаталното влияние на южния индийски климат, с възможността да изпадне във всякакъв вид нужда и страдание, да… бъде обиждана, преследвана и може би да завърши дните си с насилствена смърт? Бихте ли се съгласили с всичко това заради Онзи, Който е напуснал небесния Си дом и е умрял заради нея и заради Вас, заради загиващите безсмъртни души, заради Сион и Божията слава? Ще се съгласите ли с всичко това с надеждата скоро да срещнете дъщеря си в небесната слава с положен на главата й венец на правдата, озарена от звука на хваление, което ще прозвучи към нейния Спасител от езичниците, спасени чрез усилията, преживените беди и отчаянието, пронизали живота й?“.
Цитати от Адонирам Джъдсън:
„Няма успех без жертви. Ако постигнете успех, без да сте жертвали нещо, то е, защото някой е страдал преди вас. А ако жертвате, без да постигнете успех, то е, защото някой друг ще успее след вас.“
„Отдаден за цял живот“ – това трябва да е девизът на всеки мисионер…“
„Няма да напусна Бирма, докато тук завинаги не бъде вкоренена вярата в кръста.“
Явор Костов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2022 <<<
