Да живееш мъдро

Четиво за7 мин.

Да се молим един за друг за нашите нужди е много добро дело. В това отношение апостол Павел може да ни бъде пример. Писанието ни разкрива как той се моли за своите приятели.
За какво се моли апостол Павел, когато си спомня за своите приятели, които се намират в трудни обстоятелства? Примерите не са малко. Ето един от тях.
„Затова и ние от деня, когато чухме това, не преставаме да се молим за вас и да просим, щото вие да имате пълно познание на волята Му във всяка премъдрост и духовно разбиране, та да постъпвате достойно за Бога, като Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и растете в познаването на Бога (Кол. 1:9-10).
Павел се моли приятелите му да се ръководят само от Божията воля. Затова той моли Бог да ги изпълни с това познание.

Да познаваме Неговата воля
Няма нищо по-важно от това да познаваме Божията воля. Ако не знаем каква е тя, ние не знаем какво и как е извършил Бог за нашето спасение. И макар че сме спасени, ние не знаем как да живеем. Няма откъде да научим как да постъпваме в един или друг случай, ако не познаваме Неговата воля? Например, няма как да ремонтираме една машина, ако не разполагаме с нейната схема. Но когато погледнем схемата, ние разбираме: така, тук трябва да протича напрежението, но то не протича. Защо? Къде е прекъсната връзката? Намираме, поправяме и… огромната машина заработва.
По отношение на Божията воля можем да кажем следното: да познаваме Бог означава да познаваме Неговата воля. Божиите деца познават Божията воля. Всички ние в детството си сме знаели какво мислят родителите ни за нашите увлечения, пристрастия, похождения и грехове.
Павел се моли неговите приятели християни да бъдат изпълнени с премъдрост.

Да бъдем изпълнени с премъдрост
Тук апостол Павел използва думата „епигнозис“, която означава „съвършено познание“. Той казва, че се моли вярващите да имат това съвършено познание. Не се моли те да започнат да го търсят или да се стремят към него. Моли се да го имат.
Това може да се сравни с решаването на сложна математическа задача или труден физико-математически проблем. За да го решим, ни е необходима формула. Формулата е ключът към разбирането на глобалните процеси. Например, Алберт Айнщайн извежда формулата за еквивалентност на маса и енергия. Благодарение на формулата E=mc² става възможно да се изчисли енергията, съдържаща се например в урана… За последствията няма да говорим сега.
Съвършеното познание произтича от просвещението на сърцето ни чрез Светия Дух. Той ни дава да разбираме Самия Него. Както е писано, че Той „озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисус Христос“.
Но за да постъпваме правилно в ежедневния си живот, ни е нужно духовно разбиране.

Да имаме духовно разбиране
Какво означава това? Помните ли думите на апостол Павел: „Душевният човек не възприема онова, което е от Божия Дух: за него това е безумство и не може да го разбере, защото то се изследва духовно“ (I Кор. 2:14)?
Има огромна, бих казал фундаментална разлика между душевното и духовното. Между чувственото и осъзнатото, между живот, основан на порива на чувствата, и решение на сърцето, осветено от Божията воля и Неговата премъдрост. Писанието нарича това сърце ново, или новия човек – духовния човек.
Нашите действия не са мотивирани от обида, огорчение, неприязън, симпатия или антипатия, а са основани на решението на нашата воля, на нашето сърце – центъра на целия ни живот. Ние действаме въз основа на познаването на Божията воля – Неговото Слово, и нашето решение да Го следваме.
За тези наши решения понякога се налага да плащаме с признание, власт, богатство… Както пише Павел: „…поради превъзходството на познаването на Христос Иисус… от всичко се отрекох и всичко считам за смет“.

Да постъпваме достойно за Бога
Това определя и нашето поведение – решения, думи, постъпки. По поведението ни хората съдят за Бога, на Когото служим, Чието име носим, с личните си взаимоотношения с Когото се гордеем и каним към тях и другите.
Веднъж ми предложиха договор за 100 000 долара годишно само за да им дам правото в сделките си да се позовават на мен като техен представител. Разбира се, аз отказах. Защо? Защото това е въпрос на взаимоотношение. Можеш да се позоваваш на мен само ако аз съм „твой“.
А Бог ни позволява да се наричаме Негови деца, да „носим Неговото име“! Оттук идва и огромната ни отговорност, както и горещата молитва на Павел да познаем Бога, да познаем Неговата воля, да живеем по дух, а не по плът – защото Бог се отъждествява с нас!
Както казва Писанието: „Бог не се срамува за тях да се нарича техен Бог“. Срамува ли се Бог от нас, или не? Какво ни казва съвестта в този момент? Ако това не се отнася за нас, тогава и обещанията, дадени на вярващите, нямат отношение към нас. Защото вярващите живеят така, че във всичко да угодят на Бога. Както се моли Павел: „… като Му угаждате във всичко“.

Да Му угаждаме във всичко
Коя е движещата сила на такова „угаждане“? Мисля, че почти всеки ще се досети – любовта. Ще дам пример с нашите съпруги, които ни приготвят вкусен обяд или вечеря. Връщаме се от работа, а у дома ухае… Не, не на супа или кюфтета, а на любов. Те са решили да ни угодят от любов. Това унизително ли е за тях? Унижава ли ги в нашите очи?
Ние угаждаме или на Бога, или на себе си. Да угаждаме на Бога е праведност, водеща към вечен живот. Да угаждаме на себе си е отказ от праведността и робство на плътските желания. А краят на такъв живот ни е добре известен. Павел казва, че във втория случай ни очаква смърт.
Апостолът записва в своето послание молитва за вярващите в Колоса. Днес ние четем тази молитва две хиляди години по-късно. За какво се моли Павел? За това вярващите да познаят Бога и Неговата воля и… да постъпват според полученото откровение. В това е същността на молитвата.
Главното в молитвата не е какво ние казваме на Бога, а какво Той казва на нас. Често се молим Бог да промени волята Си, а трябва да се молим: „Да бъде Твоята воля, Господи!“.
В Колоса вярващите са изкушавани да следват лъжеученията на гностиците, които твърдят, че познанието само по себе си е цел. Но Павел казва, че познаването на Бога и на Неговата воля ни прави способни да се преобразяваме в Неговия образ, да живеем достойно за Неговото име, да постъпваме така, както Той ни открива. Това е целта на нашия живот. Затова апостолът се моли вярващите да принасят плод.

Да принасяме плод
Нека си припомним думите на Иисус Христос: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод“. Искаме ли нашите думи и дела да имат смисъл, да принасят плод?
Пред дома ни растеше кайсия, която не раждаше плодове… Миналата година отново не даде плод и ние я изкоренихме. След това купихме нова фиданка от студоустойчив сорт и я засадихме на друго място. Не ни е нужно кайсиево дърво, което не дава плод.
Павел се моли вярващите постоянно да растат в познаването на Бога.

Да растем в познаването на Бога
Наблюдавайте бебетата. Те са толкова малки и безпомощни, но още от първия ден познават майка си… Това тяхно познание е жизненоважно и все пак е ограничено. Ограничено е от възрастта им.
Посланията на Павел, както и на другите апостоли, имат специално предназначение – да ни водят към съвършенство. Ето какво пише Павел в Посланието до ефесяните:
„И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докато всички достигнем до единство на вярата и на познаването на Божия Син, до състояние на съвършен мъж, до пълната възраст на Христовото съвършенство, та да не бъдем вече младенци, люлени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата, а с истинска любов да растем по всичко в Онзи, Който е глава – Христос, от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите й, нараства, за да се съзижда в любов. Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им. Дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота. Но вие не така познахте Христос, щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (както е истината в Иисус) да отхвърлите от себе си стария според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти, да се обновите с духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и святост на истината“ (Еф. 4:11–24).
Ще завърша с думите на апостол Йоан: „Знаем, че ние сме от Бога и че цял свят лежи в злото. Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум да познаем истинния Бог; и ние пребъдваме в истинния Бог – Неговия Син Иисус Христос. Той е истински Бог и вечен живот“ (I Ин. 5:19–20).