Този мой път е неизбежен. Тази пътека е още неизмината, неизпитана и никой не може ясно да ми я опише. Тези, които са минали по нея преди мен, не са се върнали, за да ми разкажат какво се е случило с тях.
Пътят е самотен. Ще го извървя сам. Най-близките ми приятели няма да вървят с мен. Те могат да мислят за мен, да ме съжаляват, но не могат да ме придружат. Ще трябва да се разделим – те ще останат, а аз ще продължа напред.
Този път ще ме отведе във вечността. Ще ме отведе или в обиталището на безкрайното блаженство, или във вечната тъма.
Този път е окончателен, без връщане назад. Ще бъде направена последната крачка, а след това – край на всичко земно и временно, край на труда и умората, край на греха и скръбта.
Ако съм истински християнин, колко много радост ще ми донесе тази последна крачка! Тя ще ме въведе в дома на Отца ми на небето. Ще ме утвърди във вечен покой.
Смъртта не е опасен и страшен път за онези, които обичат Господа. За онези, за които Той казва, че ги познава, защото не са Му чужди, а са Негови. Господ не само ще ги приеме в края на пътя, но ще извърви този път с тях. Той ще разпръсне тъмнината на долината на смъртта, така че дори в нея ще сияе светлина.
Господ познава този път, защото Сам е минал по него и следите Му все още се виждат и озаряват мрачния път. Той е Началникът на живота. Той е преминал през дълбоката тъма на смъртта, за да премахне опасността и да унищожи страха у тези, които Му поверят живота си.
Ако все още не си повярвал в Него и не си Го приели като личен Спасител, защо да не го направиш днес?
Николай Водневски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2025 <<<
