
Иисус им каза:
Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене,
няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
Евангелие от Йоан 6:35
Всички знаем пословицата: „Никой не е по-голям от хляба“. Хлябът е бил и остава един от главните показатели за материалното благополучие на всяка държава. Хлябът е необходим, за да поддържа живота. В Свещеното Писание нееднократно се говори за хляба. „Раздели хляба си с гладните“, се обръща Бог към Своя народ чрез пророк Исая. Докато е на земята, Божият Син Иисус Христос винаги помага на онези, които се нуждаят от насъщния хляб. Два пъти по чуден начин нахранва няколко хиляди души. Хората започват да следват Иисус в очакване на поредно умножаване на хляба. „Иисус им отговори и каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте“ (Йн. 6:26). Господ знае, че те Го следват само за да получат хляб, когато огладнеят. Да нахраниш гладния, разбира се, е благородно дело, но колко по-важно е неговото освобождаване от робството на греха и безсмъртието, което реално съществува! Именно на това Христос обръща внимание пред народа: „Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Човешкият Син, защото върху Него Бог Отец е положил Своя печат“ (Йн. 6:27). Христос говори за нещо много важно. Той говори за това, че физическият хляб е необходим само за поддържането на физическия живот, но много по-важен е духовният хляб, способен да ни въведе във вечен живот. „Но какъв е този хляб и откъде можем да го вземем?“ – питат последователите на Христос. „Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога“ (Йн. 6:35). Първата книга в Библията – Битие, започва с описание на създаването на света и първите хора. Творецът приготвя за тях прекрасно място за живот и им дава заповед: „… пълнете земята и обладайте я, и господарувайте… над всякакви животни…“ (Бит. 1:28). Адам и Ева имат близки отношения с Бога, но ръководейки се от свободната си воля и правото на избор, избират да повярват на лъжата на дявола, въпреки че биха могли да се противопоставят на изкушението. Грехопадението поставя човека в противоестествено за него състояние. Той вече не пребъдва в Бога, а в смъртта и е роб на греха (виж Римл. 7:19-20). Лишен от общението с Господ, човекът попада под властта на изкусителя. Пагубните последствия на грехопадението се отразяват върху целия свят: животните придобиват хищническа агресия, в творението навлизат страдания и смърт, земята става прокълнато от Бога място.
Свещеното Писание еднозначно заявява, че без помощта, която идва от горе, човек не е в състояние да си възвърне изгубения мир с Бога и да претендира за вечно пребъдване с Него. „Защото заплатата, която дава грехът, е смърт“ (Римл. 6:23). Естествено, не става дума за физическа смърт – праведните също умират с физическа смърт. Става дума за духовна смърт, за вечно отделяне на човека от неговия Творец, за вечно мъчение (виж Откр. 20:15). Човек не може да спаси себе си от наказанието, защото „няма нито един праведен, няма кой да разбира; няма кой да търси Бога“ (Римл. 3:10-11).

Затова, воден от любовта Си към Своето творение, за да спаси хората от вечния ад, Бог Отец праща от небето Своя Син, Който свидетелства за Себе Си: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който яде от този хляб, ще живее вовеки, а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света… Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йн. 6:51,54). Това заявление шокира мнозина от учениците на Иисус: „Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежки са тези думи! Кой може да ги слуша?“ (Йн. 6:60). И, както отбелязва Йоан, „от това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него“ (Йн. 6:66).
Библията казва, че само в Христос човек става праведен и придобива вечен живот (виж II Кор. 5:21). Всичките му грехове са изличени от кръвта на Агнеца и са простени (виж Еф. 1:7). Той е избавен от властта на сатана (виж Деян. 26:18) и вече няма нужда от нищо, защото Бог снабдява всичките му нужди в Христос Иисус (виж Фил. 4:19). Той е благословен с всяко духовно благословение (виж Еф. 1:3). С Христос преодолява всички житейски изпитания (виж Рим. 8:37) и има пълно право да възлага на Него всичките си грижи (виж I Пет. 5:7). Изброеното е само кратък списък на това, което човек има в Иисус. Петър знае всичко това и когато Спасителят го пита дали не иска да Го остави, той отговаря: „Господи, при кого да отидем?“ (Йн. 6:67-68). Човек, който знае Кой е Христос и какво е направил за него, никога няма да се откаже от Него. Както не можем да живеем без физическия хляб, така не можем да живеем и без духовния. Да се храним с хляба, който слиза от небето, означава да имаме постоянно общение с Христос в молитва, да изследваме Неговото Слово, да имаме общение със светиите и да участваме в евхаристия. Иисус Христос е единственият, Който напълно удовлетворява духовните нужди на хората. Иисус идва от небето, за да разреши неразрешимия проблем на човечеството – да му върне изгубения рай. „Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога… защото слязох от небето не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил… Тази е волята на Онзи, Който Ме е пратил: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йн. 6:35,38,40). „Живот и смърт ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти (Втор. 30:19). Бог дава право на всеки човек да избере с какъв хляб да се храни.

Петър Луничкин
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2024 <<<





























