За моя предишен живот ми напомнят и до днес няколко куршума, които все още са в тялото ми. Тогава винаги носех нож, бокс или, в най-лошия случай, отвертка. Колко сбивания, колко конфликти – няма как да запомниш всичко. Колко пъти получавах мозъчно сътресение с кръвоизлив, горях, губех съзнание… Веднъж дори исках да се застрелям и щях да го направя, ако имах под ръка оръжие. Толкова се ядосах, че не успявам дори да умра „като хората“.
Спрете Земята! Искам да сляза! – виках неведнъж, пиян до несвяст.
Но Земята продължаваше да се върти и аз – заедно с нея, като всеки ден потъвах все по-дълбоко във водовъртежа на безизходицата.
От малък растях с пияните викове на баща ми и сълзливите молби на майка ми. Именно баща ми ме научи от дете да пия. Още тогава ме преследваха страхове и отчаяние, а чувството за отхвърленост преливаше в мнителност и отмъстителност. Бях ядосан на целия свят за своя провален живот.
Когато завърших морското училище, мечтаех за морето и далечните страни. След практиката в Одеския кораборемонтен завод започнах да работя в Черноморското параходство. Но заради влечението ми към алкохола прекратиха визата ми. Тогава заминах да работя в морските организации на Далечния Север. Печелех много пари, които харчех за наркотици или пиене. Заради това често имах проблеми в работата и неведнъж ме уволняваха. Търсех изход и опитвах да се лекувам, дори се кодирах[1], но така и не успях да оставя пиенето.
Имаше много случаи, в които би трябвало да загина. Лекарите се учудваха на моята жизнеспособност, но казваха, че едва ли ще доживея 35 – годишна възраст. Вероятно така и щеше да стане, ако, щом навърших 33 години, не се случи нещо, което изцяло промени живота ми.
Когато след дълго бродене се върнах в бащиния си дом, майка ми каза:
Покай се, синко! Аз те измолих от Бога!
Не знаех, че когато стреляха по мен в Якутия, когато измръзвах в снежните виелици на Заполярието, когато потъвах в Северния ледовит океан или горях по време на пиянските запои, майка ми в Украйна по цели нощи е стояла на колене и се е молила на Бога за мен. А после, вече болна от полиартрит, е отивала в малката селска църква и със сълзи на очи е призовавала хората:
Нека се помолим за сина ми – да се върне вкъщи жив.
Отговорът дойде, когато ме поканиха на богослужение, посветено на изминалото хилядолетие от покръстването на Русия. В препълнената църква паднах на колене пред Бога и Го помолих да ми прости, че толкова дълго вървях към Него.
След покаянието бях изцелен от много хронични болести. Повече от четвърт век живея без алкохол и наркотици. По-рано сърцето ми преливаше с горчилка и омраза, но Бог го изпълни със Своята любов. Простих на баща ми, заради когото станах алкохолик. Простих и на заместника по политическата част в морското училище, когото бях готов да убия, задето ме лиши от бъдеще сред морето.
Веднага след покаянието се промениха и заниманията ми. Бог ме освободи от унеса на пиянството, даде ми таланти и творчески способности. Започнах да сътруднича на различни светски, а после и християнски периодични издания, станах член на Националния съюз на журналистите в Украйна. С времето у мен се появи жажда за духовни знания. Завърших духовната семинария, получих и светско висше образование – по психология и журналистика.
Преди от десет години Господ по Своята велика милост ми подари чудесна жена – Юлия. Днес имаме пет деца, въпреки че според прогнозите на лекарите не трябваше да имаме нито едно.
Спрете Земята! Искам да сляза! – виках някога.
Но по Божията милост животът ми тогава не прекъсна. Земята продължава да се върти, въртя се заедно с нея – и аз… Само че аз тогава и аз сега са двама напълно различни души. Сега животът ми не е безнадежден кръговрат, а е изпълнен със смисъл, с радост от служението на Господ и на хората. И когато отговарям на въпроса: „Как стана такъв?“, с увереност казвам:
– Бог го направи!
[1] Кодиране срещу алкохолизъм – лечение чрез внушение, основано на страха от смъртта. Б.пр.
