Това се случи в Полша. Пътувах с влак от Холм за Варшава. В купето до мен седеше млад човек. Аз извадих от куфарчето си списание „Християнска вяра“ и започнах да чета. Моят съсед хвърли бърз поглед към корицата и изведнъж попита:
– Какво четете? Може ли да го разгледам?
Подадох му списанието.
– Християнска вяра – прочете той на глас с иронична усмивка. – В двадесети век четете това! Наистина ли вярвате в тези неща? Вярвате в Библията? Та тя е пълна с противоречия и суеверия!
– А вие чели ли сте поне нещо от Библията? – попитах аз в отговор.
– Разбира се. Чел съм я от кора до кора. Знам я наизуст – отговори той със самочувствие.
– Наизуст? – повторих думите му. – Вие знаете Библията от начало до край? В такъв случай позволете да ви задам един въпрос.
Неговата самоувереност събуди у мен, бившия учител, желание да върна младия човек към подобаващата скромност и сериозност. Пътниците в купето слушаха разговора ни с голямо внимание.
– Въпросът ми е следният – продължих аз. – Вие казвате, че Библията е пълна с противоречия, и сте убеден, че написаното в нея не заслужава доверие, нали така? Какво ще кажете за книгата на Йоаким?
Събеседникът ми се поколеба за миг, но бързо се окопити и каза:
– Книгата на Йоаким? Ами, да… хм… тя става… горе-долу. Но по същество, ако се вгледаме внимателно, и тя, както и цялата Библия, е пълна с неистини, измислици и суеверия.
– Тогава чуйте, млади човече! В Библията изобщо няма книга на Йоаким. Вие казахте, че знаете Библията наизуст, а се оказва, че дори не знаете имената на книгите в нея!
Пътниците избухнаха в смях. Събеседникът ми не знаеше къде да се дене от срам – ту се изчервяваше, ту пребледняваше. Стана ми жал за него. Сложих ръка на рамото му и казах:
– Така е, приятелю, бъдете внимателен, когато говорите за Библията. Най-малкото, преди да я съдите, прочетете я внимателно.
Разговаряхме още известно време. В негова защита трябва да кажа, че тонът му стана съвсем различен – скромен и дружелюбен.
Тази случка показва духовното невежество и безсрамие на хулителите на Божието Слово. Нерядко срещаме същото и сред „мъдрите и разумните на този век“, които изнасят лекции и пишат книги за Библията, обличайки своето отрицание в по-фина „научна“ и литературна форма. Но цялата тяхна критика, както и описаният по-горе случай, потвърждава думите на Христос:
„Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито Божията сила.“
проф. Владимир Марцинковски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2026 <<<
