Годината е 1981. В полутъмната стая в дълбоко кресло седи неподвижно възрастна жена. В апартамента е тихо: родителите са на работа, децата – на училище. Слабото зрение не й позволява да чете, парализираните крака – да ходи. Може само да се отдаде на спомени и да се моли.
Както обикновено, в два часа след обяд се чува звукът на отваряща се врата и след няколко минути в стаята влиза нейният внук. Той учи в шести клас. Но днес явно не е в настроение. Хвърля поглед към овехтялото Евангелие върху нощното шкафче на баба си и гневно произнася:
– Заради такива като теб е изгорен Джордано Бруно!
Момчето вади от чантата си учебника по история и сочи с пръст рисунката, на която е изобразен красив юноша в светли дрехи с изтънчен профил и леко къдрава коса – истински ангел…
Кой от нас не помни трогателно-трагичната история на мъченика на науката, един от пионерите на астрономията – Джордано Бруно? Той е католически монах доминиканец, въстанал срещу църковното мракобесие, безстрашно защитавал науката в лицето на Галилей, не се уплашил да хвърли ръкавица на всесилната Инквизиция, този кошмар на средновековна Европа! Всички помнят, но не всички знаят, че Бруно не е бил нито астроном, нито смел поддръжник на прогресивните открития, а и учен като цяло не е бил. Но противник на Църквата е бил, именно на Църквата – с голяма буква.
През 1889 г. на площада в Рим бил издигнат паметник на „бореца за научната истина“. Откриването било тържествено: голяма тълпа от хора, които държели в ръце стотици развяващи се знамена на най-известните масонски ложи, радостно приветствали каменната фигура на постамента. И защо? Ами защото в този ден почитали не „привърженика на прогресивните научни възгледи“, а окултиста и ревностния последовател на египетското тайно учение за херметизма.
Джордано Бруно бил пантеист, практикуващ маг и търговец на астрологични амулети. Съвременниците му нееднократно свидетелствали за неговите богохулни изказвания. А монарсите го използвали като шпионин: френският крал (католик) – срещу протестантите, английската кралица (протестантка) – срещу католиците. Самият Бруно пък използвал религиозните противоречия срещу християнството. Неслучайно Католическата църква отказва да преразгледа съдебното дело срещу него, за разлика от делата срещу Галилей и Коперник.
Запознанството с „новата“ биография на тази жертва на Инквизицията ме накара да се поинтересувам: а какво е духовното състояние на истинските учени? Резултатът беше просто изумителен. По-голямата част от хората на науката не само не се противопоставят на суеверията, а, напротив, са активни членове на различни тайни общества или самотни окултисти, които работят в тази тъмна сфера с усърдие, достойно за по-добро приложение, и търсят врати към „други светове“.
Няма да обсъждаме представителите на психологическите науки, тъй като на самите тях им е трудно да се ориентират къде е научното виждане, а къде са привиденията. Например швейцарският психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, бил окултист практически от детството си: неговите родители викали духове на умрели едва ли не всяка свободна минута. Затова и самият Юнг ту срещал на прага на своя дом мъртви кръстоносци, ту вежлив дух звънял на звънче, ту „крилатият Филимон“ (дух наставник) отговарял на неговите въпроси с тънък женски глас.
Ето едно интересно обяснение на взаимоотношенията между окултизма и психологията, поместено в енциклопедия: „Окултните феномени противоречат на съвременната научна картина за света и не се признават от днешната наука. В науките, които съчетават субективното и обективното познание (например психологията), окултният подход се използва…“ Ето какъв „научен зигзаг“: окултизмът противоречи на науката, но в някои науки се използва!
Биолозите, физиолозите и медиците също се стремят да проникнат отвъд пределите на физическия свят. Така нобеловият лауреат, френският физиолог Шарл Рише, изучавал хипнозата и феномена ясновидство повече от тридесет години. А американският психиатър Титус Бул лекувал пациентите си с помощта на спиритически сеанси, тъй като смятал, че причината за много заболявания са духове, които се вселяват у човека (като цяло той разсъждавал правилно, но методите му били погрешни). Канадският хирург Томас Хамилтън заедно с жена си активно се занимавал с викане на духове чрез въртене на маса. Те призовавали умрели знаменитости и се снимали с тях за спомен. Чезаре Ломброзо, известен италиански криминалист, се отнасял крайно скептично към медиумите и техните практики. Но когато се запознал по-отблизо с тях, станал един от най-верните последователи на това учение.
Огромен принос в науката и в окултизма има английският химик и физик Уилям Крукс. Дотолкова огромен, че неговото име до днес се произнася с трепет от всички, които са се посветили на тайните знания. В научния свят Крукс е известен с откриването на талия, също така получил хелий в лабораторни условия, изследвал електрическата проводимост при газовете, изобретил радиометъра, правил изследвания в областта на спектроскопията. Като президент на Лондонското кралско общество, носител на множество награди за принос в науката, получил рицарско звание от кралица Виктория, той няколко години оглавявал Обществото за психични изследвания. Първоначално интересите му били само научни: искал да се ориентира в паранормалните явления. Скоро обаче започнал да вижда призрачни фигури, да чува гласове от отвъдното, да чете неизвестно откъде появили се надписи. Убеден, че авторитетът му като учен е неоспорим, Крукс открито се обявил за спиритуалист. В своя дневник той записал: „Двамата с Нели общувахме с нашите покойни приятели и когато настъпи полунощ, те ни пожелаха щастлива Нова година.“
Сред учените, проявявали активен интерес в областта на окултизма, има и имена, при чието споменаване сърцето на всеки атеист ще изтръпне. Например Пиер и Мария Кюри – знаменити френски учени физици, изследователи на радиоактивността (тяхна е честта да открият радия и полония), нобелови лауреати по физика (а Мария – и по химия). Отначало те смятали спиритическите явления за чиста проба шарлатанство, но когато се убедили в реалността на силите, които стоят зад викането на духове с въртене на маса, започнали да участват в подобни сеанси. Какво да кажем, щом племенницата на Алберт Айнщайн свидетелства, че на работната му маса винаги е стояла книгата „Тайната доктрина“ на Елена Блаватска!
А знаменитият физик Томас Едисън – изобретател, притежател на повече от четири хиляди патента в много страни по света, почетен чуждестранен член на Академията на науките в бившия СССР, носител на многобройни награди в сферата на изобретенията (сред тях и най-високата награда в САЩ – Златен медал от Конгреса), работил не само над електрическата лампа и фонографа (уред за записване и възпроизвеждане на звуци), а и над телеграфа, телефона, киноапаратурата. Той бил сигурен, че може да установи връзка с умрелите. За целта разработвал усърдно т. нар. „духофон“. Едисън се уговорил с колегата си Уилям Динуиди, че този от тях, който умре пръв, ще се постарае да даде някакъв знак на другия. Експериментът обаче се провалил – Едисън така и не чул гласа на приятеля си, който починал пръв.
Доста демонична фигура се оказва и конструкторът на ракети, създателят на американската космическа програма, сътрудникът на Калифорнийския технологичен институт Джак Парсънс. Той изобретява реактивен двигател и има огромен принос в създаването на твърдото ракетно гориво. Парсънс бил сатанист и последовател на печално известния Алистър Кроули.
Увлечението по спиритизма не подминава и руските учени. Известният химик, създател на теорията за химичния строеж, основател на най-голямата школа по органична химия Александър Бутлеров не само изследвал строежа на органичните съединения и разпределението на връзките между атомите, а и написал „научни“ трудове като „Състоянието на човека след смъртта според езотеричното учение“, „Нещо за медиумизма“, „Живот след смъртта“ и много други. Той проявявал интерес към окултизма още от младостта си, а с годините заниманията му в тази сфера се разширили и задълбочили. Бил женен за сестрата на Александър Аксаков (публицист и преводач, по съвместителство спиритист) и това роднинство само укрепило връзките му със света на духовете. В апартамента на химика предметите се движели сами, вдигали се маси, по пръстите на хората се махали и слагали халки. До самата си смърт Бутлеров защитавал в пресата медиумите и сеансите, които провеждали, а самите медиуми винаги намирали радушен прием в дома му.
Друг виден руски учен – зоолог и писател, член-кореспондент на Петербургската академия на науките – Николай Вагнер изследвал фауната на безгръбначните в Бяло море, ентомологията (наука за насекомите), но бил и един от главните пропагандатори на спиритизма в Русия.
Нямаме възможност да изброим всички, защото името им е легион. Почти при всеки от тези учени общуването с отвъдните сили започвало с чисто научен интерес. Любопитните изследователи искали с помощта на съвременната наука да проникнат в тайните на мирозданието. Те се опитвали да обяснят паранормалните явления с физическите закони и да разобличат шарлатаните, които в тази област винаги са били предостатъчно. Освен това наивно вярвали, че може да влезеш в контакт с духовния свят и да останеш свободен от него. Но не успявали. Не успявали нито в научното изследване, нито в духовната свобода.
Винаги ми се е струвало, че хуманитаристите са по-склонни да търсят отвъдното, затова сред хората с творчески професии има толкова много мистици. Когато се потапят в своите измислени светове, за тях е трудно да ги разграничат от реалността. А физиците, химиците, биолозите, инженерите са техничари. Те стоят върху твърдата почва на научните убеждения и не бленуват за „духове и мъгли“. Но не! В материалния свят, който разглеждат и изучават, тези учени усещат една различна реалност и се насочват към нейното познание, като разчитат на човешкия разум и създадените от него инструменти. При това смятат, че са по-умни от Библията. Ето защо в крайна сметка виждат въртящи се маси, летящи шкафове и „загадъчни“ петна на фотолентата.
