Начало Статии Писмо до дъщеря ми

Писмо до дъщеря ми

Четиво за12 мин.

Скъпа дъще, твоето писмо ме развълнува толкова много, че ми трябваше известно време, за да се успокоя, преди да го прочета отново. Първоначално реших веднага да дойда при теб, да те притисна до сърцето си и с целувките си да разсея всички твои тревоги и съмнения. Исках близостта ми да те накара да забравиш всичките си страхове и да се успокоиш, чувствайки се напълно защитена. Но после си спомних всички твои подобни писма, пълни с отчаяни молби за помощ, и кратките бележки след тях, че всичко е наред, че не трябва да се тревожа толкова, че писмото ти е било просто резултат на мимолетна паника… И реших, че трябва да направя нещо различно. Осъзнах, че вече не си дете, което отново и отново трябва да бъде успокоявано с нежни думи и целувки, и че не успяваш да се справиш с проблемите си просто защото не ги разбираш.

Прочетох отново всички твои писма от последните две години, след като замина, за да продължиш образованието си. Стигнах до извода, че объркването и неразбирането, които ти причиняват толкова много страдание, идват от това, че нямаш ясна представа какво представлява нашият живот и че никога не си се опитвала да намериш отговор на твоите безбройни „Защо?“.

Защо се страхувам от смъртта? Защо съм толкова нервна? Защо винаги не ми върви? Как да знам коя религия е правилната? Как да разбера кого от моите приятели наистина обичам? Защо на другите всичко им се получава? Какво не ми е наред? Защо не съм като другите момичета? Ако Бог е Любов, как може да вижда човешките страдания и да не прави нищо? За какво живея, мамо?…

Тези въпроси са твои постоянни спътници, но ти никога не се опитваш да ги разбереш. Те са като онези пъпчици по лицето ти, за които винаги ме питаш как да се отървеш от тях, но когато започна да търся причината за появата им, винаги ме спираш с думите: „Стига, стига, няма значение! Да забравим за това“.

Когато животът ти тече спокойно и всичко се подрежда така, както ти искаш – нов ухажор, скъпа рокля, комплименти от околните, подаръци, похвали от учителите – ти ставаш уверена в себе си, успокояваш се и вече не се притесняваш за нищо. Но щом нещо наруши плановете ти, ти напълно губиш почва под краката си – появява се безсъние, чувство за малоценност, какви ли не предчувствия и мрачни мисли за бъдещето…

Изреждам всичко това, за да ти покажа, че съм прочела внимателно и с много любов всичките ти писма и разбирам как се чувстваш. И понеже те разбирам, реших, че трябва на всяка цена да ти помогна.

Не съм психиатър и не мога да ти обещая, че след като прочетеш това писмо, ще станеш друг човек. Просто искам да ти дам ключа, с който да отключиш много тайни.

Искам да ти дам логичен и ясен план, който да следваш и да го да имаш винаги подръка. Надявам се разбираш какво искам да кажа…

Помниш ли стаята си и колко беше разхвърляна? Помниш ли как веднъж се разплака, защото не можеше да намериш блузата, която искаше да облечеш? Тогава реши, че всичко в живота е срещу теб. В онзи ден подредих стаята ти. Когато се прибра от училище, намери моя бележка, в която ти обяснявах кое къде се намира и как всичко да ти бъде подръка.

Помниш ли колко ти беше лесно след това и с каква лекота намираше всичко необходимо.

Сега, мое любимо момиче, очаквам от теб пълно внимание. Това, което ще напиша, има огромно значение за теб, но само ако разбереш всяка моя дума и след като я разбереш, продължиш да я прилагаш в живота си. Аз просто ти давам тласък в правилната посока, но ти си самостоятелна личност, надарена с чудна научна лаборатория – твоя мозък. Затова можеш да вървиш напред без чужди указания.

Човешкото тяло се подчинява на два инстинкта – за самосъхранение и за продължаване на живота. Животът трябва да продължи, затова трябва да бъде съхранен. Инстинктът за самосъхранение се проявява в редица явления, но аз ще ти посоча само няколко от най-важните.

Първата проява е страхът от смъртта. Човешкото тяло се страхува от смъртта съзнателно и подсъзнателно. Много хора твърдят, че не се страхуват от смъртта, и вероятно наистина го вярват, но телата им не са съгласни с тях. Ако внезапно таванът започне да се срутва върху главите им, те биха се разбягали във всички посоки, опитвайки се да избегнат опасността и да не бъдат премазани. Тялото се страхува от смъртта. То не иска да умира – иска да живее. Това е подсъзнателният страх от смъртта. Съзнателният страх от смъртта е известен и разбираем за всеки. Някои хора наричат това чувство по друг начин. Едни казват, че то не е страх, а просто неприятно усещане, други – че обичат живота толкова много, че не искат да се разделят с него. Каквато и да е причината, никой нормален човек не иска да умре.

Второто проявление на инстинкта за самосъхранение са рефлексите. Вероятно помниш как ръката ти се вдигна светкавично, за да защити тялото ти при онази опасност от внезапен удар. Ти не го направи съзнателно – нямаше време да мислиш. Това рефлексно движение на ръката ти не беше нищо друго освен проявление на инстинкта за самосъхранение.

Третото проявление на инстинкта за самосъхранение са сигналите, които предупреждават, че има опасност за живота – повишената температура, зачервяването при инфекция, повръщането при отравяне и др.

Четвъртото проявление на инстинкта за самосъхранение са жаждата и гладът. Колко дълго би могла да живееш без храна и вода?

Петото е патриотизмът. От незапомнени времена, още когато хората живеели в примитивни условия, в пещери, те се „държали заедно“, за да се защитават от дивите зверове. Когато враждебни групи ги атакували, те се сплотявали независимо от всичко. Така се появява и развива патриотизмът. Шестото проявление на инстинкта за съхраняване на живота е стремежът на природата да запази известен баланс във всичко. Установено е, че противоположностите се привличат. Да предположим за миг, че красивите се интересуват само от красиви, здравите – от здрави, умните – от умни… Какво би се случило? Целият естествен баланс би бил нарушен. Сега стигаме до втория инстинкт – за продължаване на живота. Той също има много проявления, но тук ще спомена само някои от тях. Първото и най-важно проявление е стремежът за размножаване. Затова сме надарени с това чудно чувство – любов, която води до брак и раждане на деца. Без любов бременността на майката би била в постоянна опасност. Без любов нито един мъж не би се грижил и защитавал жената в продължение на девет дълги месеца. Тази родителска и брачна любов е безкрайно важна не само за раждането на нормално, здраво дете, но и за майката, чието физическо и умствено здраве е много уязвимо през този период. Второто проявление е цивилизацията. Цивилизацията прави всичко възможно да опази и удължи живота и тук науката заема водещо място. Тя се стреми да победи всички видове болести. Третото проявление на инстинкта за продължаване на живота е известното на всички умение да се приспособяваме. Всичко, което изброих дотук, е само „капка в морето“, но може да ти даде представа за съществуващия ред и да послужи като основа за крепостта, която можеш да построиш, като използваш своите лични наблюдения и размисли. Винаги пази тази основа в полезрението на ума си, докато се стремиш да намериш отговори на своите въпроси. Когато усвоиш добре всички тези факти, ще те помоля да направиш още една крачка напред и да погледнеш към своята духовна същност, която обикновено се нарича душа.

Преди да започна с обясненията за душата, бих искала да ти посоча, скъпа моя, източника, от който черпя информация – Божието Слово, Библията. Вероятно помниш, че Бог създава първия човек по Свой образ и подобие (Битие 1:26-27). Освен това в Битие 2:7 се казва: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“. Човекът става жива душа. Запомни това, мило дете. Ние сме създадени по Негов образ и подобие и се състоим от тяло, душа и дух. Апостол Павел пише: „А сам Бог на мира да ви освети напълно и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на нашия Господ Иисус Христос“ (I Солунци 5:23). В една от притчите Си Христос разказва за един богат човек, който се хвали се със своето богатство – че има натрупани много блага и затова може да яде, да пие и да се весели. Но Господ му казва: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, което си приготвил, на кого ще остане?“ (Лука 12:20). Христос също казва: „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Онзи, Който може и душата, и тялото да погуби в геената“ (Матей 10:28).

Нека сега се занимаем с душата. Душата, както и тялото, се подчинява на два инстинкта – инстинкт за самосъхранение и инстинкт за продължаване на вечния живот. Инстинктът за самосъхранение на душата има много проявления. Ще посоча само четири: Първото е страхът от вечната смърт. Знаем, че ние, хората, се различаваме от животните с нашата жива душа. Благодарение на тази душа ние постоянно се тревожим какво ще стане с нас след смъртта. Благодарение на душата се опитваме да удължим живота на нашето физическо тяло, за да дадем възможност на душата да се подготви за неизбежното преминаване в другия свят.

Второто проявление е съвестта. Съвестта е онзи тих вътрешен глас, който можем да развием или да заглушим. Ако решим да слушаме гласа на нашата съвест, той ще насочва стъпките ни винаги и ще ни помага да избегнем многобройните капани и ями в житейския ни път, заради които толкова много бихме съжалявали. Ако решим да игнорираме този глас, той в крайна сметка ще стане нашият безмилостен палач.

Третото проявление е силата на волята. Каквито и желания да има тялото ни, волята може да ги превъзмогне и да ни насочи в пътя на моралната дисциплина. Нашата воля получава тази способност от Христос и Светия Дух.

Четвъртото проявление е предупреждението за приближаваща опасност. Такива предупредителни сигнали са меланхолия, униние, неудовлетвореност, остро безпокойство, повишена чувствителност и всякакви страхове и кошмари. Всички знаем за хора, които разполагат с всичко необходимо, за да се наслаждават на живота, и ние си мислим, че те трябва да са най-щастливите хора на земята. Затова сме изненадани, когато разберем, че те всъщност са много нещастни и страдат безкрайно. Статистиката показва, че в Америка броят на самоубийствата е изключително голям. А в тази страна няма нито глад, нито гонения, нито вражески нападения, тя винаги е имала свобода, радост и възможности за всеки. Вторият инстинкт на душата е инстинктът за продължаване на живота, по-точно – на вечния живот. Този инстинкт също има своите проявления: Първото е вярата. Човек осъзнава, че най-важното нещо в живота му е „да има вечен живот“. Когато разбере тази нужда, той отива при вечния Бог и търси при Него пътя към вечния живот и истината за него. Вярата става главният интерес на такъв човек и той полага всички усилия да наследи вечен живот и да избегне вечната смърт. Този живот ние получаваме в Христос.

Второто проявление е любовта. В противовес на физическата егоистична любов, тази любов търси щастието на другия и затова се старае да помага, да угоди, да съжали и да удължи живота на ближния. Тази любов е причината, поради която въпреки протестите на тялото човекът, който обича, споделя последния си залък с нуждаещия се, жертва живота си за спасението на другия или години наред със себеотрицание се грижи за някой безпомощен – инвалид или безнадеждно болен. Физическият инстинкт за самосъхранение отстъпва място на чудното проявление на душата – повелите на любовта.

Скъпа моя, дотук говорих за това, което правим по изискване на тялото, и за това, което правим по изискване на душата. Преди да говоря за духа, искам да ти кажа нещо любопитно – учени медици провели изследвания и пресметнали цената на веществата, от които е изградено човешкото тяло. Според тази оценка цената на всеки човек е 1,98 долара.

Що се отнася до душата, нейната стойност превишава всички богатства на света, защото Христос казва: „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Матей 16:26).

Нека сега да ти разкажа за духа.

Всеки човек е духовно същество. В Библията се казва: „Господ, Който разпростря небето, основа земята и образува духа на човека вътре в него…“ (Захария 12:1). Този дух, с който се раждаме, има нужда от ново раждане от Бога. Христос казва: „Ако някой не се роди свише, не може да види царството Божие“ (Йоан 3:3). Ние се раждаме свише, когато приемем Христос като наш личен Спасител – Божия Син, Който е нашият единствен път към Бога. При новорождението Духът на Христос се вселява в нашата душа и „… самият Дух свидетелства на нашия дух, че ние сме чеда Божии“ (Римляни 8:16).Мое скъпо момиче, когато бях млада, се разболях тежко. Лекарите настояваха за операция. Два дни преди операцията случайно чух разговор между лекарите и баща ти. Те тихо обсъждаха моето състояние в коридора, но тъй като вратата беше открехната, аз много ясно чух думите на един от лекарите, че почти няма надежда да се възстановя. Бях твърде слаба, за да се уплаша от това, което чух, но бях достатъчно силна, за да разбера, че е настъпил моментът да се подготвя за среща с моя Създател. Знаех къде да Го търся. Взех от масата моето малко Евангелие и започнах да чета.

Имах това Евангелие от дете, носех го със себе си където и да отивах, от време на време внимателно и със страхопочитание го почиствах от прах, но никога не го бях чела. Когато, на прага на смъртта, започнах да го чета, изведнъж чух гласа на баща ми, който чете Божието Слово на нас, децата.

И докато вниквах в чудната вест за Христовата любов и дара на изкуплението, от който толкова много се нуждаех, не знам как, но изведнъж се озовах в присъствието на моя Господ… Прочетените от мен чудни, дивни думи: „Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16) в миг ми показаха цялата безнадеждност на моята праведност, безкрайната Божия любов и величието на Божието прощение. В този миг се случи истинско чудо – чудото на моето ново раждане свише.

Накрая, скъпа моя, искам още да ти кажа, че тъй като ние, хората, сме преди всичко духовни същества, сме длъжни да контролираме всичките си физически инстинкти чрез силата на Светия Дух, който, като ни подчини на Себе Си, може да възтържествува над нашата физическа смърт и да ни въведе във вечния живот с нашия Спасител.

Ако решиш да се оставиш на действието на Христовия Дух, скоро ще се увериш в Неговия благодатен живот – „живот в изобилие“. Ще забравиш бързо всички свои тревоги, съмнения, несигурност и страхове. За теб няма да има нищо невъзможно. Щастието ти ще стане съвършено, когато напълно се подчиниш на Христовата воля. Ще възстановиш отново изгубената близост с Господа, без Когото щастието на земята е невъзможно.

Надявам се, скъпа моя дъще, че това писмо ще ти помогне да подредиш хаоса в мислите си, а моят кратък разказ за това какво представляваме ние ще те вдъхнови да се обърнеш към Христос като твой личен Спасител и да поемеш по единствения правилен път на живота.

Господ да бъде с теб! Мама