Иван Вълков
Четиво за16 мин

От Римския Колизеум до Световния Вавилон

„Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свят хълм и в обиталищата Ти.“

Пс. 43:3

В някогашната Римска империя на арената на Колизеума всъщност се трансформират и проектират сценариите, които се раждат и разиграват във всеки човешки ум на една преуспяла нация, от императорите до народа. Те жадуват и гладуват за едно – хляб и зрелища. В реалността това е: насилие, проливане на невинна кръв, гавра с хора и животни, боеве на гладиатори и т.н. Цялото това „творчество“ на тогавашния колективен интелект се възпява от философи и учени по онова време, от политици, от богати и бедни. Всички те вярват, че носят частица „божественост”, а императора признават за свой бог. Той решава съдбите на стотици хора само с един жест на ръката си. Никой от римските граждани не подозира, че всички те са заслепени от друг, духовен бог – дявола, – който ги води чрез този духовен мрак към пропастта и вечната гибел. Ап. Павел пише „за тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога“ (II Кор. 4:4).

Човешкият ум е като колизеум. Особено в последно време той много се възвеличава. Но независимо от придобитите знания и умения на съвременния човешки ум, с научните му степени и способности, на които се възхищават, ако той не познава Бога, се характеризира с още едно, и то съдбоносно състояние, посочено от самия Бог – духовен мрак. И най-трагичното е, че в това състояние личността най-лесно се поддава на манипулации, лъжи, измами и други влияния от тъмните сили. Резултатът е плачевен – много такива интелектуалци лежат в затвора, защото са извършили престъпления срещу човечеството и народа си. Проблемът идва от там, че те нямат защитен механизъм да се противопоставят на демоничните сили, особено когато са на върха на успеха, славата, величието и властта. Ето защо ап. Павел предупреждава дори новородените християни, които имат опит в различаването на добро и зло, да не изпаднат в такова състояние: „Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и да отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос“ (II Кор. 11:3).

Святото Писание дава характеристика на тези умове на „преуспели хора“: „За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите няма нищо чисто, но и умът им, и съвестта им са осквернени“ (Тит 1:15). В Посланието си към Ефеската църква ап. Павел разкрива духовното невежество на езическите умове поради закоравелите сърца, нежелаещи да променят начина си на живот: „Да не живеете вече както живеят езичниците – по своя суетен ум, помрачени в разума и отстранени от Божия живот поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им“ (Еф. 4:17).

Нищо и никой не предвещава падението на царството на тъмнината в древния Рим, докато не се появява Светлината от горе, която огрява човешките умове на овчари и рибари, на обикновени хора и учени. Един от тях е ап. Павел. Ето неговите думи: „Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Иисус Христос“ (II Кор. 4:6). Тази Светлина единствена побеждава Рим и помрачава неговата слава, която е срам за човечеството и безславие за цялата вселена. Припомняме си всичко това, защото същата римска „слава“ отново възкръсва в съвременната цивилизация, като изгражда нов световен Колизеум, с много по-големи мащаби на реализация чрез съвременната технология на масмедиите. Това масмедийно пространство е същата арена на изява на същите сценарии, родени в съвременния човешки ум, вакуумирал в себе си всички подобни „постижения” на минали поколения и предишни цивилизации. Информацията днес е медийна продукция отново на хора, жадни и гладни за сензации от лъжи, измами, изневери, нечистота и беззаконие, от съвременните гладиаторски боеве, представени във филмите на ужасите, от насилие, проливане на кръв, езичество, изявено в голямото разнообразие на окултизма чрез филмите за извънземните. Още по-шокиращо е, че тази информация не само се продава, но и се купува, при това за големи пари, защото има единомислие на сценаристите, продуцентите и потребителите. А причината е, че в техните умове присъства една и съща духовна тъмнина, подвластна на все същия диригент, който размахва палката си все по-трескаво, понеже усеща, че времето му наближава. И пророчеството на ап. Павел се изпълнява: „Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи. Представяха се за мъдри, а станаха глупци… Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях, – те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен до века… И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум“ (Римл. 1:21-32).

Интересен е фактът, че ап. Петър нарича историческия Рим Вавилон заради духовно-нравственото му състояние в неговите опити да се издигне срещу Бога и Божиите закони. В книгата Откровение на ап. Йоан също се говори за Вавилон като за духовен град, изграден по целия свят. Той има своя кмет и общински съветници, има и изпълнителна власт, която е задействана много мощно с цел да покори всички народи, за да се поклонят на идващия Антихрист. Целта на този Вавилон е да начертае своя образ в съзнанието на всеки земен жител и да сложи печат на челото му, т.е. в ума му чрез информацията, приета от него доброволно и водеща до признаването на Антихриста за негов бог. Лъжепророкът, едното от лицата на сатанинската троица – 666, – употребява съвременните технически средства, за да изгради арена, чрез която да влияе на всички народи. Този лъжепророк, подобно на Валаам, подготвя световен жертвеник – Колизеум, разпространяващ блудство и нечистота по целия свят, а жертвите са захвърлени деца, разбити семейства, изоставени родители и възрастни хора. Ето характеристиката на духовния град Вавилон в Откровението: „На челото й бе написано това име: „Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии“ (17:5). Ето и пророчеството за края му: „Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване“ (Откр. 18:2).

Падението на историческия Вавилон е предизвикано от Бога, Който обърква езиците на хората и те се разпръсват по цялата земя. Падението на древния Рим идва чрез Светлината – Христос. Той избира обикновени, но дълбоко вярващи в Него хора – роби и граждани на Римската империя, оказали се способни с жертвената си любов да променят императори, сенатори, военачалници, които стават християни. Вкусът на публиката вече е друг, а Колизеумът се превръща в християнски храм. Знамето на победителите е Любов и Светлина, надмогнали духовния мрак. Така ще стане и със съвременния духовен Рим и неговия Колизеум, но е важно днес ние да определим към коя категория хора се отнасяме. В книгата Откровение четем: „Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека още се скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека още се осветява.

Ето, ида скоро и отплатата Ми е с Мене, за да въздам на всеки според делата му“ (22:11-12, СИ).

Всеки, който идва на този свят, вкусва от закона на греха и на смъртта и знае какво значи да грешиш произволно и да платиш голяма цена. Но за жалост не всеки е вкусил от силата на Светлината, която изцелява, съживява, възкресява и води към друг живот, с други принципи и духовно-нравствени закони. Псалмопевецът Давид казва: „Вкусете и ще видите колко благ е Господ!“ (Пс. 33:9, СИ).

За да разберем процесите във всички тези империи на злото от различни исторически периоди, как падат и се преобразяват, и придобиват нова ценностна система, ще трябва да видим какво става в една друга духовна микроимперия – човешката душа, завладяна от същия архитект на злото – дявола. В Еф. 2:1-3 четем за греховете, „в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естество сме били чеда на гнева, както и другите“. Това е характеристиката на личностния, душевния Колизеум, който се намира в духовната мрачна сянка и в долината на духовната смърт. Ето защо Христос изпраща ап. Павел със специална мисия: „Аз те пращам между езичниците, да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене“ (Деян. 26:18).

Още Давид осъзнава необходимостта от божествената светлина, затова се моли: „У Тебе е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина” (Пс. 36:9). Всеки грешник, който идва на себе си, подобно на блудния син си спомня за светлината в дома на своя Отец и излиза от пещерата на мрачната сянка. Стига човек да започне да мисли за Бога и да Го търси, Бог веднага реагира и чрез Словото Си дава откровение, което като лъч прониква в неговия ум и разум, освещава разсъдъка му. Така той започва да мисли и разсъждава в правилна и конкретна насока – за духовния изход. Вече усеща светлината в себе си, която го огрява и топли, постепенно разбира какво е истинското добро, което произлиза от Бащата на световете. Този човек осъзнава действително колко е благ Господ.

Христос говори за две групи хора, които се отнасят различно към Него, Слънцето на правдата: „И ето какво е осъждението: Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината и не отива към Светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината, отива към Светлината, за да станат явни делата му, понеже са извършени по Бога“ (Йоан 3:19-21).

Който постъпва според истината, открила му се чрез четене на Словото Божие, продължава да върви към светлината, а това означава, че тя го освещава все повече.

Тази духовна светлина носи в себе си информация, която човек започва да разбира на съзнателно и подсъзнателно ниво. Той вече осъзнава кой е за него Христос и думите Му: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12) стават реалност, позволяват му да вкуси какво е истински мир, покой, духовна радост. Тоест да разбере смисъла на Христовото твърдение: „Царството Божие е вътре във вас” (Лука 17:21, СИ).

Приеманата духовна светлина въздейства върху основните духовни елементи на душата: ума, разума, разсъдъка, волята, чувствата и емоциите. Нека разгледаме пътя на тази светлина и нейното влияние върху три от елементите – ума, разума и разсъдъка. Тук няма да даваме философски определения за трите понятия, а ще се спрем по-скоро на разбирането за тях въз основа на Святото Писание.

Според нас умът е духовен съд или резервоар, който благодарение на уникалната човешка дълготрайна и краткотрайна памет е способен да събира информация както от външния, така и от вътрешния свят на личността. Дяволът се опитва да запълни този съд с всякаква осквернена информация, като знае, че тя впоследствие ще контролира живота на човека на съзнателно и подсъзнателно ниво, а това значи, че ще определи съдбата му и на земята, и във вечността.

Разумът е духовният орган, предназначен от Бога да разглежда внимателно всяка информация, като я анализира, изследва, сортира и разпределя в отделни „документи” и „папки”.

Разсъдъкът отговаря за поведението на личността, от него произлизат правилните или неправилните решения, той избира от каква информация да се възползва, кога и как, така че да има успех. Разсъдъкът трупа мъдрост, която произлиза от небето.

В такъв смисъл духовната светлината е информация от Бога, свръхестествено откровение от Него, което се дава чрез Святото Писание. Тя е знание, достъпно за хората, които обичат Бога. В руския превод на I Кор. 8:3 се казва, че на тези, които обичат Бога, Той дава знание от Него. В друг стих се говори за знанието като дар на Светия Дух: „На един се дава чрез Духа слово на мъдрост, на друг – слово на знание чрез същия Дух“ (I Кор. 12:8).

За читателя е полезно да се замисли кое е по-добро за него – да получава знание от псевдонауките, което цели да разврати, изопачи, подмами, ограби човешката душа и е съпроводено с действието на нечисти духове, или знание, давано от Бога чрез Светия Дух, Който насърчава, наставлява и води към вечен живот.

Всеки човек има различни представи за вътрешната и външната реалност. Те се оформят като схеми в съзнанието и подсъзнанието му в хода на неговия живот. Или са много и доста разхвърлени, така че понякога човек се губи сред тях, или преобладават една-две по-всеобхватни, с различно съдържание и не допускат промени, а изискват придържане към конкретни рамки и дори клишета. Да бъдеш истински християнин, означава да получиш представа за реалността от друг ъгъл – като откровение от Бога чрез Писанието за самия теб, за живота и за духовния свят, който за съжаление мнозина не познават. Тогава християнинът върви по пътя на освещението: „Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в святост и чест, а не в похот на страст, както езичниците, незнаещи Бога“ (I Сол. 4:3-5, СИ).

И тези интелектуални схеми под формата на представи се променят чрез духовната светлина, дадена като откровение свише. В момента на новораждането, което става след като човек приеме Христос като реална Личност, у него се ражда нов ум, както пише ап. Павел: „А ние имаме ум Христов“ (I Кор. 2:16). Изпълнява се пророчеството, изречено от Бога: „Ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ“ (Евр. 8:10).

Когато Бог дава откровение, човек го получава в светая светих на своето сърце като печат. По тази причина първата заповед е да обичаш Бога с цялото си сърце, после – с разума и ръзсъдъка и цялото си естество. Откровението като знание от Бога в началото се възприема от родения от горе човешки дух. Той го разпознава и го приема като истина за себе си. После го предава на разума, който го разшифрова, като задейства всички мисловни процеси на анализ, синтез, абстрахиране, обобщение, и го пренася в разсъдъка, а той възприема чистата информация като мъдрост от Бога, с която после ще си послужи за вземане на правилни решения в живота. Точно както слънчевата светлина действа в едно растение, където чрез нея се извършват фотосинтеза и други процеси, поддържащи живота му, така действа и духовната светлина, като в началото ражда живот в човешкия дух и ум, а после го поддържа, ако той постоянно търси светлината и отива към нея. Тази светлина идва от Бога, изпросена чрез пост и молитва. Тя идва в духа на човека и, подобно на плочите в Светая светих, в Ковчега на откровението, се пише върху скрижалите на сърцето му. За това пророкува Йеремия: „Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им” (31:33). Но не само Десетте заповеди, а вече и закона на животворящия дух (Римл. 8:2). Този закон действа така, че в процеса на осъзнаване на личността тя не само приема божествените истини, които носят в себе духовната светлина, а и ги обиква и те стават нейни, проникват в нейните схеми и започват да ги променят, качествено и количествено. Откровението променя самата същност на схемите в съзнанието на човека. Тогава умът Христов разширява своите предели в човешкия ум и изтласква мрака от там. Такъв е законът на животворящия Дух, както е писано: „Онези, които живеят по плът, за плътското мислят, а които живеят по дух – за духовното. Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване – живот и мир; защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божи то не се покорява, нито пък може. А онези, които живеят по плът, не могат да угодят на Бога.

Вие живеете не по плът, а по дух само ако Духът Божи живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христос, той не е Христов“ (Римл. 8:5-9, СИ). Думите „по плът” тук означават живот според желанията на греховната част от човешкото естество, което все още може да се води от похотите на старата му природа. След приемането на Христос като светлина човек придобива нова природа, с нов духовен живот, който произлиза от Христос.

Тази светлина като откровение, като знание от Бога се разкрива и като „съкровена духовна манна“. За нея Христос говори в книгата Откровение: „На онзи, който побеждава, ще дам да яде от съкровената манна“ (2:17, СИ). Тя е истинска храна, поддържаща духовния живот както на духовни младенци, така и на зрели християни. За разлика от нея, храната, която предоставят в съвременния Колизеум дяволът и демоничните сили, носи духовна смърт.

Ако сме искрени и търсим откровение от Бога, то е способно и да ни приспособи в нова среда и обстоятелства. Дори за нещо, което противоречи на представите ни, след време осъзнаваме, че е за наше добро. Това е свръхестествен процес, който се извършва у човека. Ако той постоянства по този път, с времето ще се изненада как Бог го е променил отвътре и е станал нова личност. Духовната светлина води до смирение и съкрушение ожесточените и груби сърца. Те вече не са способни да проливат кръв, да насилват, да се превъзнасят, да завиждат и да мразят. Превръщат се в сърца и умове, които не кроят зло против ближния си, които изпитват любов и тя ги прави истински щастливи и блажени. В тези просветлени личности се изпълнява Словото Божие: „Нощта премина, а денят наближи; и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината“ (Римл. 13:12).

Скъпи читатели, спомнете си още веднъж какво оставят след себе си „великите умове”, като отхвърлят светлината и избират тъмнината. Какво ще оставите вие, ако продължите да вървите по пътя на тъмнината? Нямам съмнение, че такъв човек може дори да влезе в историята и да го запомнят, но с какво? С какво помнят древния Рим и Колизеума, какво очаква духовния Вавилон и всички народи, които пият вино от трапезата му, разстлана по целия свят? В Откровение 18:21 се казва: „Един силен ангел взе камък, голям като воденичен, и го хвърли в морето, и каза: „С такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и вече няма да се намери.“ Проявете благоразумие, дайте място на просветения поне малко разсъдък, вземете правилно решение, тръгнете след Светлината, докато още свети: „Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината.“ Това изговори Иисус“ (Йоан 12:36). Аз ще продължавам да се моля Бог да благослови България и народът ни да бъде част от тези, за които се казва: „Народите ще дойдат при светлината ти и царете – при бляскавата ти зора“ (Ис. 60:3).

И така, пътят на Светлината през Рим, през всички исторически империи, които не устояват, минава и през България. Дано тя да изгрее и във вас. Моля се чрез тези редове поне една душа, един човешки колизеум да се превърне в храм, носител на светлината, на Светия Дух. От такива хора се нуждаят България и българският народ.

Иван Вълков


СПОДЕЛИ