Забелязали ли сте, че през десетина години в световен или локален мащаб се наблюдават най-разнообразни форми на криза? На мене обаче те ми приличат по-скоро на пикови стойности от хилядолетната криза, която преживяваме още от зората на човечеството (или по-скоро – от неговия залез, след като сме напуснали рая, за който сме били предназначени).
Тъкмо, тъкмо започва бунтовният човек да се успокоява, че положението му не е чак толкова зле… и отново става зле. Тогава той пак си спомня за дома на своя Отец. Но това освестяване най-често трае само докато отмине кризата и на човека отново му стане широко около врата. И така до следващата криза…
Помня колко религиозен стана българинът през пролетта на 2012 г. цели няколко дни след земетресението. Точно тогава един мой познат направо ме удиви – след като години наред се отнасяше с пълно равнодушие към Бога, сам ми зададе въпроса: „Дали пък Господ не ни намеква нещо?“. И в изплашения му поглед се четеше, че наистина предполага това. За цял живот запомних същите изплашени очи на моите родители, когато през зимата на 1997 г. доларът у нас стана няколко хиляди лева.
Едва по-късно разбрах кога за първи път в човешката история хората са гледали така, със силно безпокойство за бъдещето си:
„И чуха гласа на Господ Бог, когато ходеше из рая по дневната хладина, и се скриха Адам и жена му от лицето на Господ Бог между райските дървета. И извика Господ Бог на Адам, и му каза: „Адаме, къде си?“ (Бит. 3:8-9).
Мисля, че ако сме по-внимателни, днес ще можем да чуем същия глас и същия въпрос на Господ Бог, защото от доста време сме в състояние на световна пандемия. А тя за пореден път дава щедро всякакви поводи за безпокойство в човешките сърца.
Ако е вярно наблюдението, с което започнах, значи през краткия си живот всеки от нас ще преживее поне пет глобални кризи (освен множеството лични). Затова трябва да е много актуален въпросът как да преминаваме с мир и спокойствие в сърцето през всяка от тях.
Изкушавам се още сега да дам рецептата (защото я практикувам и знам, че действа), но вместо това горещо ще препоръчам цялостен прочит на този брой от списанието. И нека го анонсирам с удивителното съчетание от два библейски стиха:
„Голям е мирът у онези, които обичат Твоя Закон, и за тях няма препъване“ (Пс. 118:165). „А за нечестивите няма мир“ – казва Господ“ (Ис. 48:22).
Благодатно време с новия брой!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2020 <<<
