Почукваше на чуждите врати
душата ми, бездомница сиротна
и питаше в отчаяна самотност:
– Тъгата моя кой ще приюти?
Ти каза ми, Исусе, с топъл глас:
– На Мене дай на грижите товара,
ако вървиш по Моя път със вяра,
ще те успокоя навеки Аз.
Измъчван от съмнения и страх,
умът ми виждаше в недоумение
как истини човешки и учения
със трясък се превърнаха на прах.
Ти каза: – Аз съм вечната скала,
на мен гради, щастливо ще живееш,
като звезди делата ти ще греят
и няма да ги срине буря зла.
Шептеше в нощ безсънна не една
и съвестта ми, тръпнеща в тревога:
– Срамът и греховете ми са много.
Кой ще изкупи моята вина?
– На Мене изповядай ти греха,
Аз имам власт да ти даря прощение,
от теб ще снема грях и унижение
и в чиста правда ще те облека.
Аз от греха ти нося свобода
и всяка истина ще ти открия.
От светия ми извор който пие
ще бликне в него живата вода.
– О, Господи Исусе, в този час
на милостта Ти аз се доверявам,
с преливащо сърце Ти обещавам,
че до смъртта ще следвам Твоя глас.
– Не се страхувай, победих смъртта,
изкупих те с кръвта Си на Голгота,
за да проправя пътя към живота
платих Аз най-високата цена.
Румяна Каменска-Донкова
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2026 <<<
