„… как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение?…“
(Евр. 2:3)
Вярвам, че Господ ми даде този текст за днес, и ми се струва, че над него трябва да се замислят всички, които не са приели Евангелието на Христос.
Как ще избегнем, ако пренебрегнем толкова велико спасение? Дано Господ направи така, че тези думи да се запечатат в душите на всички, които не са скрити в Христос. Нека звучат в ушите им през цялата нощ и да не им дават покой, ако си тръгнат оттук, без да са се примирили с Бога, без да са приели спасението от Неговите ръце, без да са получили увереност в прощението на греховете чрез пролятата кръв на нашия Изкупител и Спасител Иисус Христос.
Как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение? Тези думи изявяват престъпността и безумието на пренебрежението към великото спасение, което Бог Отец ни предлага в Своя Син Иисус Христос. За това искам да говоря с вас. Забележете, че пренебрежението не е само безумно, но и престъпно. Мнозина, ще се съгласят, че да се отхвърли Христос е безумие, но не виждат в това престъпление. Днес искам, разглеждайки този текст, да ви покажа, че това е не само крайно безумно, но и в най-висша степен престъпно.
Величието на това спасение става очевидно от начина, по който е придобито. То е купено на висока цена – не със злато или сребро, а със смъртта на Божия Син и с Неговата пролята кръв. Бог, в неизказаната Си любов, пожертва заради нас най-скъпото и ценното – предаде Своя Единороден Син на разпятие, за да ни даде спасение.
О, приятели, ако ние пренебрегваме това толкова велико спасение, то сякаш тъпчем с нозете си скъпоценната кръв на Божия Син. „Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и е счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?“ (Евр. 10:28-29).
Величието на това спасение се състои и в това, което ни дава. То ни дарява прощение на всичките ни грехове, освобождение от греха, общение с възкръсналия и прославен Божий Син, осиновяване в Божието семейство и „за наследство нетленно, чисто, което не увяхва, съхранено на небесата за вас, които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време“ (I Петр. 1:4-5).
Когато осъзнаем, че Бог в Христос ни предлага да се ползваме от всички Негови съкровища и желае да ни направи сънаследници с Христос, пренебрежението към такова спасение изглежда напълно безумно и богохулно.
Да си представим, че цар в деня на коронацията си, минавайки по улиците, види едно нещастно, окъсано момче и се смили над него. Той бързо заповядва на кочияша да спре и вика момчето при себе си: „Няма вече да се скиташ по улиците в дрипи, гладен и премръзнал; вземам те в двореца си и ще те осиновя“, казва царят. Можем ли да си представим момчето да се обърне и грубо отговори: „Махай се! Няма да дойда в двореца ти. Ще си остана в мръсното мазе и ще живея на хляб и вода. Не искам да ти бъда син“.
Ще кажете, че това е невъзможно, че момчето не може да отговори по този начин. Но Царят на царете и Господ на господарите – Божият Син, идва при теб и при мен, вижда нашата нищета, срама ни и греховността ни, иска да ни изведе от тази бездна, да свали от нас тези опетнени от грях дрипи и ни казва: „Искам да те осиновя, да те направя Божий наследник, сънаследник с Мен“. Какво се случва тогава? Между нас има мъже и жени, които – може би не с думи, но с делата си, отговарят: „Махни се, спасение! Не ми трябва Твоето осиновление. За мен сухите трохи на светските удоволствия и мръсните дрипи на греха са по-скъпи от всички царски дворци и блестящата одежда на праведността, които Ти ми предлагаш“.
Трябва да осъзнаваме цялата дързост и престъпност на такива мисли и действия, които отхвърлят това толкова велико спасение.
Няма друго спасение
Спасението е само в Христос и няма друго! Апостол Петър казва в Деян. 4:12: „… защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“.
Да предположим, че човек се събуди в горящ дом. Изходите са два – широкото главно стълбище, обхванато от пламъци, и тясната аварийна стълба. Колко безумен би бил той, ако подмине аварийното стълбище, за да тръгне по главното!
Скъпи приятели, всички вие се намирате в горяща сграда – в свят, осъден на погибел. И пътят към спасението е само един – Христос. В Него всеки може да се спаси. Без Него никой няма да се спаси. Или ще се спасиш в Христос, или да погинеш!
В наши дни има хора, които казват: „Захвърлете Свещеното Писание, захвърлете Христос!“. Ето моят отговор: „Какво ще ни дадете вместо Свещеното Писание и вместо Христос?“. Зная от личен опит, че Христос дава прощение на греховете и мир на душата, защото това ми е дал. Зная, че Той освобождава от властта на греха, защото го е направил и за мен. Зная, че Той носи неизмерима радост и непоколебима увереност във вечния живот, защото съм го преживял. Зная, че Христос ме направи Божие дете, а щом съм дете, значи съм и наследник Божий, сънаследник с Него самия. Какво ще ни дадете вие вместо всичко това? С какво ще замените мира, радостта и прощението? Как ще ни дадете увереност в спасението и ще ни избавите от властта на греха? Как? Имате ли какво да предложите в замяна? Зная, че нямате.
А ние не сме такива безумци, че да се откажем от Спасителя и от Писанието. Покажете ми поне един спасен човек, който да е спасен не чрез Христос!
Аз съм обиколил света няколко пъти, бил съм в почти всички страни, срещал съм хора с най-различно обществено положение и възпитание, но никъде не съм срещнал човек, който да има радостна увереност в спасението и да не дължи това на Иисус Христос. И не може да бъде иначе, защото друго спасение няма!
Само пренебрежението е достатъчно, за да изгуби човек спасението
От горепосочения стих виждаме, че пренебрежението от наша страна е достатъчно, за да се лишим от спасението и да си навлечем страшния и заслужен Божии гняв заради греха на пренебрежението към толкова ценно и чудно спасение.
Запомнете: за това не е нужно да извършите някакви особени злодеяния – да богохулствате, да живеете развратно, дори открито да отхвърляте Иисус Христос – достатъчно е просто да Го пренебрегнете. Дори само това довежда върху човека Божия гняв и вечна погибел.
В страните, които се наричат християнски, много хора загиват именно поради пренебрежение. Милиони хора в Англия (и в България) в този момент живеят живота си в пълно безразличие и стигат до погибел. Така че виждате – едно пренебрежение е напълно достатъчно за погибел.
Да предположим, че човек е на смъртно легло. До него има лекарство, което може да го излекува. Той знае това и може свободно да го вземе и да го изпие. Това е единственото, което трябва да направи, за да се спаси. Но ако не го направи, непременно ще умре. И за това не е нужно нито да се застреля, нито да скочи през прозореца, нито да прокълне лекаря – човекът ще умре просто защото е пренебрегнал лекарството и не го е приел.
Вие, които не сте приели Христос, знайте, че всички сте обречени на смърт. Вечната смърт вече действа във вас. Но казвам в Библията, в Христос, за Когото тя свидетелства, има средство, което може да ви спаси, и то още днес, ако Го приемете. Всеки може да получи това средство. Христос е по-близо до вас, отколкото човекът, който седи до вас. Нужно е само едно – да Го приемете. „А на всички ония, които Го приеха – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии“ (Йоан 1:12).
Помнете също, че пренебрежението неизбежно води до погибел. И за това съвсем не е нужно да буйствате, да хулите Божието име или открито да отхвърляте Свещеното Писание. Не! Достатъчно е да оставите без внимание Божието средство, да го пренебрегнете и ще загинете безвъзвратно.
Ето един пример. Преди да стигне до Ниагарския водопад, нагоре по течението реката изглежда почти спокойна. Там една лодка се носи леко надолу. Човекът в нея би могъл да вземе греблата и лесно да стигне до брега или да се върне назад към езерото. Но той стои неподвижен. Лодката му се ускорява все повече и повече, докато накрая полита като стрела към водопада – и вече няма възможност да я спре. Греблата не помагат… Но ето, хора от брега виждат загиващия човек. Хвърлят му дебело въже – точно навреме. Въжето пада в лодката, до самите му нозе. Сега той може лесно да се спаси – нужно е само да се хване за него и ще бъде изтеглен на брега, както често се е случвало на това място. Но ако не хване въжето, гибелта му е неизбежна. Мощното течение ще го подхване и ще го убие, хвърляйки го от страшната височина на водопада.
И така – за окончателната гибел е достатъчно само едно пренебрежение.
Скъпи приятели, ако не сте в Христос, знайте какво ви заплашва днес. Вие се носите по опасна река и лодката ви се е устремила към страшна бездна – вечността. Няма човек на света, който със собствени сили да може да гребе срещу течението и да се спаси. Но Господ е видял отчаяното ви положение и в Евангелието на Своя Син е хвърлил към вас спасително въже. В този момент то е до нозете ви. Трябва само да се хванете за него и Всемогъщият Бог ще ви изведе на светъл и прекрасен бряг. Ако не го направите, гибелта ви е неизбежна. Само едно пренебрежение е достатъчно, за да ви завлече вихърът в бездната на вечната смърт.
Спомням си, че някога ми дадоха малка картичка. От едната страна пишеше: „Какво трябва да направя, за да се спася?“ А отдолу беше отговорът от Деян. 16:31: „Повярвай в Господа Иисуса Христа и ще се спасиш“. Под него пишеше: „Виж отзад“. Обърнах картичката и прочетох въпроса: „Какво трябва да направя, за да загина?“. Отдолу имаше само една дума: „Нищо“.
Да, точно така. За да загине човек, е нужно да не направи нищо. Вие вече вървите към гибел и ако не предприемете нужните мерки, и то навреме, ще загинете завинаги.
Приятели, помнете: пренебрежението води до гибел. Ако някой от вас пренебрегва Благата вест, възвестена от Божия Син и изкупена с Неговата кръстна смърт, нека знае – Божият гняв като пояждащ огън ще падне върху него.
Как ще избегнеш ти, ако пренебрегнеш толкова велико спасение?
Всички вие днес се намирате в горяща сграда – в свят, осъден на погибел. Но, слава на Бога, има изход, има път към спасение. Този единствен път е Христос. Никой не знае колко дълго още ще бъде отворен този път, затова ви умолявам – не го пренебрегвайте. Да не дава Бог някой да се окаже в страшното положение на закъснелия. Тогава може би ще се хване за някаква философска мисъл, но напразно. Ще се задържи за миг, а после ще падне в ужасяващата бездна на вечните мъки.
„… как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение?…“
Рубен А. Тори
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2026 <<<
