Думата „ад“ често може да се чуе в ежедневните разговори. Веднъж получих писмо от алкохолик, в което той казваше, че животът му е истински ад. Една жена ми писа, че две години от брака ѝ са били за нея пълен ад. Преди известно време посетих умираща жена, болна от рак. Вместо да се покори на Бога, тя беше ожесточила сърцето си срещу Него: „Моето ужасно състояние ме принуди да се отвърна от Бога. Живея буквално в ада и не мога да разбера как Богът на любовта допуска да страдам толкова непоносимо“, казваше с озлобение тя.
Когато четях Новия Завет, бях поразен от големия брой текстове, които директно говорят за ада и от факта, че Христос също много говори за това. Възможно е някои хора все още да свързват ада с измислици и различни приказки, в които дяволът е изобразяван с опашка и рога, държащ тризъбец и пържещ грешници на тиган. Но Писанието не казва това. Библията, която ни говори за Божията любов и блаженството на рая, ни разкрива също и страшния съд и вечния ад.
Съгласен съм, че темата за ада не е приятна за нас. Има само една Личност, Която може да говори за ада с божествен авторитет – Христос. Той е единственият „Син Човешки, слязъл от небесата“ и Божият Син, Който е живял на земята, познава бъдещето на човека и знае Божията воля за него.
Обърнете внимание на думите на Христос: „ И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената“ (Мат. 10:28) и „ Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41). Чувал съм някои хора да казват, че живеят според заповедите на блаженствата и затова не вярват в ада. Но вижте какво казва Христос за ада дори в заповедите на блаженствата: „ Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брат си: „рака“, виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена“ (Мат. 5:22).
Има много други места в Свещеното Писание, които потвърждават съществуването на ада, за което говори и сам Христос. Но дори и стиховете, цитирани по-горе, би трябвало да са достатъчни, за да ни убедят, че адът наистина съществува.
Библията говори за три вида смърт: физическа, духовна и вечна. Всички те имат един източник – греха, както е написано: „Жилото на смъртта е грехът“. Обърнете внимание, че Библията нарича ад този последен вид смърт – вечната смърт.
А. Кронин в книгата „Ключовете на Царството небесно“ пише: „Адът е място, където няма абсолютно никаква надежда“. Това наистина е така. Когато човек престане да се надява, той вече се намира на прага на ада. Много хора живеят в ад на злоба, гняв, обиди, предразсъдъци, нетърпимост, клевета, безразличие. Ние сами създаваме своя земен ад чрез страстите си, егоизма, злопаметността и другите грехове, с които изобилства животът ни. Винаги има повод и възможност да се създаде ад на земята и мнозина вече са го създали за себе си и не могат да излязат от него. Но Библията ясно говори не само за ада, създаван на земята, но и за ада като място на вечни мъки, където ще попадне всеки грешник, който съзнателно е отхвърлил Христос и упорства в греха.
Питат ме защо хората изобщо трябва да говорят на такива теми като ада и да се страхуват да попаднат там. Първо, защото за ада говори и предупреждава сам Бог. А Той не говори напразно – всяка Негова дума е важна и трябва да се приема сериозно. Затова човек трябва да обръща внимание на всички Божии думи, особено на Неговите предупреждения, които Той дава с любов за нашето спасение.
Мракът и тъмнината на ада са петно в мирозданието, но на този тъмен фон още по-ярко се виждат величието на Божията любов и Неговото милосърдие. Именно ужасът от ада и вечната погибел подтиква Бога да осъществи плана за изкупление на човечеството, изпълнен от Христос на Голготския кръст. Ако човекът не беше безнадеждно погинал и изгубен за Бога, ако не беше на път към вечната тъмнина и мъки, Бог нямаше да го изкупи с цената на позора, страданията и смъртта на Своя Единороден Син. Но Бог толкова възлюби света, че реши да изкупи човека и да направи възможни за нас „раждането от Светия Дух“ и промяната на нашата греховна природа. Целта на Божия план за спасение е ние, грешниците, да можем да избегнем ада. Христовият кръст е преграда, котва, която задържа човека да не падне в бездънната пропаст на тъмнината. Библията казва: „Заплатата на греха е смърт“ (Рим. 6:23). Вечната смърт означава вечно отделяне от Бога.
Второ, ние трябва да се боим от ада и защото Христос го нарича място на вечно наказание – „външна тъмнина“, „огнена пещ“, място, „приготвено за дявола и неговите ангели“, където „червеят не умира и огънят не угасва“, където има „плач и скърцане със зъби“. Христос също казва, че попадналият там човек остава в съзнание, като запазва паметта и способностите си.
От повествованието за богаташа и Лазар се вижда, че богаташът, намирайки се в мъки в ада, повдига очи и вижда Авраам и Лазар. Този богаташ е способен не само да вижда, но и да говори. Той казва: „Отче Аврааме, смили се над мене“. Паметта му също е запазена – той помни, че на земята са останали неговите петима братя (вж. Лука 16:28).
Всичко това е Божие откровение – думи на Христос, а не мои думи. Иисус достатъчно ясно осветлява тази тема, така че да се отнасяме сериозно към това място на мъчения и да се пазим от него. Христос също казва: „И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в огнената геена“ (Марк 9:47).
Трето, има само един път за спасение от ада – чрез приемането на Христос като личен Спасител и Изкупител. Бог толкова ни възлюби, че отдаде Своя Син на кръстна смърт вместо нас. Той направи това, за да ни избави от вината за греховете и от вечното осъждение. Бог не е създал човека за ада, нито е създал ада за човека. Адът е бил приготвен за дявола и неговите ангели. Човекът е създаден не за мъчения, а за блаженство – за да бъде в общение с Бога. Но от мига на грехопадението адът става място, където ще попаднат и онези, които по своя собствена воля отхвърлят Божията милост, отказват се от придобитата чрез Христос свобода и отхвърлят Божия Син и Неговата жертва.
И така, ако упорито и настойчиво отхвърляте единствения Спасител Иисус Христос и живеете по своята собствена воля, вие се покорявате на дявола. В крайна сметка ще споделите неговата участ и ще бъдете с него и с неговите ангели във вечността. Ще погинете не защото Адам е съгрешил, а защото вие сами, по своя воля сте избрали пътя на греха. Ще се окажете там заради собствените си беззакония. Библията казва: „Всички съгрешиха“, „всички се отклониха от пътя“, „всички са лишени от Божията слава“.
Мнозина питат какво всъщност е адът – място с огнен пламък или някакво духовно състояние. Трябва да призная, че Бог не ни дава пълна яснота. Това е тайна, която е скрита от нас. Но в Свещеното Писание е казано достатъчно, за да разберем, че адът съществува и че той ни отделя от Бога. Това е „втората смърт“, за която се казва, че ни лишава от святост, блаженство, радост, щастие и от всичко, което „Бог е приготвил за онези, които Го обичат“.
Хората се подготвят за всичко, но не и за смъртта, въпреки че тя присъства и ни засяга пряко или косвено. Библията казва, че след физическата смърт на човека го очаква Божият съд. Този, който съзнателно се е отвърнал от Бога в земния си живот, няма да бъде допуснат в Божието присъствие за вечността. Затова, ако човек е далеч от Бога, той вече се намира на прага на ада и пропастта, която го отделя от Господа, не намалява, а се увеличава с всеки изминал ден. Моята цел не е да плаша, а да кажа и да предупредя, защото сам Христос често говори по тази тема.
Ние не сме създадени да живеем в грях. Създадени сме за свят живот – живот на радост, мир, щастие и любов. Създадени сме за блаженство в Бога. И пътят на кръста води всички нас, заблудените, към дома на Отца. Христос е пътят. Той е вратата, Той е животът. Невъзможно е да говорим за ада, без да кажем за радостта от спасението чрез Иисус Христос и Божията любов. Неговата любов става още по-ценна, а благодатта – още по-действена, когато се разкриват пред нас на фона на смъртта, съда и ада.
Призовавам ви сериозно да се замислите за това. Обърнете се към Христос и оставете греховете си. Покайте се и приемете Иисус като личен Спасител. Бог ви обича – Той умря на кръста за вас. Предайте живота си на Бога и се подчинете напълно на Неговата воля. Следвайте Го искрено, от цялото си сърце. Благодарете на Бога за милостта Му и предупреждавайте и другите за вечната погибел, за ада.
д-р Били Греъм
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2026 <<<
