Моето покаяние

Четиво за5 мин.

Това се случи през 1524 година. Бях на 28 години, когато започнах служението си като свещеник в селото на баща ми Пингюм, във Фризия, Нидерландия.

Освен мен имаше още двама млади мъже на моята възраст, които изпълняваха същото служение. Единият от тях беше моят пастор и имаше някакво образование, а другият беше мой подчинен. Те бяха донякъде запознати с Библията, но аз никога през живота си не бях я вземал в ръце. Страхувах се, че четенето й може да ме въведе в заблуда.

Можете ли да си представите! Цели две години служих в църквата, без да имам понятие за Божието Слово!

Още след първата година, докато по време на литургия раздавах хляба и виното, понякога ми минаваше мисълта, че това не е тялото и кръвта на Христос . Понякога ми се струваше, че хлябът и виното ми се поднасят от дявола, за да ме отклонят от вярата. Понякога се каех, дори плачех, но не можех по никакъв начин да се освободя от тази мисъл.

Накрая реших сериозно да изуча Новия Завет и много скоро забелязах, че сме били заблудени.

Благодарение на милостта и просветлението от Господа с всеки изминал ден все повече опознавах истината и скоро мнозина започнаха да виждат в мен евангелски проповедник. Всеки искаше да общува с мен. Светът ме обичаше и аз обичах света. Хората смятаха, че проповядвам Божието Слово и че съм добър човек.

Един ден чух, че един богобоязлив човек на име Сайк Снайдер е обвинен в това, че се е кръстил повторно, вече като възрастен. Звучеше необичайно, че кръщението може да се повтаря. Отново се заех с Библията, но не намерих никакво потвърждение за кръщението на деца.

Когато разбрах това, неведнъж разговарях с моя пастор, докато той се съгласи с мен. Не можех напълно да се доверя на собствения си разум, затова започнах да търся съвет в книги на различни автори. Те твърдяха, че кръщението на деца измива наследствения грях. Сравнявайки това учение с учението на Библията, отново стигнах до извода, че то противоречи на Божието Слово.

Обърнах се към Лутер. Лутер ми обясни, че децата трябва да се кръщават въз основа на тяхната вяра. Но и това не се потвърждаваше от Свещеното Писание.

Опитах се да получа помощ и от Букер. Този служител на църквата поддържаше мнението, че децата трябва да се кръщават, за да могат възрастните да ги приемат насериозно и да ги наставляват в Господния път. Но и за това нищо не беше казано в Библията.

Като видях, че мненията на авторите се различават и че всеки следва своето разбиране за това тайнство, вече не се съмнявах, че кръщението на деца е неправилно.

Скоро се върнах в селото, в което бях роден и израснал. Търсех слава и почести. Въпреки че вече бях научил много от Свещеното Писание, не живеех според тези познания, а се отдавах на греховен живот и не принасях плод. Бях млад и не търсех нищо друго освен изгода, спокойствие, величие, име и слава. Животът ми с нищо не се отличаваше от живота на който и да е друг човек.

След като прекарах около година на това място, чух, че мнозина вече са приели кръщение, но кои са те, откъде са, кой е започнал да кръщава възрастни хора и къде се намират – не знам и до днес. Дори не съм ги виждал.

Скоро се появи учение от Мюнстер, в чиито мрежи попаднаха много благочестиви души от нашето село. Душата ми страдаше. Виждах, че хората искрено вярват в новото учение и разбирах, че то е лъжливо. В проповедите си се стараех, доколкото мога, да им помогна, да им отворя очите.

Бедни, заблудени овце, останали без пастир, измамени от безбожното учение на Мюнстер, претърпели насилие и убийства въпреки учението на Христос и Светия Дух, взеха меч в ръка – меча, който Иисус Христос заповяда на Петър да прибере в ножницата.

Душата ми не намираше покой. Молех Господа да ми даде ново сърце, по Своята милост да очисти чрез кръвта на Иисус Христос моя грешен живот, да ми даде мъдрост, смелост и дръзновение да проповядвам Неговото име, Неговото слово и Неговата истина, без да допускам никаква лъжа. Започнах от амвона да проповядвам покаяние, наставлявах вярващите по тесния път, обявих истинска война на греха, безбожието, идолопоклонството и формализма в богослуженията. В същото време провеждах богослужения и тайнствата на разчупване на хляба и кръщение – в духа на Свещеното Писание.

След девет месеца великият и милостив Господ протегна ръката Си към мен, дари ми отцовския Дух и сила, за да мога под кръста на моя Иисус Христос да сложа своето име, чест, слава, месите си, кръщението на деца и пълния със суета живот. Слава на Него вовеки за това!

Около година по-късно при мен дойдоха няколко души с молба да се грижа за хора като тях. Те разбираха Свещеното Писание така, както го разбирах и аз, бяха се отделили от греховния свят и бяха отдали живота си на Този, Който умря на кръста за тях.

Когато чух тяхната молба, се изплаших – в света царяха страх и отчаяние. От една страна, осъзнавах собственото си незнание, природна слабост, виждах безграничното зло, тиранията, мощните секти, изобретателността на злите духове и разбирах колко тежък ще бъде кръстът, който трябва да нося, поемайки отговорността да водя хората към Христос. От друга страна, виждах гладните, нуждаещи се и лишени Божи деца, които бродят в този свят като овце, оставени без добър пастир.

След дълъг разговор помолих братята да се молят за това дело. Ако това беше волята на Господа, исках да Го моля да ми даде такова сърце и душа, че да мога да кажа като апостол Павел: „Горко ми, ако не проповядвам Евангелието!“.

Така ме поведе Господ. Мен, големия грешник, Господ освети, дари ми покаяние, изведе ме от вавилонски плен, доведе ме в Ерусалим и ме призова за това нелесно служение.

Благодарен съм на моя Господ, че ми даде желание да се освободя от злото и да творя добро. С радост искам да помогна на целия свят да се освободи от оковите на злото, за да намери радост в Иисус. Искам да се боя от Бога, да Го обичам с цялото си сърце и да Му служа. Искам да бъда истински християнин.