Знаете ли кой е досаждал най-много на Иисус Христос? Да, фарисеите! Те се смятат за праведни или поне за по-добри от всички останали. Иисус казва на хората около Него: «Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона» (Лука 16:13). И фарисеите чуват това, а те са сребролюбци, и се смеят на Него. В отговор на техния присмех Иисус разказва една история – историята за богаташа и Лазар.
Иисус е разказвал много притчи. Но нито в една от тях Той не назовава никого по име, тъй като това са притчи. А тук разказва нещо повече от притча. Това е истинска история. Мисля, че така Иисус ни дава изключителната възможност да узнаем как се чувстват, какво мислят и за какво съжаляват хората, които попадат не на небето, при Бога, а в ада…
Някои смятат, че след смъртта няма осъзнато съществуване. Други си мислят, че всички минават през «тъмен коридор» и отиват към светлина и топлина, независимо кои са и как са живели. Те твърдят, че участта на всички хора е еднаква. Но Този, Който знае за какво става дума – Иисус Христос, – казва, че не съществува по-страшно място от това, в което няма Бог.
Нека прочетем текста в Евангелието от Лука: «Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества» (16:19).
Висонът е много тънък, лек и скъп ленен плат. Той е незаменим за горещия климат. Но само царе и много богати хора са можели да обличат дрехи от висон. Някои тълкуватели смятат, че е възможно Иисус тук да има предвид Ирод. Ние не смятаме така, защото Ирод Велики не е имал петима братя, а Ирод Антипа все още е бил жив. Във всеки случай става дума за високопоставен и много заможен човек.
В онези времена дори заможните хора не са яли месо всяка седмица. А тук се говори за пиршество всеки ден! Да участваш в пиршество не е грях, ако можеш да си го позволиш. Но тук става дума за нарушаване на Божия заповед. Коя? Мисля, че богаташът нарушава четвъртата заповед. Писано е: «Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господ, твоя Бог, да не вършиш никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти… » (Изх. 20:9-10). Но нека продължим да четем Евангелието: «Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му» (Лука 16:20-21).
В онези времена евреите, както и повечето източни народи, не използват нож и вилица, а се хранят с пръсти. В домовете на богатите бършат ръцете си с парченца питка, които след това изхвърлят. Точно тези късчета очаква Лазар. И кучетата – кучетата на богаташа се оказват по-добри от своя стопанин! Те ближат раните на бедняка. Тогава не е имало изкуствени антибиотици, а кучешката слюнка е с бактерицидни свойства.
Между другото, обърнете внимание на името Лазар. Това е латинската форма на еврейското име Елиазар, което означава: „Бог е моята помощ”, „Бог е моята радост.” Какво име!
«Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно» (ст. 22). Лазар умира пръв. Често се случва нечестивите да живеят по-дълго. Народът понякога очаква десетки години да умре някой диктатор.
Дали са погребали сиромаха, не се знае, Евангелието мълчи за това. Може би са го хвърлили в някаква яма. Спомняте ли си разказ за полето, наречено «кръвна нива» или „нивата на грънчаря” (Мат. 27:7-8), където са погребвали сиромаси като Лазар? Юдейските свещеници купуват тази нива с парите, върнати от Юда, след като той се разкайва за предателството на своя Учител.
И така, Лазар умира и е отнесен от ангелите в Авраамовото лоно, т.е. там, където искат да попаднат всички, които вярват в живот след смъртта. Оказана му е голяма чест: съпровождат го ангели. Трябва да кажа, че ангелите са реални. Не са призраци, нито персонажи от приказки или легенди, а напълно конкретни личности. Те са чакали Господ да им заповяда да приберат Лазар от земята, където той само е страдал, в приготовеното за него място. И Божият приятел Авраам приема новия почетен жител на небето. Във всеки случай вярващите, спасените не умират. Идват да ги вземат. Не ви ли се е случвало да наблюдавате смъртта на вярващ човек? А на безбожник?
Юдеи от времето на Иисус описват по три начина смъртта на праведния: той влиза в Едемската градина, идва при престола на славата или се изкачва в Авраамовото лоно. Нашият сиромах отива в Авраамовото лоно. Отведен е там от ангелите! По-нататък четем: «Умря и богаташът и беше погребан» (ст. 22). Ето цялата характеристика на този човек. Богаташ! Не е нито Ирод, нито Рокфелер или Бил Гейтс… Спомняте ли си как не толкова отдавна погребаха Елцин? Можем да си представим горе-долу подобно погребение на един богаташ. Целият елит на държавата се събира. Има и добри думи, и църковна служба, и почетен ескорт, и траурна процесия… Не както при Лазар.
За мнозина богатството е непреодолимо изкушение, препятствие по пътя към небето. Не случайно в Библията е казано: «Сребролюбието е корен на всякакви злини» (I Тим. 6:10). Лесно е да забравиш за вечността, ако живееш постоянно в удоволствия или в стремеж към тях. Удобствата и удоволствията могат да пробудят у нас сластолюбие и гордост, а това вече е началото на края.
Веднъж при един равин дошъл богат търговец, член на неговата община, и казал:
– Рави, защо постоянно се караш на нас, богатите? Ние и десятък даваме, и на общината помагаме. Ето, наскоро…
Равинът го прекъснал:
– Ела до прозореца. Какво виждаш?
– Виждам площад, хора…
– Сега ела до огледалото. Какво виждаш?
– Себе си…
– А сега кажи каква е разликата между стъклото на прозореца и на огледалото?
– Огледалното стъкло от обратната си страна е покрито с тънък слой сребро – отговорил търговецът.
– Ето и аз това казвам – подхванал равинът мисълта за среброто. – Богатият е застрашен да вижда само себе си, своето семейство, своето дело, своите интереси.
През 2004 г. четох интервю с Ходорковски, на когото отнеха всичките му 15 милиарда. И там той казваше: «За мнозина може да изглежда странно, но раздялата със собствеността ми няма да бъде за мен непоносимо болезнена. Аз, както и много други затворници – известни и неизвестни, – трябва да благодаря на затвора. Той ми подари месеци напрегнато съзерцание, време за преосмисляне на много страни от живота. И вече осъзнах, че собствеността, особено голямата собственост, сама по себе си изобщо не прави човека свободен.» По-нататък думите му бяха още по-конкретни: «Благодарен съм на Бога, че за разлика от моите гонители аз разбрах, че печеленето на огромни суми пари далеч не е единственият (и вероятно далеч не е най-важният) смисъл на човешкия труд.»
При нашия богаташ това прозрение не е настъпило. Нека си спомним, че фарисеите се присмиват над Иисус и заради своето сребролюбие.
Ще кажем няколко думи и за богатия младеж. (Помните ли този случай от живота на Иисус?) Как се казваше той? Точно така, не се знае. Защо? Защото е направил неправилен избор. А защо го е направил? Бил е завладян от богатството. Прекалено богат е бил! Ако беше направил избор като Ходорковски, непременно щяхме да научим неговото име и вероятно щяхме да виждаме върху иконите неговия лик с ореол, изобразяван над главите на светите апостоли. Защото той би могъл да приеме поканата и да последва Иисус, но я е отхвърлил. Богат е бил и е останал обсебен от богатството.
Но да се върнем към нашия богаташ: «И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно» (ст. 23). Не се казва, че богаташът е бил зъл човек или твърде грешен. Той попада в ада не заради това, което е направил, а е обречен на мъки заради това, което не е направил. Иисус Христос казва, че да не вярваш в Него, е грях (Йоан 16:9). Идва ми наум въпрсът: «А не е ли един и същи човек този богаташ и онзи богат младеж?»
Мисля, че мъката от загубата на възможност да се спасиш се засилва от това, че загиналите виждат спасението на другите. Евангелист Лука разказва друг случай: «И по пътя Си за Йерусалим минаваше през градовете и през селата и поучаваше. И някой Му каза: «Господи, малцина ли са, които се спасяват?» А Той им каза: „Подвизавайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат. След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: «Господи отвори», Той в отговор ще ви каже: «Не ви познавам откъде сте». Тогава ще почнете да казвате: «Ядохме и пихме пред Теб и по нашите улици си поучавал.» А Той ще отговори: «Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.» Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си изпъдени навън» (Лука 13:22-29).
След като умира, богаташът познава Лазар! А на земята положително го е подминавал… Лазар живее и след смъртта осъзнато както Илия и Мойсей, които учениците виждат на планината на преображението. Помните ли? Така и ние ще се разпознаем един друг. Богаташът вижда Лазар отдалече: «И той извика: „Отче Аврааме!» Сетил се е кой му е баща! Но да си юдеин не е гаранция за спасение. Както и да бъдеш православен, католик, лутеран, баптист. Тогава какъв трябва да бъдеш, за да си спасен? Вярващ в Иисус Христос, роден от Бога. Писано е: «Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божи Син» (Йоан 3:16–18).
«…Смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък» (ст. 24).
Явно богаташът мисли, че и след смъртта стои по-високо от Лазар, че и от ада може да го командва. Но след смъртта общественото положение в миналото не играе никаква роля. А хората какво ли не жертват заради него! Някои – дори вечната си участ. Те си мислят: «Какво ще кажат хората, ако тръгна на църква?» Или: «За да направиш днес кариера, не можеш да постъпваш по-християнски.»
Веднъж по времето, когато още съществуваше Съветският съюз, извикали един вярващ войник при един генерал. Генералът започнал да го убеждава, че няма Бог, че Библията е неразбираема книга, че никой не знае какво ще бъде след смъртта. Войникът отговорил:
– Вие знаете какво ще има след смъртта.
– Как така? – учудил се генералът.
– Кажете, вие ще бъдете ли генерал, когато умрете?
– Не, разбира се, що за въпрос!
– Ето, виждате ли, знаете го.
Положението в обществото е важно, но то не може да се сравни с положението пред Бога: спомнете си нашите бащи и деди, минали през страшните времена на гонения и дискриминация. За такива вярващи е казано: «Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята» (Евр. 11:36–38).
И богаташът получава отговор: «Но Авраам каза: «Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе така, както и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш» (ст. 25).
Небето е утешение, адът е мъчение; небето е ликуване, адът е плач и скърцане със зъби. За Лазар са верни думите на ап. Павел: «Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се яви в нас» (Римл. 8:18, СИ). Обърнете внимание на думите «ще се яви в нас».
«…И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас» (ст. 26).
Чистилище не съществува, няма надежда след смъртта. Дори да запалиш всички свещи на света и да поръчаш за сто години напред за всеки час панихида. Бог е сложил този предел: «Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си» (Евр. 3:15). Той изключва възможността за преход след смъртта.
«…А той каза: «Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом, защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място» (ст. 27-28). Богаташът явно не е имал деца, затова се безпокои за братята си. За роднините си трябва да се тревожим сега, по време на живота, а не когато стане късно. Вместо пировете, на които вероятно богаташът е канил петимата си братя, по-добре да беше организирал библейски събирания, да беше поканил Рави от Назарет на шаббат – така и самият той щеше да повярва, и братята му щяха да се покаят…
«Но Авраам каза: «Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях» (ст. 29). Единственият път за познаването на Бога, пътят към истинската вяра е четенето и слушането на Библията: «Вярата идва от слушане, а слушането – от слово Божие» (Римл. 10:17, СИ). В Библията Бог разкрива Себе Си, волята Си, пътя на спасението. Нейните думи са живи, те, както е писано, са Дух и живот.
Но богаташът и тук знае по-добре: «А той отговори: „Не, отче Аврааме, ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят» (ст. 30).
Богаташът възразява дори на Авраам. Той самият е в ада, а знае по-добре как да се спаси човек. Той самият не се е покаял, а знае как да се проповядва по-добре! Познато ли ви е това? Случвало ми се е да чувам подобни критики от невярващи: и този не проповядва много грамотно, по-добре е да се говори за това, не за онова … И аз самият бях такъв, когато още невярващ, посещавах събранията на църквата.
Авраам отговаря на богаташа: “Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят” (ст. 31).
Иисус разказва тази история малко преди възкресяването на Лазар от Витания. Как мислите: името случайно ли съвпада? Според мен не, при Бога няма случайности. Но фарисеите не слушат възкръсналия Лазар! Вместо да му повярват, решават да убият. А и на Иисус Христос не вярват. И Го разпъват. Разпъват Го същите, които Му се присмиват, когато им разказва историята за богаташа и Лазар.
От тази история можем да направим няколко извода.
Иисус ни е избавил от ада.
За да спаси човечеството от участта, определена за дявола и неговите ангели, Иисус идва в този свят и взема върху Себе Си греха на целия свят. Никой няма да попадне в ада заради онова, което е направил. Ще отиде там заради онова, което не е направил – не е приел Иисус Христос.
Иисус ни е подготвил място на небето и ангелите чакат определения час, за да ни отнесат в Авраамовото лоно.
Питали един възрастен шотландец надява ли се след смъртта си да отиде на небето, така да се каже, в Авраамовото лоно. Той отговорил: «Аз вече живея там!» Това е много проста истина: трябва да имаме небето в сърцето си сега, за да попаднем там след смъртта.
Спасението е възможно само в този живот и само в Иисус Христос.
Разказват за един лондонски богаташ, че когато бил на смъртно легло, извикал Спърджън, най-известния проповедник по онова време. Но Спърджън не можел да отиде и затова изпратил брат си. Богаташът останал много разочарован. Той казал на брата на Спърджън:
– Когато ми трябва лекар, викам най-добрия. Когато ми трябва адвокат, наемам най-успешния. И сега ми трябва най-добрата помощ.
– Жалко, че той не се е обърнал към Когото трябва! – казал Спърджън. – Единственият, Който би могъл да му помогне, е Иисус Христос.
Най-големият ни враг е вътре в нас.
Нашето неизменно желание е да станем по-богати, по-известни, да получим по-голямо признание. Начинът да се избавим напълно от тази опасност е изцяло да посветим себе си, живота си, семейството и парите си на Господ. Само така можем спокойно да очакваме времето, когато Той ще изпрати за нас Своите ангели.
