„А след като той разпиля всичко, настана голям глад в онази страна, и той изпадна в нужда; и отиде, та се пристави у един от жителите на онази страна, а той го прати по земите си да пасе свине; и той бе петимен да напълни корема си с рожкови, които свинете ядяха, но никой не му даваше. А като дойде на себе си, каза: колко наемници при баща ми имат в изобилие хляб, пък аз умирам от глад! Ще стана и ще отида при баща си и ще му кажа: татко, съгреших против небето и пред тебе“ (Лука 15:14-18).
Тъжен завършек на скитанията на младия човек.
Когато изхарчи всичко, в онази страна настана голям глад и той започна да изпитва нужда. Всяко „когато“ има своето „тогава“. Преминаването от едното наречие към другото е само въпрос на време. Така стана и в този случай. Скоро прахосникът се оказа без пари. Пълната свобода да разпилява се превърна за него в пълна чаша с лишения.
Глупецът не знае мяра в харченето на пари, а дяволските удоволствия струват много скъпо.
Скоро приятелите го напуснаха.
Знаете ли, че светските приятели често са като вампири, като пиявици? Те са с вас, докато има какво да изсмучат, но щом ви сполети нещастие, бягат от вас като плъхове от потъващ кораб.
И ето че най-после джобът му е празен. Той е сам. Започва да изпитва нужда. Камилите, овцете и целият му добитък са пропилени, красивите дрехи – също. Заложил е и последната си скъпоценност и ето, само дни по-късно отново е гладен. Единственото, което му остава, е да си потърси работа. Безцелно броди по улиците на града, когато погледът му се спира върху обява: „Търси се свинар“. И какво става? Повествованието ни казва, че той „се пристави у един от жителите на онази страна, а той го прати на полето да пасе свине“.
Думата „се пристави“ показва, че е станал част от онова семейство. Колко тъжен край след толкова благоприятно начало! Да се превърне накрая в свинар и едновременно с това – в слуга на дявола! Той, който би могъл да живее в дома на добрия и богат баща, трябва да се задоволи с компанията на нечисти животни! Не беше ли напуснал дома си, за да върви по собствените си пътища? Не мечтаеше ли за свобода? Как тогава се превърна в роб? Ето, това е пътят на своеволието!
Млади хора, ако отхвърляте пътя на Господа, за да вървите по свой собствен път, знайте, че няма да го постигнете, защото има само два пътя, по които човек може да върви в живота: пътят на Господа и пътят на дявола. Когато отхвърляте първия, в същия миг избирате втория. Друго положение няма. Ако не искате просто да повярвате в това, а желаете да го изпитате на собствения си гръб, моля ви, спрете навреме! Не си играйте с огъня! Не чакайте животът ви да изгори и да занесете на Господ жалките му останки, умолявайки Го да ви спаси. Разбира се, Той и тогава ще ви приеме, ако се обърнете към Него, но ви умолявам – отдайте Му младостта си и най-силните си години, започнете да Му служите още сега!
Замислете се какво е трябвало да преживее своеволният юноша, за да се върне най-после при баща си. Въображението ми рисува края на неговите скитания и аз се ужасявам. Ето го в разбитата черупка на своето краткотрайно щастие: в дрипи, с угаснали очи, хлътнали бузи и пресъхнали устни. Той седи,слуша грухтенето на свинете, които ядат рожкови, и им завижда. Каква трагедия! Какво падение!
„И той се радваше – казва се – да напълни корема си с рожковите, които ядяха свинете, но никой не му даваше.“ За него започна да изглежда като щастие да получи свинска храна! Как да го постигне? Та рожковите, които ядат свинете, са толкова мръсни и отвратителни. Но ето, той вижда няколко шушулки, останали още по клоните на дървото. Качва се на самия връх и силно раздрусва клоните. Две-три шушулки падат на земята. Той впива жадно поглед в тях и бърза да слезе, за да ги вдигне, но преди да успее, свинете се нахвърлят върху тях и ги изяждат. Той повтаря опита още и още и накрая, изтощен от безплодните усилия, самотен и жалък, сяда до ненаситните свине, закрива лицето си с ръце и с болка и тъга в сърцето започва да мисли.
Чуйте ме! Нещастието на онези, които блуждаят по пътищата на греха, е, че те не мислят. Някои ще ви кажат, че християнството е само за слабоумни. Не вярвайте на това. Точно обратното – ако има някаква причина, поради която съществуват скептици и невярващи, тя е главно в това, че те не искат да мислят сериозно. Най-добрите мислители винаги са били вярващи.
Промяната в поведението на блудния син започна, когато той започна да мисли. За какво мислеше? Мислеше за своето минало и настояще. Убеден съм, че е мислил и за бъдещето. Мислеше за свободата, за здравето, за добрия живот и доброто име, които беше изгубил. Какъв контраст е видял между това, което е бил, и това, в което се е превърнал!
Кой би могъл да повярва сега, че той произлиза от богато и благородно семейство?
Може би неведнъж за него се изказваха най-ужасни мнения. Може би често, когато някой минаваше покрай него, казваше на друг приблизително следното:
– Виждаш ли този глупак, който пасе свинете? Със сигурност е тъпа и безмозъчна личност. Обзалагам се, че идва от бедняшките квартали на стария Йерусалим.
А какво би станало, ако в такъв момент младежът се беше изправил и гордо беше заявил:
– Грешите! Баща ми има повече пари от вас. Той е най-богатият човек в Капернаум.
Мислите ли, че някой би му повярвал?
Но едно нещо младежът все още не беше изгубил – любовта на баща си. Макар да се беше отделил от родния дом, баща му продължаваше да го обича. И когато юношата „дойде на себе си“, той осъзна това. Дотогава беше в нещо като умопомрачение, нормите и правилата на здравия разум му бяха чужди, той мислеше по друг начин. А сега прахосникът започна да вижда, че е постъпил глупаво. Пред него изплуваха празнотата на греховния живот и целият ужас на направената крачка. Греховните удоволствия вече бяха изгубили своята привлекателност за него.
Така става винаги с всеки, който попада в тези мрежи. Попитайте хора, които някога са пили от греховната чаша, дали са мислели тогава, че на дъното й има толкова горчива утайка, както сега ясно се вижда в живота им?
Татко! Татко! Но защо не помисли за него по-рано? Колко лошо постъпи с него! Опозори името му, разруши щастието му, надсмя се над всичко, което е постигнал. Съзнанието за огромна вина и грях прониза душата му и го накара да потрепери. Усещайки Божия поглед върху себе си, обграден само от свине, той зарида…
Сега всичко му говореше: Върни се у дома!
Проблясъците на съвестта и мъчителният глад му казваха: Върни се у дома!
Дрипите и цялата му просяшка външност му говореха: Върни се у дома!
Дори свинете, мляскайки и грухтейки, като че ли му казваха: Върни се у дома!
Само два пътя стояха пред него сега: или да умре от глад, или да се върне у дома.
Върни се у дома!
Разумът го подканяше, съвестта го зовеше, страданието и гладът го тласкаха. И макар неизвестността да го плашеше, надеждата го вдъхновяваше. Оставаше само да вземе решение. И решението го придвижи напред.
Ние имаме свободна воля. Дадена ни е власт да изберем лошото или доброто, пътя на дявола или пътя на Небесния Отец. Когато в този избор застанем на страната на доброто, Бог идва да ни посрещне. Никой и нищо не може да ни лиши от това право.
Ще стана и ще отида при баща си! – реши младежът.
И повествованието ни казва, че той „стана и отиде при баща си“. Изостави стадото свине. „Жителят на онази страна“ отново трябваше да си търси пастир за свинете. А младежът тръгна към дома.
И чудният баща прости на сина си и го прие в своя дом.
Неизвестен автор
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2026 <<<
