„…Допускам, че Бог все пак съществува, че е Творец на вселената, че Той е Висш разум и безплътен Дух, но ми е трудно да повярвам, че Бог е любов, щом допуска войни и взаимно унищожение на хората. По този въпрос съм прочел много, но не намерих отговор…”
Така ни пише един от нашите читатели и с Божията помощ ще се постараем накратко да отговорим на този въпрос.
Ние, християните, вярваме, че Бог е бил, е и завинаги ще остане Бог на любовта, че в основата на всичките Му действия и предначертания има само едно – любов. В Писанието се казва: „Бог е любов” (I Йоан 4:8).
Много е трудно, дори е невъзможно да се обясни на слепородения съчетанието на цветовете. Трудно е да се обясни на глухия колко хубаво пее славеят. Също толкова трудно е да се обясни на невярващия човек, че Бог е любов, макар да допуска войни.
Ако можехме да познаваме тайните на Бога с плътския си ум, Христос нямаше да каже: „Вие трябва да се родите свише” (Йоан 3:7). Нито щеше да продължи: „Ако за земни работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?” (ст. 12).
В света действа злото. То идва от падналия ангел – сатана. Има ли Бог вина за това? Ни най-малко! „Понеже всичко това трябва да стане” (Мат. 24:6), за да знаят хората какво е добро, за да имат право и възможност да избират. (Иначе не биха били хора, а марионетки.)
Те не разбират, че когато враждуват помежду си, всъщност се опълчват срещу Бога, Който е заповядал: „Живейте в мир помежду си” (I Сол. 5:13). Но в Писанието четем: „Мир няма за нечестивците” (Ис. 57:21). Защо? Отговорът отново е в Писанието: „Те не знаят пътя на мира” (Ис. 59:8). Не Бог предизвиква войни, а човекът и причината за тях се крие в думите: „Ти постъпи сега безразсъдно; затова отсега ще имаш войни” (II Лет. 16:9). Така казва Бог чрез Светия Дух.
Собственото безразсъдство на хората ги води до войните. В какъв смисъл? Човекът се старае да се справи без Бога, без Христос, без духовното новораждане и без обновяването на духовния живот.
Бог допуска войните, защото хората отхвърлят спасението чрез Христос. Бог е любов, а любовта отрича всяко въздействие с принуда и угнетяване. Характерът на Бога е несъвместим с насилието в каквато и да било форма. Ето защо Бог не може да хване човека за ухото или да му извие ръцете и така да го доведе в подножието на Голготския кръст, където е доказал любовта Си към него.
Човекът живее в грехове, затова войната е част от живота му. Неспасеният грешник не може да не воюва. Тази война е започнала с убийството на Авел от родния му брат Каин и продължава до днес. Тя ще приключи едва в деня на Второто пришествие на Иисус Христос.
Бог допуска войни, защото сатана все още заслепява умовете на хората в този свят, владее тяхната воля, помрачава разума им.
Ние, християните, ни най-малко не се съмняваме, че войната не е Божие дело и дори не е човешко, а е дело на сатана. Бог е създал човека не за да убива своя брат, а за да обича своя Творец и брат си.
Бог е заповядал на човека: „Всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат” (Мат. 26:52). Нека се запитаме: виновен ли е Бог за това, че хората нарушават тази проста и ясна на всички заповед? Ако някой съзнателно хване с гола ръка парче нажежено желязо въпреки предупреждението: «Не пипай! Опасно е!», ще задаваме ли въпроса защо Господ е създал огъня? Или защо Господ не е хванал човека за ръката и не го е бутнал настрани?
Бог, в Когото аз вярвам, е любов. Той не изпълнява функцията на полицай, а просто и смирено казва в Словото Си: „Сине Мой, ти си си тръгнал от Мен по своя воля, но сега те моля: ела при Мен и повече няма да воюваш срещу своя брат.”
Войните са като световен пожар. Ако се запали къща, никой не тръгва да гаси пожара с газ. Така и Писанието казва: «Надвивай злото с добро» (Римл. 12:21).
Бог допуска войните като справедливо наказание за нашия безбожен живот. Нито един грях не може да остане ненаказан. Бог е постановил: „Възмездието за греха е смърт” (Римл. 6:23). Това е Неговият закон. Войната е адът, където се наказва грехът.
Ако питаме Бога: „Боже, защо допускаш войни?”, Той би могъл да ни отговори: „А ти, човече, защо допускаш греха?” Престъплението и наказанието са неотделими. Иисус Христос е поел наказанието за нашия грях върху Себе Си. И ако хората Го отхвърлят или, още по-лошо, гонят онези, които искрено Го следват, какво може да очакват освен взаимно унищожение?
Когато народите си обявяват война, те не искат позволение от Бога. Който се обръща към Него за разрешаването на всевъзможни конфликти, няма нужда да прибягва до оръжие. Войната още не е разрешила нито един проблем – напротив, тя поражда нови проблеми.
Какво е отношението на християнина към войната? Ако Христос е против нея, как можем ние, вярващите, да искаме война? Ако Христос осъжда всяка война, всяко насилие и убийство, как можем ние да ги оправдаваме? Щом като християни осъждаме боя с юмруци, боя с бикове, дори с петли, как можем да не порицаваме войната изобщо, особено атомната?
Бог допуска войни, за да може безбожният свят да се вразуми и ако не всички, то мнозина да потърсят Иисус Христос като личен Спасител.
Аз самият се обърнах от неверието към Бога, след като преживях ужасите на Втората световна война. Милиони други хора, когато видяха във войната сатанинските замисли, се обърнаха към Бога, за да не воюват повече срещу своите братя или сестри, а с Божието оръжие – Божието Слово – да се опълчат срещу демоничните сили на сатана, срещу подстрекателя на всички войни.
Слава на Бога, че Христос е победил сатана. Тази победа вече е факт. „Свърши се!” – произнася Христос на Голготския кръст. Осъществено е спасението на човека, което е по-скъпоценно от всичко на света. На човека остава само едно: да приеме с вяра това спасение, а с него – и Божия мир, който надвишава всеки ум (Фил. 4:7).
