Всички хора са подложени на активна пропаганда чрез различни лъжеучения. На съзнателно и подсъзнателно ниво, посредством масмедиите ни се насаждат „познания“ от областта на окултизма: магии, мистика, теософия, спиритизъм, различни източни учения и всевъзможни деструктивни култове. Хората четат хороскопи, практикуват фън шуй, занимават се с източни бойни изкуства, изучават всякакви методики за „духовно развитие“ на личността. Книжните щандове са препълнени с периодични издания с окултно съдържание, които се издават в десетки, дори стотици хиляди екземпляри.
Хората, които са заобиколени от магии и гадания, вярват на лъжата не защото съзнателно го искат. Напротив, те се заблуждават, тъй като не знаят истината. Деструктивната информация променя съзнанието им и те приемат лъжата. Техният живот е завладян от хитри „квартиранти по наследство“, които чрез лъжа или по друг начин са получили правото да живеят в безсмъртните им души. По заповед на своя господар дявола, който идва, за да „открадне, убие и погуби“ (Йоан 10:10), те искат завинаги да поробят хората и да ги хвърлят в огнената геена.
Със своите многобройни възможности за въздействие върху човека демоните формират в неговото съзнание лъжливи убеждения, изопачени представи, заключения от недействителен опит. В това ни убеждава всекидневният ни живот чрез интернет, киното, шоубизнеса и т.н. Така се променят социалната парадигма, традиционните ценности, отношението към греха в църквите, разрушават се обществените устои.
След като в резултат на грехопадението човешката психика загубва общуването си с божествения източник на истината, тя започва да функционира така, че формира своя светоглед чрез заобикалящото я информационно поле. По този начин убежденията и представите на хората често се оказват далеч от реалността. Технологиите за влияние върху съзнанието на личността са добре известни на врага на човешките души. Той предлага множество интерпретации на света около нас, предназначени за всеки вкус. И накрая хората плащат за своите изкуствени, натрапени представи най-високата цена – губят вечния живот.
Особеностите на нашето време
Ние живеем в епохата на постмодернизма, характерен с неспособността на мнозина, в това число и християни, да разберат и приемат истината за победата на Иисус Христос на голготския кръст, която се отразява във всички сфери на живота. „Къде ти е, смърте, жилото? Къде ти е, аде, победата?“… Да въздадем благодарение на Бога, Който ни дарява победата чрез нашия Господ Иисус Христос“ (I Кор. 15:55, 57). Нерядко хората наричат себе си християни, но имат жалко, зависимо съществуване, което с нищо не се различава от живота в този свят. Във всекидневието мнозина вярващи не прилагат победата на Иисус Христос над царството на тъмнината. Днес се правят поредните опити да се съедини несъединимото – Църквата и светът.
Като не прибягват до дадените ни от Бога право и власт „да свързваме и да развързваме“ (Мат. 18:18), „да настъпваме… на всяка вражеска сила“ (Лука 10:19), съвременните служители на много църкви не отговарят на нуждите на времето. Те смятат, че всичко това е изключително право на самия Господ. По този начин Църквата се превръща във философстващ за Бога религиозен клуб по интереси, обществена организация или социална институция.
Но именно ние, Божиите деца, трябва да знаем как се да противопоставим на лъжата и измамата, за да „устоим в лошия ден“ (Еф. 6:13). Защото „нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против световните управници на тъмнината от този век, против поднебесните духове на злобата“ (ст. 12). Ако не участваме в тази битка ни очаква поражение, защото християните не могат да бъдат неутрални. Трета възможност просто не е дадена. Като бездействаме, търпим поражение във всички области на живота си.
Сатана като княз на този свят владее майсторски лъжата, изкуството на измамата. Той се стреми да хване в мрежите си и да погуби, по възможност, и християните (Марк 13:22–23). Ако човек смята самоуверено, че поради някаква причина е свободен от влиянието на княза на тъмнината, можем да не се съмняваме, че вече е под неговата власт. Защото тъмнината е просто отсъствие на светлината. Като не знаем истинското положение на нещата, искаме или не, се оказваме в тъмнината. Ако разбираме, че сме в мрак, ние търсим Божията светлина, но ако когато осъзнаваме, продължаваме да блуждаем в тъмнина, която приемаме за жизнена норма. Тъй като не познават истинската божествена светлина, много хора се намират в измамния плен на временно, изкуствено осветление. Защото дори „сам сатана се преобразява в ангел на светлината“ (I Кор. 11:14).
Например моята жена в деня на своето покаяние имала видение: явила й се нейната вярваща баба. Съпровождало я светло същество, което тя представила като ангел хранител. Дълги години съпругата ми изпитвала трудности в отношенията си с библейския Бог, докато не познала истината и не се разделила със своя „ангел“, с „виденията от Бога“ и всякакви други псевдодуховни лъжи.
При консултациите, които давам, нерядко вярващи хора споделят, че виждат невидим за другите духовен свят, но при това изпитват необяснима мъка и душевен дискомфорт. Една жена с дъщеря си, бивши окултистки, след като десет години ходили на църква, решили отново да се обърнат за помощ към екстрасенс. След това нещата определено се влошили. Появили се мисли и подбуди да завършат живота си със самоубийство. Когато се открои и изясни коренът на проблема, състоянието на жените се подобри, те получиха и духовно, и душевно изцеление.
Особени грехове
Поради незнание или от любопитство много хора се занимават с гадания, астрология, източни религии и бойни изкуства, медитация. В тези случаи, за да излязат от сферата на бесовското влияние, общото покаяние може да бъде недостатъчно. Греховете на окултизма и суеверието стават един вид договор с ада, който трябва да бъде разтрогнат.
Всяка окултна връзка е нужно да бъде разпозната, осъзната и изповядана. В Писанието се казва: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда“ (I Йоан 1:9). Щом такива грехове като прелюбодеяние, аборт и други подобни трябва да бъдат изповядани, за греховете на мерзостта е нужно да бъдат и „разкъсани“ на всички нива: духовно, душевно и телесно.
Мнозина хора не знаят за това и оставят отворени канали за достъп за нечистите духове до душата и тялото си. Сатана не забравя за нашите връзки с него и може да напомни за тях дори след десетки години. На това (от конкретни примери в своята практика) ни учи преподавателят по душегрижителство Борис Зудерман. И моята душегрижителска практика напълно потвърждава тези библейски истини. Често срещам хора, които много години са били в окултна зависимост. След като познаят истината и се отрекат от сатана, те мигновено придобиват отново свобода.
За някои се налага да се молим дълго време. Преживях голяма радост, когато срещнах наскоро бившия зависим Владимир. Той ми каза, че в живота му са станали коренни промени. Господ му явил Своята сила и той, дотогава пленник на тъмнината, посветил целият си живот на сатана и прекарал около четвърт век в затвора, благодарение на душегрижителска помощ се отрекъл от дявола и придобил духовна свобода.
Освобождаването от плена на лъжата е възможно само посредством Божията благодат. При това молитвата с изповедта на човека трябва да бъде ясно и конкретно формулирана. За тази цел е нужно той да си припомни и да запише конкретни ситуации и случаи, които са довели до демонична зависимост в живота му: суеверия, проклятия от всякакъв род, гадания, астрология, източни религии и всевъзможни окултни грехове.
Освен това при на всеки човек съществуват плътски грехове, наследено от предците деструктивно поведение, което е записано в генетичния код и се възпроизвежда. Също така проблемите могат да бъдат свързани с натрапена информация, подвеждащи знания и т.н. Затова е нужна компетентност не само в разпознаването на духовете, а и в различаването на признаците, характерни за определено духовно, понякога и душевно заболяване. Важно е да се знае за какво става дума: за духовно, психично, психосоматично, външно влияние, деструктивно въздействие от страна на неприятели (магии) или за заболяване. Особено разпространени днес са сексуалните грехове. Почти всички зависими изповядват, че са живели в похот, отричат се от духа на блудството и всичко свързано с него.
Пътят към свободата
Началото на пътя към свободния духовен живот, или както го нарича Иисус, „живота в изобилие“ (Йоан 10:10), към придобиване на сила и власт, за да бъдат разтрогнати сатанинските връзки, е покаянието за греховете, признанието на Христос за личен Господ и Спасител, отричането от предишния господар (сатана).
Покаяние означава да осъзнаеш своята греховност, т.е. отделеност от Бога, да признаеш над себе си Неговата власт във всички сфери на живота. Това е и свръхестествено новораждане от горе, и процес на промяна, който включва няколко етапа на изменение: а) на светогледа б) на ценностната система в) на поведението.
Молитвата на покаяние, произнесена с вяра в името на Иисус Христос, и последвалото новораждане от Светия Дух ни правят съпричастни на Божието естество и участници в Божието Царство. Сега богатствата на обещанията от Бога ни принадлежат, тъй като сме родени от Него. Ако полагаме усилия, за да се освободим от влиянието на окултните грехове, Господ ни праща светлина в разума, за да осъзнаем предишните си грехове на мерзост, и силата на Светия Дух, за да разкъсаме всички връзки със сатана.
Трябва да знаем, че в духовния свят нашите думи имат юридическа сила (Мат. 12:37). Бог е сътворил света със Слово и като ни е предал Своето Слово, Той в някаква степен е дал тази власт на нас, Неговите ученици и последователи на Иисус Христос. Когато изречем думите на покаянието и (ако се налага) отричането, ние преминаваме от царството на тъмнината в Божието Царство и променяме не само своето бъдеще, а и настоящото си състояние. Господ ни дава власт да бъдем Негови деца, да настъпваме срещу всяка вражеска сила, да действаме с могъщата Негова сила, да продължаваме съзидателното Му дело в този свят.
Свободата в Христос
Като познаем истината, изповядаме греховете си и се отречем от окултните си връзки, придобиваме свобода от властта на сатана (Йоан 8:32). Но въпреки че губи правото си над християнина, той се опитва да му въздейства с лъжа, като се старае да го направи възможно най-малко полезен за Бога. На това трябва да се противопоставим с твърда вяра. Нужно е да отхвърляме всеки натрапен от врага страх като средство за контрол и да провъзгласяваме победата на Иисус Христос във всички сфери на нашия живот.
Важно е молитвено, на глас, да отхвърляме всички бесовски и човешки замисли: проклятия, програмиращи „пророчески“ сънища, всяко чуждо въздействие върху нашия дух. Той трябва да е в състояние на покой, за да можем да слушаме и чуваме тихото водителство на Светия Дух и да бъдем в центъра на Божията воля, за да имаме плодотворно сътрудничество с Бога и да принасяме изобилен плод във вечното Му Царство.
Само благовестието на Божия Син, Иисус Христос, дава надежда за жертвите на сатанинската лъжа. Пътят на освобождението от духовната зависимост е даден конкретно: спасение чрез Иисус Христос от робството на дявола и преминаване в Царството на Бога. Победните Божии обещания не могат да действат в живота на човека без неговото волево решение да премине от властта на сатана под закрилата на Бога, като признае Иисус Христос за свой личен Господ и Спасител, като „приеме Божието всеоръжие“ (Еф. 6:13). Свободата не се дава автоматично: необходимо е активно участие на самия човек.
„И тъй, покорете се на Бога; опълчете се против дявола и той ще побегне от вас“ (Як. 4:7).
