Вие сте светлината на света. Не може да се укрие град, който стои на върха на планината.
Матей 5:14
Светлина на света! Каква велика задача ни възлага Бог! Но как да изпълним тази задача? Ето, имам свещ. Тя е направена от стеарин. Има фитил – всичко е както трябва. Но свети ли? Не, макар че за това е предназначена. За да може да свети, е нужно още нещо – огън. Свещта трябва да бъде запалена.
Има много християни, на които им липсва само огънят, за да могат да горят и да светят. Всичко друго е налице. Получили са християнско възпитание, може би дори са изкарали курс в университет или са изучавали богословие. Разполагат с всичко необходимо, за да светят. Липсва само едно – огънят от горе! Ако свещта не бъде запалена, тя няма да свети. Може да имаш на рафта цял пакет свещи, но в дома ти да е тъмно. Ако свещите не горят, те не светят, не разпръскват сияние. Много църкви могат да бъдат сравнени с такъв пакет свещи. Богослуженията са добре посетени. Всичко е в прекрасно състояние. Само че липсва огънят!
Липсващият огън не може да бъде заменен с нищо. Всичко зависи от това дали гориш. Всичко зависи от това дали Бог те е запалил с огъня на Светия Дух. Ако имаш този огън, ти ще бъдеш светлина.
И така, всички сме призовани да светим. Такава е задачата, поставена пред нас. Къде трябва да светим – това не е наш избор, а на нашия Бог. Той поставя един тук, а друг – там. Един осветява широки обществени кръгове, друг свети на скрито място, където околните почти не го забелязват. Но и единият, и другият имат една и съща задача – да светят.
Много неразумно би било, ако проповедник, който говори пред голямо събрание, си въобрази, че е по-добър от онзи, чието служение се извършва тайно. Също така е неразумно, ако дякониса, която се грижи за болен, се натъжава, че нейното служение е твърде маловажно. Тя също свети! Бог търси и очаква вярност. Според дарбите, които ни е дал, Той ни възлага и задачите. Единственото, което очаква от нас, е вярност. Нищо повече.
Изпълняваме ли нашите задължения? Сияе ли нашата светлина? Верни ли сме на мястото, където се намираме? За съжаление, твърде много християни искат да имат велико служение, но забравят, че трябва да изпълняват вярно непосредствените си задачи, за които са отговорни. Не трябва да допускаме това! Светим ли там, където сме в момента?
Всеки трябва да осветява определения за него кръг. Морският фар разпръсква мощен лъч светлина над морските вълни. Нощната лампа осветява стаята съвсем слабо, но достатъчно, за да може човек да се ориентира. От нея не се изисква повече. Всеки светилник на своето място изпълнява своята задача. Дали си проповедник, работник, началник на производство или медицинска сестра – няма никакво значение, стига само да светиш. Излъчваш ли светлина? Намираш ли се на мястото, на което Бог те е поставил, и светиш ли там?
Ние трябва да бъдем светилници. А в какво са се превърнали някои християни? В димящи фитили! Някога са получили живот, но по някаква причина Божият огън в тях е угаснал. И вместо да пръскат наоколо светлина, те разнасят зловоние. Вече не горят, а само димят.
Бог не ни е призовал да бъдем димящи фитили, а светилници, които светят. Затова нека горящият пламък на Светия Дух отново да ни разпали. Нека не оставаме просто димящи фитили. Предстои ни да бъдем светлина за този свят.
А откъде започваме да светим? Между четирите стени на собствения ни дом. Трябва да помним, че преди всичко е необходимо да светим там, където сме – в нашето всекидневно призвание.
Ернст Модерзон
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2025 <<<
