gotquestions.org
Четиво за4 мин.

Всеки се стреми към свобода. Особено на Запад свободата е най-висшата ценност и е търсена от всички, които са или се смятат за потиснати. Но свободата в Христос не е същото като политическата или икономическата свобода. Всъщност някои от най-грубо угнетяваните хора в историята са имали пълна свобода в Христос. Библията ни казва, че духовно погледнато никой не е свободен. В Римляни 6 Павел обяснява, че всички ние сме роби – или на греха, или на правдата. Тези, които са роби на греха, не могат да се освободят от него, но след като се освободим от наказанието и силата на греха чрез кръста, ние ставаме различен вид роби и в това робство намираме пълен мир и истинска свобода.

Въпреки че изглежда като противоречие, истинската свобода в Христос идва за онези, които са Негови роби. В умовете на хората робството се свързва с деградация, трудности и неравенство. Но библейската парадигма е свободата на роба на Христос, който живее в радост и мир – продуктите на единствената истинска свобода, която някога ще познаем в този живот.

В Новия Завет има 124 повторения на думата дулос (δουλος), която означава „някой, който принадлежи на друг“ или „ роб без право на собственост“. За съжаление, повечето съвременни библейски версии, както и версията на крал Джеймс (King James Version), най-често превеждат дулос като „слуга“. Но слуга е някой, който работи за заплата и заради своята работа получава нещо от господаря си. Християнинът, от друга страна, няма какво да предложи на Господ като заплащане за Неговата прошка и е изцяло собственост на Спасителя, Който го е купил с пролятата Си кръв на кръста. Християните са купени и са притежание на техния Господ и Спасител. Ние не сме наети от Него, ние Му принадлежим (Рим. 8:9). Така че „роб“ е единственият правилен превод на думата дулос.

Далеч от това да бъде потиснат, робът на Христос е наистина свободен. Божият Син ни освободи от греха: „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Йоан 8:36). Християнинът може да каже заедно с Павел: „Защото законът на духа, който дава живот в Христос Иисус, ме освободи от закона на греха и на смъртта“ (Рим. 8 2). Ние знаем истината и тази истина ни освобождава (Йоан 8:32). Изглежда парадоксално, че чрез нашето робство в Христос ние също ставаме синове и наследници на Всевишния Бог (Гал. 4:1-7). Като наследници ние сме участници в това наследство – вечен живот, който Бог дава на всички Свои деца. Това е привилегия отвъд всяко земно съкровище, което някога бихме могли да наследим, докато онези, които са в робството на греха, наследяват духовна смърт и вечност в ада.

Защо тогава толкова много християни живеят така, сякаш все още са в робството на греха? Първо, ние често се бунтуваме срещу нашия Господ, отказваме да Му се подчиняваме и се придържаме към стария си живот. Ние държим на греховете, които някога са ни свързвали със Сатана като наш господар. Тъй като новата ни природа все още живее в старата плът, ние все още сме привлечени от греха. Павел казва на ефесяните да „съблекат“ стария Аз с неговата измама и поквара и да „облекат“ новия Аз с неговата праведност. Отхвърлете лъжата и сложете на нейно място правдивост. Отхвърлете кражбата и сложете на нейно място полезност и работа. Отстранете горчивината, яростта и гнева и облечете добротата, състраданието и прошката (Еф. 4:22-32). Освободени сме от робството на греха, но често си слагаме веригите отново, защото част от нас обича стария живот.

Често забравяме, че сме били разпнати с Христос (Гал. 2:19-20) и че сме новородени като напълно нови създания (II Кор. 5:17). Християнският живот е живот на смърт към себе си и възкресение: „И така, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отец, така и ние да ходим в обновен живот“ (Рим. 6:4). Новият живот се характеризира с мисли за Този, Който ни е спасил, а не с мисли за мъртвата плът, която е била разпната с Христос. Когато непрекъснато мислим за себе си и се отдаваме на греховете в плътта, от които сме били освободени, ние по същество носим върху себе си труп, пълен с гнилост и смърт. Единственият начин да го погребем напълно е чрез силата на Духа, Който е единственият източник на сила за нас. Ние укрепваме нашата нова природа, като се храним непрекъснато с Божието Слово и чрез молитва получаваме силата, от която се нуждаем, за да избегнем желанието да се върнем към стария живот в греха. Тогава осъзнаваме, че новият ни статут на роби на Христос е единствената истинска свобода и всеки ден призоваваме Неговата сила, така че „грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да не му се покорявате в телесните похоти“ (Рим. 6:12).

gotquestions.org

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2023 <<<


СПОДЕЛИ