Само си представете, че Иисус Христос беше умрял по същия начин както Мойсей, Буда, Мохамед, Конфуций. Умрял е и… не е възкръснал. Представяте ли си? Аз не мога.
Възкресението на Иисус Христос е централно събитие в човешката история. За неговото значение, т.е. за това, какво казва Свещеното Писание за него, ще разсъждаваме днес.
Значението на Христовото Възкресение за нашето минало
В Посланието към римляните ап. Павел пише за Христос, че е предаден за нашите грехове и е възкръснал за наше оправдаване“ (Римл. 4:25). Да, Христос умира за нашите грехове. Ние празнуваме Великден, като си спомняме за Неговата жертва. Той идва на света за това. За това се ражда и живее, служи и умира. За да стане така: „Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас“ (I Кор. 5:7).
Какво точно означава това?
Помните ли историята на Изхода? Първия Великден. Господ заповядва стълбовете по вратите на къщите да бъдат помазани с кръвта на пасхалното агне. Той предпазва от съд дома на всеки, който се покорява и помазва стълбовете на входната си врата. Да помажеш стълбовете на входната си врата, днес означава да приемеш жертвата на Иисус. И вече не ти се вменява нито един грях – Господ гледа само този знак! „Който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е пратил, има вечен живот и не идва на съд – казва Иисус, – а е преминал от смърт към живот“ (Йоан 5:24).
Да, Той е умрял за нашите грехове. Но как да разберем, че Бог е приел Неговата жертва? Записано ли е? Да, точно така е, записано е черно на бяло в Божието слово, което е вярно и неизменно.
Бог потвърждава Своето удовлетворение от тази жертва чрез възкресението на Иисус Христос от мъртвите. Апостол Павел пише: „Ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (I Кор. 15:14). И допълва: „Ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте още в греховете си; тогава и онези, които са умрели в Христос, са загинали“ (ст. 17-18).
Външният знак за нашето спасение е възкресението на Иисус Христос. Няма по-достоверен факт в историята на човечеството от Неговото възкресение.
Но има и вътрешен знак. Ние се отъждествяваме с Христос в кръщението, т.е. отъждествяваме се с Неговата смърт, така че както Христос е умрял, ние също да умрем за този свят, за неговата власт, сила и за изкушенията му. От друга страна, точно както Христос е възкръснал от мъртвите, ние да имаме „нов живот“, по думите на Павел.
И това вътрешно свидетелство е Неговият живот в нас – „законът на духа, който дава живот“ (Римл. 8:2), както го нарича Павел. „Защото Аз живея, и вие ще живеете“ (Йоан 14:19) – твърди Христос и има предвид не само живота в бъдещето, но и в настоящето.
Значението на Христовото възкресение за нашия живот днес
Има думи в Евангелието от Йоан, шеста глава, стихове 48 и 57, които объркват всички. Е, почти всеки, който ги чуе: „Аз съм хлябът на живота… Както Мене е пратил живият Отец и Аз живея чрез Отец, така и който яде Мене, ще живее чрез Мене“.
Какво означава това? Ще цитирам няколко текста от Свещеното Писание, за да разберем значението на тези Иисусови думи. „Ако някой няма Духа на Христос, той не е Христов“ (Римл. 8:9). „Както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно“ (Йоан 17:21). „За това се и трудя и подвизавам по Неговата сила, която действа мощно в мене“ (Кол. 1:29).
За ап. Павел тази реалност на Христовия живот във вярващия е толкова важна, че той подчинява на нея цялото си служение, цялото си учение, всичките си стремежи. Апостолът пише: „Но това, което беше за мене придобивка, поради Христос го сметнах за вреда. А и смятам, че всичко е вреда поради превъзходството на познаването на Христос Иисус, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох и всичко смятам за смет, за да придобия Христос и да се намеря в Него, имайки не своя, от Закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христос, т.е. праведност от Бога чрез вяра; за да позная Него и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, та дано някак достигна възкресението на мъртвите“ (Фил. 3:7-11).
Тук е и миналото, помирено с Бога – праведността от Бога чрез вяра. Тук е и постоянното осъзнаване на нашето единение с Христос, чрез което познаваме Него и силата на възкресението Му. Тук е и надеждата – да стигнем до възкресението на мъртвите.
Значението на Христовото възкресение за живота в бъдещето
Позволете ми да повторя още веднъж текста от Писанието: „Ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте още в греховете си; тогава и онези, които са умрели в Христос, са загинали“ (I Кор. 15:17-18). Ще добавя и следващите стихове: „И ако само през този живот се надяваме на Христос, ние сме най-окаяни от всички хора. Но ето, Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък“ (ст. 19-20).
Апостол Павел пише в 8 глава на Посланието към римляните: „Понеже всички, водени от Божия Дух, са Божи синове; защото вие не приехте духа на робство, така че пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: „Авва, Отче!“. Самият Дух свидетелства на нашия дух, че ние сме Божи чеда. А ако сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божи, а сънаследници на Христос, и то само ако с Него страдаме, за да се и прославим с Него. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се яви в нас. И тварите с нетърпение очакват прославянето на Божите синове, защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Онзи, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на Божите синове. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега; и не само те, а и самите ние, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло. Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? Но когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме“ (ст. 14-25).
Какви възвишени, красиви, утешителни и насърчителни думи! Ние сме наследници на Божието царство! Не се боим от смъртта, не треперим от страх при мисълта за бъдещето, наближаващият „край на света“ за нас е радостно очакване за завръщането на нашия Господ и Спасител. Както невеста чака младоженецът да се върне от армията.
Ние не се страхуваме от нашите страдания и болести – те само показват, че животът ни е временен и мимолетен, „ защото още малко, твърде малко и „Идващият ще дойде и няма да се забави“ (Евр. 10:37). Имаме жива надежда, затова се радваме на всичко, което Бог ни изпраща, благодарим Му за всичко и се покланяме на Този, Който единствен е достоен за това.
И така, възкресението на Иисус Христос според Библията разрешава всички проблеми с нашето минало, дава ни сила всяка секунда в настоящето и ни подарява жива надежда и радост от осъзнаването, че Христос, след като е възкръснал от мъртвите, очаква всички нас, за да сподели наследството Си с нас! Той казва: „Защото Аз живея, и вие ще живеете“ (Йоан 14:19) .
Ще завърша с думите на Юда, брата на нашия Господ Иисус Христос: „А на Онзи, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, на Единствения премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисус Христос, нашия Господ, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин“ (1:24-25).
Христос възкръсна! Наистина възкръсна! Да, ела, Господи Иисусе! Амин!
Валдемар ЦОРН
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2022 <<<
