Здравейте, приятели!
Този път в броя ще ви въведе нашият многоуважаван първи главен редактор на „Прозорец“ – Светлана Григорова, която от много години е във вечността, но остави траен отпечатък със своето творчество. Темата „Познаването на Бога“ разглеждахме в списанието и преди 18 години, но нейните размисли са актуални и днес.
„Бог е познаваем“ – тези думи като правило предизвикат у хората или интерес, или недоволство и дори скрита тревога. Мнозина усещат, че пропускат нещо твърде важно, но не намират сили и време да изяснят смисъла на това понятие и живеят така дълги години. В България те не са преобладаваща част, защото интересът към духовното през последните години тук се засилва. Обикновено, когато търсенето се засили, има и предлагане. Но предлаганите начини за познаване на Бога често таят в себе си опасност, защото всъщност водят към духовния свят с противоположен знак – на силите на злото. Преди да пристъпим към каквито и да било действия с цел да се доближим до Бога, не е зле да изясним кого точно искаме да познаем – живия Бог, Твореца на вселената, или някаква древна или съвременна Негова карикатура. Ако търсим живия Бог, първо трябва да разберем условията и правилата за познаването Му, които са дадени в Библията, а една от най-важните предпоставки е смирението пред Него.
Бог е познаваем поради факта, че се открива на хората. Богословите делят Божието откровение на общо и специално. Общото откровение ни е дадено чрез творението. Неговите чудеса са достъпни за хората и чрез наблюденията си те са в състояние да стигнат до извода, че толкова разумно подредената вселена не може да няма Творец. Специалното откровение води до личното познаване на Бога, което ни дава сигурност в този живот – сигурност, че имаме Баща, Който се грижи за нас, насочва ни и ни утешава. Но за да стане Той наш Баща, е нужно да приемем Неговия Син Иисус Христос като личен Спасител.
Въпросът за познаването на Бога е ключов в живота на човека независимо дали го осъзнава, или не. От решението на този въпрос зависи как ще живее тук и къде ще бъде, след като премине в отвъдното. Дали ще приеме източника на истинската духовност и ще живее пълноценно, или ще пълзи в прахта на материализма, като задоволява само физиологичните или най-много душевно-егоистичните си потребности, и никога няма да разбере какъв би могъл да стане.
Ако смятате, че това засяга вашия живот, прочетете този брой на „Прозорец“. Ако за вас въпросът не е актуален, пишете ни – особено в случай че имате сериозни доводи.
Светлана Вълкова
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2022 <<<
