( 2012 г.)
Повярвах аз в промяна нова.
Повярвах силно, че е за добро.
Отново вкусих радост и неволя,
но съзнанието остана си едно.
Не се познах в очите чужди –
странник в бедно общество,
където всеки търси
според своите нужди –
ценности от празно естество.
(2022, след духовно новорождение)
Веднъж Христос в живота си приел,
с увереност сега ще отбележа.
На спасен, изкупен, статус съм заел,
във свят, на който не принадлежа.
Очистен, дрипите съблякъл.
Умит от всякаква нечистота.
Със бели дрехи ме е Той облякъл.
Поставил е печат за вечността.
За живота нов силно ще милея.
Не съм в греха затрупан с пръст.
Обичан безусловно, радостно ще пея
на Спасителя, за мен разпнат на кръст.
Иван Иванов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2022 <<<
