Петдесетте години на XX век. Група американски мисионери отива сред най-кръвожадното племе индианци по онова време. Като съзнават отлично огромната опасност, те се подготвят грижливо да занесат благата вест за Божията любов на хора, враждебно настроени към всички, които не са от „техните“.
И петимата мисионери са убити, докато се приближават към диваците с протегнати ръце, въоръжени само с Евангелието. Сред тях са Джим Елиът и Нейт Сейнт.
След две години съпругата на Джим с децата си, заедно със сестрата на Нейт отиват и се заселват сред същите индианци аука, зверски убили техните близки.
Скоро след това голяма част от племето стават християни, а индианецът, убил Нейт Сейнт, по-късно е ръкоположен и кръщава Стив, сина на своята жертва!
* * *
Не, не ви разказвам добре скалъпена приказка, това са реални исторически събития. Отпреди само 65 години!
А сега нека ви задам един въпрос: Способни ли сме на такава потресаващо жертвена любов?
Струва ми се, че съдбовно се заблуждаваме, като си мислим, че можем да обичаме истински само защото проявяваме добри чувства към околните (най-често към близките и към онези, които не е трудно да обичаме).
Но как обичаме другите, които ни мразят дълбоко и по всякакъв начин искат да ни навредят? В това отношение не се ли проваляме катастрофално? А дори и собствените ни приятели и близки – винаги ли ги обичаме?
Но стига въпроси, нека чуем някои от отговорите. И те не са мои.
Дали ще се отрезвим, ако ви кажа, че историята, която представих накратко, всъщност е за Божията любов, а за нея май също си мислим, че сме я заслужили. Или поне малко.
Нека и още да ви провокирам – нима човешката история не наподобява ситуацията с индианците (в чиято роля е всеки от нас, грешниците) и мисионерите (в тяхната роля винаги влиза нашият Създател, Когото не само сме загърбили, но и бихме убили още няколко пъти – особено когато Той се противопоставя на естествената ни склонност да избираме мрака пред светлината)?
„А Светлината дойде на света…“ точно както Джим, Нейт и другите отиват сред дълбоката тъма на уаораните, за да я разсеят.
* * *
Каква е същината на Божията непостижима за нас любов, ще разгледаме в следващите шест броя на „Прозорец“.
И може би има на какво да се научим от Бога по този въпрос…
Благодатно време с новия брой!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2020 <<<
