Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете – и Бог на мира ще бъде с вас.
Фил. 4:9
Такова е било заветното желание на ап. Павел. Кой не би искал да има увереност, че Богът на мира пребъдва у него? В света, където човечеството се раздира от остри конфликти, не се нуждаем от нищо друго така, както от Неговата помощ. Единствен Бог утвърждава мира. Той дава този мир чрез жертвата на Своя Син Иисус Христос. Ако човек се помири с Бога, той не може да не разпространява Божия мир около себе си.
Миротворческото служение на ап. Павел и Сила във Филипи предизвиква вражда срещу тях, която в крайна сметка ги отвежда в затвора. Но Бог на мира и там е с тях. Това не ги обезсърчава и ожесточава. Напротив, дори оковани, те се молят и славословят Бога. А техните молитви и славословия разтърсват не само тъмницата, а и сърцата на затворниците, както и сърцето на началника на затвора. Той намира мир чрез вярата в Иисус Христос (Деян. 16:23-34). Миротворците разпространяват Божия мир сред хората около тях. Филипяните виждат това чрез примера на ап. Павел и Сила.
Приятелю, ако си християнин, ти също можеш и трябва да постъпваш така. Мирът е заветното желание не само на апостолите, а и на всеки християнин.
През лятото на 1944 г. пастир Лудвиг Щайл бил поканен в едно градче да проповядва на няколко благовестителски събрания. С всеки изминал ден слушателите се увеличавали. Но скоро той бил арестуван и след тримесечен престой в затвора бил изпратен в лагера в Дахау. Неговата съпруга разказва:
След три седмици престой в затвора посетих Лудвиг и когато го видях, се изплаших. Той вървеше така, все едно дълго време не е използвал краката си. На свиждането присъстваше гестаповецът, който беше наредил да арестуват мъжа ми. Той слушаше внимателно нашия разговор. Попитах съпруга си: „Как си, Лудвиг?“. Той насочи погледа си към гестаповеца и със спокоен, уверен глас произнесе: „Слава на Бога, всичко е много добре“. В този момент почувствах с треперещо сърце, че тук се срещнаха два противоположни свята: светът на бруталната сила и Божият мир на вярата и надеждата. Безправният затворник показа с погледа си и отговора си на представителя на властта своята свобода и своя мир, каквито гестаповецът нямаше и не познаваше.
Божият мир е бил и остава заветното желание на всеки вярващ – не защото вярващият не го притежава, а защото пълнотата и дълбочината му са безкрайни, както е безкраен Бог.
по материали от сп. „Вера и Жизнь“
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2020 <<<
