Симеон Попов
Четиво за5 мин.

Защо съм християнин

„ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС, ВТОРОТО ЛИЦЕ НА БОГА, СПАСИТЕЛЯТ ОТ ЗЛО, ГРЯХ И СМЪРТ“    

Видяхме, че грехът е катастрофа за човечеството. Той предизвиква война между Бога и човека. Това неестествено състояние не бива да се запазва дълго. Трябва да се сключи мир. Затова Бог подготвя план за премахването на греха и за нашето спасение. Той изпраща Своя единороден Син на земята. И Божият Син наистина идва. Живее като обикновен човек и донася на хората най-великото учение. Върши удивителни дела. Завършва земния Си живот, като постига нашето помирение с Бога и ни подарява спасение.

Бог е любов. Той обича. Но не някого, който заслужава любовта Му, а човека, падналия, грешния човек, решен да Му отговаря с омраза.

Някой беше казал: „Да познаваш човека, значи да го презираш”. Е, Бог познава много добре човека. И все пак го обича. Той обича и вас. Бог вижда не само това, което сме, а и онова, което можем да бъдем, ако приемем любовта Му. Той не одобрява поведението ни. Но гори от желание и готовност да ни изтръгне от тинята на греха. Така лекарят обича своя пациент, а мрази болестта му и воюва против нея. Бог ни обича не защото сме добри. Ние обаче можем да бъдем добри единствено защото Бог ни обича. Любовта няма как да остане скрита. Божията любов се изразява не само с думи, а главно с дела и жертва. Бог дава за нас единородния Си Син Иисус Христос, най-скъпата жертва. Евангелист Йоан пише: „Защото Бог толкова обикна света, че даде Своя единороден Син, така че всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот” (Йоан 3:16).Това е всъщност обяснение в любов от страна на Бога към нас, грешните хора.

Всяка година на 25 декември ние празнуваме Рождество Христово. Тогава, преди 2000 години, се отваря небето. Явяват се множество небесни ангели и те оповестяват благата вест, че в грубата ясла се е родил Спасителят на света. Небето изпраща на земята най-скъпия дар. „Днес ви се роди Спасител“. Той е за вас, хората, защото сте грешни. Ангелите са чисти. Те не познават греха и нямат нужда от Спасител. Но не е така с хората.

Човек обича греха и не желае да бъде спасен. Той бяга от Бога. Първият човек се скрива от Него в храстите на Едемския рай. Днешният човек също има свои храсти, за да се крие от Бога: работа, липса на време, забавления, наслади, пиянство, телевизия, самоубийство…

Грешникът е загиващ човек. Неговата най-голяма нужда не е от музика, философия, наука, изкуство, а от спасение, от Спасител. Човекът е обърнал гръб на Бога, но Бог не го е оставил, въпреки че заслужава.

Спасителят идва, обявява война на злото и го побеждава, независимо че сега то не е премахнато съвсем. Злият свят е победен от Иисус, но пълното ликвидиране на злото предстои.

Грехът не може да ни владее, ако не му се подчиним доброволно. Той е чужд елемент за нас, дори враждебен. Един вид духовен рак. Затова колкото по-рано се освободим от него, толкова по-добре. Такава е задачата на Иисус Христос, второто лице на Бога, единствения възлюбен Син на Всевишния Баща. Христос оставя небесната Си слава и идва на земята. Разкрива ни Бога и става наш Спасител. Като Богочовек Христос заявява: „Аз съм истината”. И вековете повтарят като ехо този факт. Иисус е най-великият благодетел за нас – подарява ни спасение, лекува болни, призовава хора за Свои ученици, общува с презрени грешници, прощава на каещите се, изявява на всички Божията любов. Затова, който Го срещне и не Го обикне, служи на демоните. Такъв човек мрази истината, гони я и се старае да я погази. Както постъпват фарисеите и садукеите.

Бог идва на земята като личност, открива ни се в Христос, Който изявява дълбините на Божието сърце, намеренията на вечната милост, океана на всеобхватната любов, тайната на вечния живот. Той има отговор на нашите въпроси, насочва ни към истинската добродетел, съвършената чистота, вечния човешки идеал, същността на вътрешния човек. Там, където Христос действа, се сгромолясва всеки идол, всяко съмнение чезне от душата заедно с мрака.

Господ Иисус Христос не е приет от всички. Мнозинството не се покайва и Го отхвърля. Той е осъден и убит по най-позорен начин – прикован на кръст, издигнат на Голгота.

Като християнин благоговея пред Голгота. На земята има различни места: красиви, грозни, студени, горещи, тягостни пустини, високи планини, равни поля, безбрежни океани… Но има едно място, което е Светая светих за всеки земен жител. Това е Голгота. Тук Божият Син е принесен в жертва за нас. Тук Той умира, за да живеем ние. Ето Божия амвон! Така Бог ни уверява, че ни обича! Той ни предава Себе Си. Приема наказанието за нашия грях. Ние съгрешаваме, а Той е наказан. „Заплатата за греха е смърт.” Чрез Своята мъченическа смърт Христос плаща за нашите грехове. Затова Бог ни прощава. Христовата жертва ни прави чеда на Бога. Божият Син е пострадал от неправедните заради неправедните.

Той умира вместо нас, грешниците. Оставя се в ръцете на враговете Си. Каква огромна мощ има в Неговата слабост! Каква слава се крие в Неговия позор! Как се прекланяме пред Този, Когото хората така безсрамно хулят! Тръненият венец само предшества Неговата вечна корона. Враговете Му, решени да Го унищожат, всъщност Го тласкат към славата. От Голгота се излъчва съвършената Божия любов въпреки камшиците, трънения венец и гвоздеите в ръцете и нозете на Божия Син. Господ Иисус е прикован между двама разбойници. Единият се покайва и е спасен. Другият закоравява сърцето си и погива. Това говори за разделянето на хората на две групи – каещи се грешници и закоравели грешници. Между тях е издигнат Богочовекът. Всеки човек на земята участва в разпятието на Господ Иисус Христос. И Вие, драги читателю, също. Въпросът е как участвате – дали като каещ се грешник?

Симеон Попов


СПОДЕЛИ