Защо съм християнин?
- ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ
По времето на Христос водното кръщение се практикувало масово. Есеите в кумранските жилища се кръщавали всеки ден. Йоан Кръстител кръщава масово като белег на покаяние. По същия начин постъпвали и учениците на Христос. Днес Църквата продължава тази благословена практика. Чрез осъществявания видим акт кръстеният става член на Църквата.
Кръщението е тайнство. Тайнството е външен белег за вътрешната духовна благодат, видима изява на невидимото ни отношение към Бога. То говори за нашето покаяние и за живата ни вяра в Христос.
Чрез водното кръщение показваме Своето послушание към заповедта на Господ Иисус: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен“ (Марк 16:16). Водата ни говори за очистващата мощ на Светия Дух. Напомня ни за кръвта на Господ Иисус. Кръвта и водата имат тайнствено взаимодействие. Чрез кръщението ние свидетелстваме пред себе си, пред околните и пред Бога, че сме приели с готовност да бъдем Божи чеда, както и че сме получили пълно опрощение на греховете си.
Като изпраща Своите ученици да благовестват по целия свят, Господ Иисус им заповядва да учат народите и да ги кръщават в името на Отец, Сина и Светия Дух. Затова кръщението се извършва не в името на човек, а в името на Светата Троица. При него кръстеният изповядва вярата си в триединния Бог. Човекът се отрича от злото, греха, света и заявява, че се уповава твърдо на Божието слово.
Кой има право да приеме водно кръщение? Този, който се покайва за греховете си и е решил да следва Господ Иисус Христос чрез вяра и живот.
Духовното кръщение е плод на изливането на Светия Дух. Тогава сърцето блика от любов към Бога и към ближния. Това духовно богатство се изразява в чиста радост, придобиване на духовни дарби и изобилен плод на добри дела.
Ние, християните, сме неимоверно богати. Нашите духовни стъпки имат под себе си благодатна, свещена почва.
- ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ
Това е второто тайнство, чийто предшественик, Пасхата, е възпоменание за освобождаването на еврейския народ от египетското робство. В основата на празнуването на Пасхата е закланото невинно агне. В основата на Господната вечеря е разпънатият за греховете ни Господ Иисус Христос. Тогава възпоменаваме мъченическата смърт на Господ Иисус. Спомняме си Неговото изкупително дело чрез святата Му кръв.
Ние дължим спасението си на страданията и смъртта на Христос. Когато преломяваме хляба, мислим за Неговите пет рани, нанесени Му на кръста. „Плодът на лозата“ е символ на святата Му кръв, която пием с дълбоко благоговение. Преживяваме я като могъща духовна сила за очистването ни от всеки грях. Така получаваме пълното благословение, подобно на Христовите ученици някога. Изповядваме своята искрена вяра, която ни свързва тясно със Спасителя. Изразяваме увереността си, че Той, живият Господ Иисус, живее в нас и ние пребъдваме в Него. Той ни дава Себе Си, Своята прошка и сила, за да водим чист и богоугоден живот, който е непрекъснато духовно развитие и усъвършенстване.
Господната вечеря е знак, че ние, вярващите, сме едно. Христовата любов ни свързва. Общуването с Господ Иисус прави нашето общуване с братята и сестрите искрено, укрепва ни и ни насърчава. Като смъртни хора си подаваме взаимно ръка и вървим към вечността.
Думата „тайнство“ (на латински „sacramentum“) означава клетвата, която полагали войниците в Рим. Всеки римски гражданин трябвало да отбие военната си служба, която продължавала 25 години. С клетвата си той давал обещание за вярност към императора. След като отбиел военната си служба, получавал жилище, имот и осигурен живот до смъртта си. Нашата клетва е Господната вечеря. Както Христос е верен за нас на Голгота, така и ние Му даваме клетва за вярност до смъртта си.
Кой е достоен да приеме Господна вечеря? Всъщност никой. Иисусовата кръв се пролива не за праведните, а за грешните като нас. Затова, като вече получили прошка, и ние трябва да прощаваме. Като изкупени, трябва да обичаме и Бога, и ближните си и така да изпълняваме най-важната заповед. Ето нашето достойнство!
Преди години посетих една 84-годишна християнка. Тя имаше 60-годишен син, умствено изостанал. Не беше злобен. Жената го гледаше като бебе. Всеки ден го обличаше, переше го. Цели 60 години. Попитах я как понася всичко.
О, това е нищо. Аз съм му майка. С радост му слугувам, но ми е мъчно, че моят син още не ме познава. Не съм чула от него думата „мама“. Ако веднъж я каже, ще бъда щастлива. Това ще бъде наградата за моя труд.
Обикаляме Господната трапеза. Как се отблагодаряваме на Господ Иисус, Стопанина? Ето как: „Мили Иисусе, ние Ти благодарим, обичаме Те, Ти си всичко за нас. Живей в сърцата ни, само Ти и никой друг!“.
Колко малко е това! Но колко много е то за нашия Господ!
- МОЛИТВАТА
Младостта е време за любов. През пролетта засяваме нивите. Но има нещо, за което всяко време е подходящо. Това е молитвата.
Запитали един проповедник от какво най-вече се нуждае християнството днес. Отговорил:
От три неща. Първо – молитва. Второ – молитва. Трето – молитва. Щом Бог е Бог, трябва да Му се молим, да Му се покланяме. Човек има нужда да уважава, да се възхищава, да се покланя, да се моли. Ако не прави това към и пред истинския Бог, веднага си намира някой идол.
Има моменти в живота, когато човек се сблъсква с най-тежки изпитания, с горчиви разочарования. Изведнъж златните му мечти и крилатите му надежди се превръщат в купчина развалини. Тогава той или се самоубива, или се отдава на алкохол и наркотици. Но има и една трета възможност: да започне да се моли. Така съзнателно предоставя живота си на влиянието на Бога, като търси близко общуване с Него.
Молитвата е нещо свято в нашия личен духовен живот. Велико чудо е, че изобщо ни е дадено правото да се молим. Тя е съдът, с който черпим от извора на водата на живота. Тя е мотиката, с която изкопаваме небесни съкровища от Божия рудник. Някой беше казал, че молитвата е силата, която раздвижва ръката, която движи света. Молитвата е ключ към победоносен живот.
Ние имаме най-различни нужди. Но всяка от тях ни напомня, че се нуждаем от Бога. Страданието ни води до молитвата, а молитвата облекчава страданието. Бог невинаги премахва страданието, когато Го помолим за това. Много пъти то остава. Но след молитвата вече имаме Бога до себе си. А това е нещо велико. Молитвата отваря очите на разума ни, за да разберем правилно своето страдание и изхода от него. Колко страдащи сърца биха изпитали радост, ако се молеха. Колко нещастни бракове не биха се разпаднали, ако съпрузите знаеха да се молят.
Един мъдър съвет гласи: „Ядосан ли си, преди да говориш, брой до десет“. Библията обаче е по-мъдра. Тя ни съветва да се молим. И тогава настъпва промяна. Молитвата не променя ума на Бога, нито Неговото решение. Но ние се променяме и ставаме способни да приемем Неговата воля.
Молитвата е дишането на душата. Ако ядем едно и също нещо, то ни омръзва. Но въздухът не ни омръзва. Така е и с молитвата. Колкото повече се молим, толкова по-сладка и желана става молитвата за нас. Когато детето се роди, трябва да диша. Когато човек повярва, трябва да се моли. Така започва духовният му живот. Истинската молитва се изказва в името на Иисус и по Неговата воля. Ние знаем нашето недостойнство и затова търсим Ходатай.
Който се интересува от молитвата, чувства нужда от близост с Бога. В молитвата ние Му представяме себе си, своята сърдечна благодарност, възхищението си от Неговата доброта. Възлагаме на Него грижите, които ни потискат, греха, който ни съблазнява, болестите, които ни обременяват, трудностите, които ни притискат, своята вяра, надежда и любов. Така преживяваме Бога като близък другар. Ето защо и в единичната килия на затвора християнинът не е самотен. Ако разговорите с хора са необходимост, колко повече общуването ни с Бога е насъщна нужда!
Чрез молитвата приемаме спасение за душите си, както се случва с разбойника на кръста. Ако той не се беше помолил, щеше да умре в греховете си. Много е важно да се молим за опрощение. Живеем в грешен свят, който лесно ни опетнява – както когато ходим по калните улици. Необходимо е очистване.
Не бива да забравяме да се молим за тези, които не познават Божията любов.
Да не се молим, е нещастие. Да не можем да се молим, е катастрофа. Да не искаме да се молим, е духовна смърт. Християнинът без молитва е като орел с отрязани крила.
Да се молим, е щастие. Да можем да се молим, е духовно богатство. Да искаме да се молим, е вечен живот и блаженство.
Братя и сестри, да превърнем нашите радости и грижи в молитва!
