Според учените съществуват около 6 000 вида мравки, повечето от които обитават тропическата област. Храната, която ядат някои от тях, и начинът, по който я приготвят, предизвикват удивление у хората.
Искам да ви разкажа за едни мравки, които си приготвят храна така, сякаш си пекат хляб. Тези малки прилежни създания започват работата си малко преди да настъпи горещият и сух период от годината, когато храната за тях е много оскъдна. Подредени в дълги колони, напускат мравуняка и се разпръсват из цялата околност. Въпреки привидната обърканост всяка знае точно какво трябва да прави. Една група събира семена от растенията, които лежат на земята. Друга се изкачва по стъблата и отгризва от класовете и изсъхналия цвят на растенията частите, които съдържат семена. Трета група, наречена „влекачи”, отнася в мравуняка всичко събрано. Тези „транспортни работници” могат да пренасят тегло, което надвишава няколко пъти тяхното. Понякога изглежда, че ще бъдат смазани под тежестта на товара си.
Пред входа ги проверяват пазачи, защото миризмата е различна за всеки мравуняк. Те контролират и качеството на донесеното. Всичко, което не може да бъде оползотворено веднага, се изхвърля на сметище, разположено наблизо.
Реколтата се разполага първо в горните части на мравуняка. Това са един вид складови помещения. По същото време четвърта група „овършава” зърното. Техните силни остри зъби изваждат семената от класовете и шушулките. Следваща група освобождава семената от ципата, изчиства ги от плявата и ги занася в хамбари, разположени по-долу. Всички отпадъци веднага се изхвърлят на сметището.
Друга група от мравки продължава да преработва семената, събрани в склада, като ги предъвква с часове. При това често две мравки гризат едно и също семе от двете му страни, докато то не стане на каша. Малка част от тази каша се дава на личинките, които същата група отглежда. Останалото оформят на топчета, големи колкото синапено зрънце, и изнасят от мравуняка на специално приготвени места, където те се сушат на слънце. Благодарение на тази процедура топчетата стават твърди и хрупкави като сухарчета. Готовите „хлебчета” връщат в мравуняка и пазят там като запас.
Инстинктът на мравките как да „пекат хляб”, вложен в тях от Създателя, има голямо значение: по такъв начин те пречат на семената да пускат коренчета във влажния мравуняк. При дъвченето семената се намокрят със слюнка, а тя съдържа специално вещество, което превръща скорбялата в захар. Така „хлябът” на мравките е не само ценен, но и дълготраен продукт.
Мравките преработват до 40 вида семена. Според учените една колония мравки за ден обработва до 25 000 семена.
