Чували ли сте поговорката: „Всяко зло – за добро“? Оттам започват разсъжденията, че всъщност злото е относително понятие, пък и доброто не е сигурно дали е добро, защото поговорката допуска и обратен смисъл.
Но относително ли е наистина злото? За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем има ли абсолют, спрямо който да се преценява дали едно нещо е малко, или голямо зло, дали нещо е добро или най-добро.
В материалното измерение имаме абсолют, спрямо който се ориентираме дали нещо е хоризонтално. Това е водният нивелир – водата винаги е абсолютно равна и не може да стои леко наклонена в една или друга посока. За измерването на абсолютен вертикал се използва въже с тежест – и това е абсолют. Но дали в нематериалния свят има абсолют, според който да решаваме за всяко нещо дали е зло, или е добро? В Свещеното Писание, в книгата на пророк Амос, седма глава, се описва как самият Господ държи отвес: „Такова видение Той ми откри: ето, Господ стоеше на отвесна стена и в ръката Му имаше оловен отвес.
И рече ми Господ: “Какво виждаш, Амосе?“ Аз отговорих: „Отвес.“ И Господ рече: “Ето, ще сложа отвес сред Моя народ Израил; няма вече да му прощавам“ (ст. 7-8)
На всеки става ясно, че тук се говори за духовни истини. Този текст потвърждава, че в духовния свят има абсолют и няма място за относителност.
Бог е абсолютното добро и в Него няма никакво зло: „Праведен е Господ, моята скала, и няма неправда в Него“ (Пс. 91:16). И така, за да се разбере дали нещо е зло, или е добро, то трябва да се съпостави с абсолютното добро – Господ Бог. Но как да стане това? Като се обърнем към Божието Словото, в което има отговор за всяко нещо дали е добро, или е зло.
Тук обаче може да започне една много дълга и трудна дискусия. Защо тогава този Господ, Който е толкова добър, е казал в Стария Завет да се унищожават цели народи? Защо Той самият е унищожавал немалко? Та нали е забранил убийството чрез една от Своите заповеди? И някой може вече да потрива ръце, като прави извода, че и при самия Господ доброто и злото са относителни понятия, т.е. зависят от ситуацията – едно нещо веднъж е зло, друг път е добро.
Така ли е наистина? Ще се опитаме съвсем накратко да се аргументираме.
Има случаи, когато сърцето и умът на човека стават абсолютно зло. Така е например с първите хора и причината за световния потоп:
„И видя Господ Бог, че развратът между човеците на земята е голям и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време,
и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
И рече Господ: „Ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох” (Бит. 6:5-7).
Ето още един стих в потвърждение: „Може ли етиопец да промени кожата си и леопард – петната си? Така и вие можете ли да вършите добро, като сте свикнали да вършите зло?“ (Йер. 13:23). Това е причината, поради която в Стария Завет неведнъж самият Господ или Неговият народ са унищожавали хора, които са били сраснали със злото и вече няма никакъв начин то да се отдели от тях. Ето защо заедно със злото Господ унищожава хората, които са направили своя избор да бъдат абсолютно зло.
Всъщност няма противоречие между заповедта на Бога: „Не убивай“ и делата Му, когато унищожава злото заедно със злия човек. Защото ако не го направи, ако остави злото да се разширява, няма да има кой да чуе думите: „Не убивай.“ Важно е да отбележим, че не човекът в Стария Завет си избира кого да унищожи, а – самият Господ, Който познава сърцата и умовете на хората. Когато Бог казва чрез Своите пророци и служители да се унищожи даден човек или народ, значи случаят вече е безнадежден и не остава нищо друго.
В Новия Завет нещата се променят. В лицето на Своя Син Иисус Христос Господ Бог поема цялото зло на човека върху Себе Си. Той допуска човечеството да излее цялото си зло върху Него, за да се види до какво ужасяващо състояние е стигнало, допуска хората да разпънат Този, Който е абсолютното добро. Именно това е начинът, по който Христос побеждава абсолютното зло в човешкото сърце.
Абсолютното добро Христос изтръгва злото от абсолютно злото човешко сърце, но не без условие. А условието е: да повярваш в Него, да поискаш прошка от Него и да отхвърлиш злото. В Деян. 3:19 четем: „Покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви.“ Това означава да се заличи злото, защото грехът е абсолютно зло и злото винаги е грях.
Ще повторя този важен извод: абсолютното зло е грехът и грехът е абсолютно зло. Отхвърлянето на доброто, бунтът срещу доброто е абсолютно зло. Затова сатана е абсолютно зло – той напълно отхвърля доброто.
Въпреки това има хора, които, когато правят своя избор, не само отхвърлят, а и намразват Абсолютното добро: „Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха и Мене, и Отца Ми“ (Йоан 15:24). Какво остава за тях? Щом мразиш Абсолютното добро, ти си абсолютно зло и се превръщаш в изверг. Христос казва и други думи към такива хора: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Когато говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Как ви се струва? Ако човек си каже: „Моят баща е дяволът“ и заживее според това, съществуването му ще бъде изпълнено не с относително, а с абсолютно зло, с грях и проклятие.
Ако се върнем към поговорката: „Всяко зло – за добро“ след всички тези разсъждения, трябва да отбележим, че не всяко нещо, което наричаме зло, е зло. Например страданието, болката, загубата и други трудни преживявания сами по себе си не са абсолютно зло.
Когато човек е приел доброто в лицето на Господ Иисус Христос и го е обикнал с цялото си сърце, за него действа друг духовен закон, записан в Новия Завет: „Знаем, че на онези, които обичат Бога и са призовани по Негова воля, всичко съдейства за добро“ (Римл. 8:28).
Тук се казва, че „всичко съдейства за добро“, а не че „всяко зло е за добро“, т.е. не всяко нещо, което наричаме зло, е зло. В противен случай ще имат база за разсъжденията за относителността на злото и доброто. Просто бъркаме понятията. Ако живеем според този нов духовен закон, няма за какво да се тревожим, защото абсолютното зло не може да ни срине, надвие, победи, докато в молитва и с постоянство търсим абсолютното добро в Христос Господ. Но ако човек живее според законите на греха и злото, избира да отхвърля Абсолютното добро – Христос, – тогава наистина съществуването му още тук, на земята, се превръща в ад и вкусът на злото не му е чужд.
Някои смятат, че самата липса на зло вече е добро, но така ли е наистина? Човекът е създаден със свободна воля да избира доброто или да го отхвърля. И това е един активен процес. Да избираш доброто, не е пасивно състояние, а – постоянен активен процес. Ето защо злото не може да липсва просто ей така. Единствената възможност за това е човекът да е избрал да живее според духовния закон, който споменахме: „Знаем, че на онези, които обичат Бога и са призовани по Негова воля, всичко съдейства за добро.“ Само тогава той ще бъде сигурен в Абсолютното добро.
Искрено пожелавам това на всеки!
