Юда Искариот

Четиво за10 мин.

След дълга и пламенна молитва Господ избира измежду Своите ученици дванадесет (Лука 6:12-16), сред които Юда Искариот винаги се споменава последен. В продължение на три години Иисус учи и възпитава Юда заедно с другите ученици. Юда е свидетел на великите Христови дела и наред с останалите ученици получава скъпоценни обещания: „Истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при обновлението на всичко, когато Човешкият Син седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола“ (Мат. 19:28). Юда също е изпратен да проповядва благовестието, като му е дадена власт да лекува болни и да изгонва демони (Мат. 10:1-4). Никой от апостолите не е предполагал, че Юда е способен на предателство, въпреки че Господ вижда това от самото начало и открито го нарича дявол (Йоан 6:70).

Лъжата, лицемерието и голямото изкуство да се преструва са най-дълбоките причини за коравосърдечието на Юда. Той е сред слушателите, когато Христос казва: „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21). Господ като велик сърцеведец отново и отново хлопа на сърцето на Юда и го призовава да изповяда греховете си. Иисус е способен и желае да прости на всеки грешник. Трябва да бъдем искрени, да искаме да се освободим от греховете си. Ако сме честни и откровени, благодатта ще намери врата към нашето сърце, съвестта ни ще бъде пробудена от Бога, Той ще ни изобличи за извършените грехове и ще се поклоним в покаяние на Този, Който е понесъл върху Себе Си всички грехове с техните окови и проклятия. Бог многократно хлопа на сърцето на грешника, за да го изведе към светлината, а в сърцето на онзи, който слуша гласа Му и иска да освободи волята си от властта на сатана, благодатта ще възтържествува.

Юда се отказва от това и колкото повече Божията благодат го призовава към покаяние, толкова по-силно се съпротивлява. Той прикрива високомерно своето сребролюбие. Думите на Господ: „Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве“ (Лука 8:17) са предназначени да минат като меч през сърцето на Юда, но той упорито не разкрива тайния си грях.

В цялата Библия няма по-убедителна проповед от смъртта на Юда, която предупреждава и моли хората да изповядват тайните си грехове. Иисус тържествува в искрените сърца! Независимо дали сте подвластни на сребролюбие, омраза, лъжи, честолюбие, или на плътска похот, Господ може да ви изцели и да ви освободи напълно. Необходимо е само да споделите всичко откровено и решително с Него и Църквата. Юда не разкрива на Христос завладелия го грях.

Сребролюбието е много опасен грях, защото е сродно на идолопоклонството (Еф. 5:5). Този грях най-често се прикрива с християнска добродетел. Но да се радваш на злато и сребро повече, отколкото на вечния Бог Творец и Спасителя Христос, да разчиташ повече на мъртвите пари, отколкото на живия Бог, е мерзко идолопоклонство!

На Юда, склонен към сребролюбие и кражби, Господ поверява общите пари. Защо? Защото за един човек, пленен от този грях, няма по-добра възможност да му се покаже колко отвратително е сребролюбието от това, да му се даде правото всекидневно да борави с пари.

Пред очите на Юда Бог напълва касата чрез ръцете на любещи и богобоязливи хора. Юда вижда как Господ изпраща Петър с въдица и той хваща риба, в чиято уста намират статир (Мат. 17:27). Заедно с учениците Юда раздава хляб и риба на множество гладни хора по време на чудото с хлябовете и рибите в „пустинно място“ (Марк 6:31-44). Той преброява кошниците с останалите къшеи хляб, но така и не се покайва за своя грях, не моли Христос да го освободи от склонността да краде.

В негово присъствие Мария в желанието си да почете Господ умива нозете Му със скъпо благоуханно миро, което Юда веднага оценява на триста динария. Той е ядосан на нейната разточителност и иска Мария да сложи тези пари в касата му. За него парите са по-ценни от честта и славата на Господ.

Колко често „топлите“ вярващи се сърдят на искрените Божи деца и ги упрекват за прекомерната им, както се казва, „безразсъдна ревност“. Скрит от хората, но не и от Христос, грехът на алчността все по-здраво притиска душата на Юда. А това трябва да звучи като предупреждение и за всеки от нас – за да не оставаме дълго поробени от какъвто и да било съзнателен грях!

Христос забранява на Юда да упреква Мария в разточителност (Йоан 12:7) и вероятно това порицание го обижда толкова много, че той отива и предлага предателството си на първосвещениците. Писанието мълчи за това, какво е станало в сърцето на Юда, защо той взима такова решение.

В повечето случаи сатана довежда хората до окончателно падение чрез мислите, които им внушава. Щом грешникът хареса плана на дявола и се заинтересува от картините, които той рисува в ума му, вече е тръгнал по пътя на греха. Грешник, който разсъждава било за прелюбодейство, било за измама или убийство, вече е обвързан със света в своите мисли и не вижда действията си в светлината на Божието слово. Дяволът, като баща на лъжата, представя всичко на човека много внимателно, по най-привлекателен начин. Неусетно мисъл се прибавя към мисъл, преценка към преценка и планът е готов, преди грешникът да успее да осъзнае всичко това. Идва денят и сатана ловко изпраща възможност да се извърши злодеяние.

Веднага след като умива краката на учениците Си, Христос казва: „Който яде хляб с Мене, вдигна петата си против Мене“ (Йоан 13:18). Това е ново увещание и предупреждение към Юда – ясен намек, че Христос знае за намеренията му, но той и сега не бърза да се покае. Иисус, като вижда това безгрижие, се възмущава духом и заявява: „Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде“ (ст. 21). Всички ученици започват да се оглеждат и уплашени питат: „Да не съм аз?“. Йоан, като се навежда към гърдите на Иисус, също пита: „Кой е той?“. „Онзи е, на когото Аз ще натопя залък и ще му го подам“ – отговоря Господ (ст. 26). „Но добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил“ (Марк 14:21).

В този момент земята би трябвало да гори под краката на Юда. Най-накрая е разкрит пред всички. Той може само да плаче горчиво и да се кае в прах, докато все още има отворена врата. Защо се колебае? Но вместо покаяние Юда задава своя лицемерен въпрос: „Да не съм аз?“. Иисус му отговори: „Ти каза“ (Мат. 26:25). Не се съмнявай в това, Юда – твоят грях ще те доведе до предателство на Спасителя на хората, а ти знаеш прекрасно за какво вече си се договорил с първосвещениците.

Изобличен пред всички, Юда е изправен пред последното решение: да се покае или не, но той пренебрегва и тази скъпоценна възможност. Ако добавим към изобличителните думи на Христос цялата любов, с която Той се опитва да подаде на Юда ръка за помощ, на всеки човек ще стане ясно, че небесната милост е действала до самия край над този упорит грешник. Когато последният зов на любов и благодат е грубо отхвърлен, сатана напълно овладява Юда. Каква огромна божествена любов е проявена към врага на Христос!

Юда излиза. Навън е нощ (Йоан 13:30). Не само в природата, а и в душата му започва вечната нощ на гибелта, която никога няма да бъде осветена от нито една звезда на надеждата, от нито един лъч светлина. Юда повежда голям отряд от въоръжени войници. Като чуват отговора на Господ: „Аз съм“, те отстъпват и падат на земята. Но Юда не се уплашва и като се приближава, целува Христос. „Юда! С целувка ли предаваш Човешкия Син? Приятелю, защо си дошъл?“ (Лука 22:48; Мат. 26:50). Тези последни думи на Спасителя все още са изпълнени с милост, в тях няма дори и намек за проклятието на нещастния предател.

За човека, който е паднал в своето безсрамие по-долу от скот, има надежда за спасение (I Кор. 6:9-11). Но за този, който отхвърля последното увещание на благодатта и умишлено избягва спасителната ръка на Иисус, като не желае да бъде спасен, остава завинаги тъмнината на адския мрак.

Когато Иисус е вързан и осъден, Юда е обхванат от безнадеждно отчаяние: „Съгреших, че предадох невинна кръв“. А те му рекоха: „Какво ни е грижа нас? Ти му мисли“ (Мат. 27:4) – получава жесток отговор той.

Дяволът постига това, което е искал, а сега човекът остава сам със своята съвест.

Горко на онзи, който вече няма убежище в благодатта – за него би било по-добре да не се е раждал. Огънят на разкаянието, който пламва в Юда със страшна сила още докато е жив, го кара да се самоубие, но това е само началото на вечните му мъки.

Колко ужасно ще бъде във вечността положението на онези, които са имали толкова предимства в Божията благодат! Всеки ден Юда има чудесна възможност да получи спасение, но гордо я пренебрегва. Божията благодат по такъв удивителен начин се стреми да спаси този грешник, но той не пожелава и сам обръща гръб на Спасителя.

Смята се, че Юда е от племето на Дан (Бит. 49:17; Вт. 33:22). В светлината на изпълнените пророчества колко потресаващо звучи Псалм 108 на Давид, в който, както изследователите предполагат, също се говори за Юда. Текстът тук ни позволява да надникнем дълбоко в неговата душа и ни разкрива колко ужасен е светът на мислите му: „Постави над него нечестивеца и дяволът да застане отдясно на него. Когато се съди, да излезе виновен и молитвата му да бъде за грях; дните му да бъдат кратки и неговото достойнство друг да вземе… винаги да бъдат те пред очите на Господ и Той да изтреби спомена им на земята; задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви; обикна проклятието – то и ще падне върху него; не пожела благословението – то и ще се отдалечи от него; да се облече с проклятие като с дреха и да влезе то в неговата вътрешност като вода и като дървено масло – в неговите кости; да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва“ (ст. 6-8, 15-19).

Какъв ужасен край сполетява човека, когото Божията любов се стреми да подтикне да заеме мястото си сред апостолите на Агнеца, чиито имена са изписани върху основите на стените в небесния Йерусалим!

Бог с неизразима любов призовава хората към Себе Си, с връзките на любовта привлича всички, които позволяват да бъдат привлечени, но милиони надават ужасяващо горд вик: „Ние не искаме да Ти служим!“ (срв. Йер. 2:31). Враговете на Бога все по-безсрамно и дръзко надигат глава. Силата на дявола над хората забележимо нараства. И за Христовата църква в този момент е особено важно да се спаси от страшния грях на предателството. Ако сатана е намерил достъп дори до най-близкия кръг на Христовите ученици, днес той действа със силна ярост, като прониква във всяка общност и семейство.

Петър говори за Юда като за водач на онези, които са задържали Иисус. Юда повежда към Гетсимания отряд с факли и оръжия. Но няма ли и днес сред Божията църква водачи и наставници, които възнамеряват да я пленят чрез силата и враждата на света и да я отклонят от прякото следване на Иисус и от покорството само на Неговото Слово?! За ограмно съжаление има такива лъжебратя (Гал. 2:4), лукави работници и измамни апостоли (II Кор. 11:13-15), лъжепророци (Мат. 24:11).

Единадесетте ученици не могат да разпознаят Юда, те го смятат за верен. И днес все още на Божите хора понякога им липсва дарът на разпознаване, така че да изпитват духовете и да се освобождават от предателската връзка със света.