Скъпи приятели, скъпи братя и сестри!
Христос възкресе!
Честито възкресение Христово! В тези празнични дни за пореден път ще звучи, ще кънти поздравът: „Христос възкресе! Наистина възкресе!“.
Вероятно повечето хора ще кажат: „Какво от това?“, а някои ще попитат: „Наистина ли е така?“. Със сигурност ще има и други коментари. Но несъмнено на повечето празнуващи тези думи за жалост ще се сторят празни и това изобщо не е изненадващо. Не защото не са видели чудеса и знамения, не защото никой не ги е убедил и не им е доказал, че Христос наистина е възкръснал. Причината тук е друга, тя има дълбоки корени, не само душевни, а и исторически. Само ще напомня, че дори за учениците думите за Христовото възкресение се оказват празни: „И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. Но Петър стана, затича се към гроба и като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото“ (Лука 24:11-12).
Въпросът е защо най-чудните, най-важните за живота на учениците думи се оказват празни за тях. Нима те не са виждали чудеса, не са виждали знамения, дори възкресението на Лазар? Нима не са чули, когато Господ Иисус им казва, че „… ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне“? И тук евангелист Лука дава кратко обяснение: „Но те не разбраха нищо от това; тези думи за тях бяха потайни и те не разбираха казаното“ (Лука 18:33-34). Защо? Проблемът е вътрешен, духовен, свързан е с вярата и неверието.
Интересен е фактът, че нито един човек не си е поръчвал съмнение, нито е подавал молба някой да му подари или заеме съмнение. Всеки сам си знае проблемите, свързани със съмнението, които буквално извират от нас и ние по-скоро ги сеем и разпръскваме в чуждите умове и сърца, отколкото да се борим с тях и да ги побеждаваме. Също никой никога не се е учил на неверие, никой не си го е поръчвал, а всеки е задръстен с него, има го в изобилие.
Няма смисъл да продължаваме с тази човешка трагедия. Само ще обобщим, че това е психо-духовният профил на нашата греховна природа, за която Христос неведнъж говори: „И се чудеше на неверието им“ (Марк 6:6); „И не извърши там много чудеса поради неверието им“ (Мат.13:58).
Но за жалост и след възкресението Му се налага да говори за това: „Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдечието им, че не повярваха на онези, които Го бяха видели възкръснал“ (Марк 16:14).
Явно това ще продължи и до Неговото второ идване, за което Той пророкува в Лука 18:8: „Но Синът Човешки, когато дойде, ще намери ли вяра на земята?“.
Коренно различно стои въпросът с вярата, с която не всеки може да се похвали. Става дума за вяра не просто в нещо или в някого, а – в реалния, истинския Бог, не като идея или философия. Вяра в Неговото Слово, преживяна, водеща до дълбоко убеждение. Вяра, която променя вътрешността на човека и неговото поведение. Тази вяра не идва сама по себе си. Особено вярата във възкресението. Ако направим проучване, ще се убедим, че мнозина, които извършват различни религиозни ритуали по време на най-великите християнски празници, всъщност не вярват във възкресението дори когато казват: „Наистина възкресе!“.
Затова горещо ви препоръчвам да започнете да се молите за вяра, която се дава от Бога. Особено в тези дни започнете да четете Светото Писание, което говори за възкресението на Христос. Четете спокойно, не бързайте и мислете, четете и се молете Бог да ви отвори очите, сърцето и да вложи вяра в тях. Опитайте и ви давам гаранция, че ще получите тази вяра, особено ако попостите, но не да не ядете блажно, а изобщо да не ядете и да не пиете. Пълен пост. Чрез пророк Йеремия Бог казва: „Ще Ме потърсите и ще намерите, ако Ме потърсите от все сърце“ (Йер. 29:13). В своето време и учениците молят Христос да умножи вярата им. И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.(Лук.17:5) Скъпи читателю, аз бях един от тези, които много се съмняват и не вярват. Това душевно състояние ме докара до дълбока депресия с всичките й симптоми, дори мисли за самоубийство. Изпитвах голяма вътрешна празнота – липсваше ми вяра! Тогава започнах да я жадувам, дълго се молих и постих. Бог прояви милост към мене и ми я подари. До ден-днешен тя е най-скъпоценният подарък в живота ми. Не спирам да благодаря на Бога, че ме направи щастлив и блажен чрез дарбата вяра, с която ме обогати не само в този земен живот, а и за цялата вечност.
Обръщам се и към тези, които са израснали в християнски семейства, с вярващи родители, видели са много чудеса и знамения, изпитали са върху себе си Божията милост. Но имате ли вяра във възкресението на Христос и вашето възкресение заедно с Него? Спомнете си думите на ап. Павел: „Ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед… суетна е вярата ви: вие сте още в греховете си (I Кор.15:14, 17).
В такова състояние се оказва и евангелист Тома. Затова Христос се обръща към него с думите: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали (Йоан 20-29). Какви възвишени думи чува Мария от архангел Гавриил: „Блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господ“ (Лука 1:45)! Скъпи приятели, християни и особено неновородени, време е да започнете да постите и да се молите Бог да ви даде дарбата вяра за опрощението на греховете ви, за вашето новораждане, за вашето кръщение със Светия Дух. Време е, защото Господ идва и има опасност да не намери тази вяра в сърцата ви. А Той пророчески казва: „Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята“? (Лук.18:8)
Изберете сега блаженство или терзание. Неверието и съмнението са червеи, които прояждат личността, изтезават я, измъчват я и я унищожават вътрешно.
Вярата от Бога прави човека блажен. Христос възкресе, повярвайте наистина възкресе!