Веднъж попитали Джон Уесли, защо толкова често проповядва върху текста: „Трябва да се родите отново.” Той отговорил: „Защото трябва да се родите отново.” Нужно е всеки човек да си зададе въпроса: „Роден ли съм отново?” Ако не, няма да избегне ужасите на ада и не може да се надява да изпита наслаждението на небесната слава. Иисус казва: „Трябва да се родите отново” (Йоан 3:7). Новораждането не е религия. Никодим е строго религиозна посветена личност. Празнува Пасха, дава десятък, моли се, принася жертви и се старае да изпълни Закона. Господ Иисус Христос обаче му казва: «Трябва да се родиш отново.»
Посещаването на църква, кръщението, изпълняването на религиозните обреди не спасяват човека. Новорождението не е морал. Човек може да изпълнява всички правила, да плаща данъците си, да бъде добър съсед и да води морален живот, но етиката няма да му донесе спасение. Хората, които изпълняват законите, трябва да се родят отново, иначе са обречени на погибел.
Иисус не казва «Трябва да се родиш отново» нито на коварния, колеблив Пилат, нито на лицемерния Юда, въпреки че те също се нуждаят от спасение. Той говори за новораждането на човек, който прави всичко, зависещо от него, за да бъде на небето. Никодим е верен юдеин, внимателен към ближните си, човек с добър морал и дълбоко религиозен. И щом такъв човек се нуждае от новораждане, тогава всеки един се нуждае от него.
Новораждане не е реформация. Човек, който е оставил злите си дела, още не се е новородил. Основната трудност на човека е греховното му сърце. Той се нуждае не от външна украса, а от вътрешно възраждане. Сатана се опитва да го успокои с фалшива промяна в земния му живот. Но човек не може да бъде удовлетворен, докато не е сигурен в новорождението си. Без да се роди отново човек е също толкова мъртъв, колкото и езичникът, който се покланя на отвратителните си идоли.
Новораждането е тайна, която човек не може да обясни. «Вятърът духа, където си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа» (Йоан 3:8).
Мнозина „тълкуватели”, които отхвърлят Библията и разрушават вярата, оспорват реалността на новораждането. Те казват: „Това, което човек не може да постигне със собствения си ум, не съществува.” Според тях новораждането е само емоционално преживяване. Но всъщност то е реалност, която никой не може да обясни. Попитайте човек, който е новороден, дали това го е променило? Той не е способен да види Святия Дух и да обясни Неговите действия, но може да види промяната в своя живот и в живота на другите, подобни на него хора.
Казват, че новораждането е нещо, което не се нуждае от обяснение, то трябва да се приеме и да се преживее като личен опит. Ако човек го преживее, не му е нужно обяснение на този процес.
Новораждането е Божие дело. Виновният, грешникът, който заслужава да отиде в ада, се покайва и приема Господ Иисус като свой Спасител, получава нова природа, става Божие дете и започва нов живот. Това всъщност е духовно раждане.
Физическият живот започва от раждането на детето. Духовният живот започва по същия начин – не чрез присъединяване към Църквата и не чрез засилване на религиозността. Никой не може да се присъедини към Божието семейство, той трябва да се роди за него. Хората казват: „Не можете от всеки човек да направите християнин.” Християните не се правят, те се раждат. Когато човек се ражда физически, той наследява природата на своите родители – старата, греховната, каквато всеки получава от Адам. Когато се новороди, той става „участник в божественото естество” (II Пет. 1:4).
Какъвто и религиозен опит или добър морал да има, човек не може да бъде спасен, ако не стане участник в божественото естество. Бог му дава това ново естество в момента, в който той приема Неговия Син. Когато човек се новороди, той започва да живее нов живот. Възможно е да не помни точния час или ден, когато се е доверил на Христос, но може да каже: «Сега знам, че съм роден отново.»
Човек трябва да се роди отново, защото има греховна природа. Природа, която всеки един от нас получава от Адам – паднала, осквернена и крайно развратена. Бог казва: «Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае? Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам на всеки според постъпките му и според плода на делата му» (Йер. 17:9-10).
Дори човек да може да попадне на небето с тази стара природа, той не би могъл да се наслаждава там, защото небето е свято място. Когато някой се новороди, Бог му дава свята природа, която го прави способен да се наслаждава на небето.
Човек се нуждае от новораждане, защото не може да спаси сам себе си. Бог казва: «Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой» (Еф. 2:8-9). «Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т.е. новорождението и обновяването на Святия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Иисус Христос, нашия Спасител, така, че, оправдани чрез Неговата благодат, да станем според надеждата наследници на вечния живот» (Тит. 3:5-7).
Ето как Иисус обяснява новораждането: «При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т.е. на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, а от Бога» (Йоан 1:11-13).
Новораждането не може да бъде придобито със собствени старания. Абсолютно е безполезно старанието да спасиш себе си. Човек не може да бъде роден отгоре, като спазва религиозни правила на вярата, обреди или церемонии. Никой човек или организация не са в състояние да направят някого Божие дете.
Новораждането е Божие дело, само Бог може да извърши такова чудо.
Иисус умира на Голгота, като удовлетворява справедливостта и правдата на Бога. Възкръсва от гроба и сега седи отдясно на Отец. Той е направил възможното, за да се даде на човека Божието спасение. Когато някой приеме Иисус, получава спасение. «Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Иисус Христос» (Гал. 3:26).