Божите чудеса по пътя от Украйна до България
Искам да споделя с Вас как Господ ме доведе бременна, невярваща, с шестгодишната ми дъщеря, свекъра, свекървата ми и сестрата на свекъра ми от Украйна в България по време на войната.
На 24 февруари 2022 г. в Украйна започна война. В началото мислехме, че всичко ще свърши бързо, но военните действия се разширяваха. В Харков, където живеехме, имаше силни атаки. Стреляха и по родилното, в което проследяваха бременността ми. С мъжа ми работехме вкъщи, дъщеря ни не ходеше на градина. Укрепихме прозорците. По време на стрелбата се криехме с дъщеря ми в тоалетната. Подготвихме мазето за бомбоубежище и продължавахме да стоим в Харков. Мъжът ми искаше да заминем на безопасно място. На 9 март той говори с познати от Германия и България и обмисляше къде да заминем. Каза ми, че трябва да тръгваме, тъй като бях вече в седмия месец от бременността и той се притесняваше за нас с дъщеря ни. Отказах да заминем за Германия, но се съгласих да тръгна за България с дъщеря ми и родителите на мъжа ми. Същата вечер говорих по телефона с моя брат – той също искаше да прати жена си и сина си с евакуационен влак от Харков в Полша.
На 10 март 2022 г. сутринта вече бяхме във влака, който пътуваше от Източна към Западна Украйна. Във влака снаха ми ми даде телефона на един доброволец от България, който помагаше на бежанците. В Полша хората, които трябваше да посрещнат снаха ми и племенника ми, не вдигаха телефона и тя реши да продължи с нас към България. След два дни пътуване с влак се качихме на автобуса в Чоп, Западна Украйна, и след 16 часа пристигнахме в Будапеща.
Там на автогарата ни казаха, че няма билети за 2 дни напред, а на жп гарата – че има големи опашки. Стояхме объркани, изморени, гладни и не знаехме какво да правим. При нас дойде мъж, който говореше руски. Каза, че е от баптистка църква, и попита с какво може да ни помогне. Обясни, че на долния етаж е организиран пункт за помощ на бежанците. Помолих го да ни помогне с билетите до България. Християните ни нахраниха, подариха на децата играчки и ни купиха билети за същия ден. Бяха до нас, докато не ни качиха на автобуса.
След 13 часа пътуване на 13 март, неделя, в 7,30 ч. бяхме на автогарата в София. Първо звъняхме на всички дежурни телефони на Червения кръст, но никой не ни отговори. След това се обадихме на младия доброволец, за когото знаехме, че помага на бежанците. Дойде да ни посрещне един мъж от църквата „Свети Павел“. В църквата ни нахраниха. В същия ден бяхме за първи път на богослужение. След службата членовете на църквата и служителите решаваха къде да ни настанят и ни разпитваха от какво имаме нужда. Нас с дъщеря ми и снаха ми с племенника ни настаниха в санаториума „Ясен“ в Банкя. Родителите на мъжа ми и сестрата на свекъра ми останаха в църквата, където живяха 3 седмици. После братята им помогнаха да намерят квартира в София. Помогнаха и на мене с добър акушер-гинеколог. Сестрата на свекъра ми се разболя от Ковид и се наложи да бъде настанена в болница. Църквата неизменно оказваше цялата необходима грижа и подкрепа на семейството ни по всички въпроси и трудности, с които се сблъсквахме. Изпитвам огромно чувство на благодарност към братята и сестрите ми, нека Господ да ги благослови!
Такава проява на любов, грижа и топлина никога не бях получавала от хора извън семейството ми. Дотогава не бях срещала такива истински християни, които с делата си да показват своята вяра. Господ по чуден начин ме водеше и ми помагаше чрез Своите деца. Посещавахме богослуженията, също и събиранията за украинци, където изучавахме Писанието. С цялото ни семейство започнахме да четем Библията. Първо се покая моят свекър – на 24 април 2022 г. После, на 1 май, се покаяхме аз и моята свекърва. В България намерих не само безопасност от военните действия, а придобих най-важното в живота си – Господ Иисус Христос. Тук започна моят нов живот с живия Бог, в който намерих истински смисъл. Господ ми подари духовно семейство. Половин година по-късно снаха ми и племенникът ми се върнаха в Украйна, в Харков. Господ разположи сърцата не само на моите братя и сестри в Христос да ми помагат, а и на невярващите българи, с които досега общувам, споделям благата вест и се моля за тяхното спасение.
С мъжа ми, който беше невярващ, не бях се виждала 10 месеца. Той остана в Украйна и не успя да види раждането на сина ни Димитър. Той се роди на 6 юни 2022 г. в АГ болница „Шейново“ в София. Бях много притеснена за съпруга ми. Но цялата църква през това време се молеше за него и за семейството ни. Господ е многомилостив – Той доведе мъжа ми и неговата баба от Украйна в България през януари 2023 г., когато синът ни беше на 7 месеца. Мъжът ми започна да ходи на църква и да слуша Божието слово, започна да чете Библията. Господ докосна неговото сърце и на 5 март 2023 г. той се покая. Сега служи в църквата. На 8 юни приехме свято водно кръщение: мъжът ми, аз, свекърът ми и свекърва ми.
През 2023 г. Господ подари спасение на майка ми (66-годишна), баба ми (90-годишна) и дъщеря ми (7-годишна), на които благовествах.
Сега, като се оглеждам назад, искам да засвидетелствам колко е велик и чуден нашият Господ! При Него няма случайни неща. Нека името Му бъде благословено! Прославям Господ за Неговия план, защото Той не само ме спаси от войната, но ме доведе при Себе Си, даде ми огромно духовно семейство, даде ми безопасност – от нищо не се нуждаех и сега от нищо не се нуждая. Господ е моят Добър Пастир!
„При това знаем, че на онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля, всичко съдейства за добро“ (Римл. 8:28).
Дарина Костюкова
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2023 <<<
