Този тип лагер е по екстремен – само за хора силни физически, които обичат да спят под звездите на палатки, без телефони и компютри, ток, течаща вода, на пек, дъжд, комари… За хора които обичат водата, лагерния огън, липсата на интернет и много време за общение, молитва и Слово. Организацията бе много трудна. Договаряхме наем на лодки от две фирми. Подавахме данни за застраховки. Пазарувахме храна за 90 човека. Правихме дълги списъци за да не забравим нещо. Организирахме от местни производители на място зеленчуци и плодове.
Още при пристигането ни първи ден задуха силен вятър. По прогноза нямаше дъжд, но Бог допусна и това. Още не бяхме изградили стана и заваля. Никой не изропта, не измърмори, не промени настроението си. Под дъжда и под шатрите проведохме първото богослужение. Хвалихме Бога, молихме се. Цялата нощ продължи да вали. На сутринта се събудихме с влажни дрехи и подмокрени палатки. Както беше мъгливо и мрачно, небето се отвори и слънцето се показа. Веднага ни стоплиха първите слънчеви лъчи и програмата продължи по план.
Каяците са лодки, които трябва да знаеш как да управляваш, иначе много лесно се преобръщат и човек се озовава с главата надолу във водата. Реката е много красива със скалисти брегове и богата растителност. На пътешествие се впуснаха 24 лодки, 55 души предимно младежи и опитни водачи. Маршрута е 3,5 часа гребане. Върнаха се весели, засмени, удовлетворени, преливащи от енергия въпреки изморителния преход. Вече 5-та поредна година провежда този тип лагер и всеки път наблюдавайки младите хора се убеждавам, че това е точно за тях. Те имат нужда от такъв тип екстремен лагер и такъв вид общение. Тук те живееха заедно, готвеха заедно, почиваха на хамаците сред гората заедно, четяха и се молиха, спортуваха, пееха, беседваха край огъня до късно вечер… всичко правеха заедно и това ги насърчи, приповдигна, отрезви…Този, който търси, намери отговори на своите въпроси чрез беседите и дискусиите. За нас, като организатори, ни даде изключително благословение и мотивация.
