МУЗИКАТА КАТО ПОТРЕБНОСТ
Музиката, подобно на всеки език, служи за пренос на информация. Уникалното при нея е, че е единствен по рода си език, който не използва определен код, а въздейства асоциативно непосредствено в съзнанието, чрез слуха.
Всеки избира музиката, която радва неговия слух, според личното си предпочитание. Необяснимата нужда от красота, хармония и ред ни подтиква да слушаме конкретна музика. Да, това е необходимост за много хора. Нашият музикален избор задоволява определен глад и копнеж. Провокираните от музиката различни чувства често са в унисон с вътрешното ни състояние, което ни кара да усещаме хармония и стабилност. Колко е хубаво, когато сме щастливи и си пуснем позната, енергична музика! Какво убежище се оказва музиката на любимия ни изпълнител!
За едни хора музиката е приятно развлечение, съпътстващ елемент, докато за други е жизнена необходимост. Но независимо към коя категория спадаме, е важно да знаем, че изборът на музиката не е маловажен фактор в живота ни или просто аксесоар, подобно на това, дали ще изберем кафяви чорапи или розов гердан. Този избор носи последствия.
Какво прави Бог при човека, покаял се за греховете си и започнал нов живот? Дава му ново сърце: „Който е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (ІІ Кор. 5:17).
Нов живот, нови желания и най-вече – нови потребности. В контекста на християнския живот е редно всеки да анализира мотивацията си да слуша определена музика и извора на тази потребност – дали е духовна, или плътска? Всяко нещо, което приемаме у себе си чрез сетивата, ни променя по някакъв начин. Всяка информация, влязла през ушите ни, намира своето място някъде в съзнанието. Така и музиката като носител на многопластова информация, като елемент, способен да бъде „натоварен“ с въздействието на духовни сили, не бива да бъде избирана с лека ръка, безкритично, по инерция, единствено заради някакви предпочитания.
Мнозина християни днес казват: „Слушам тази музика просто защото ми харесва.“ „Не се задълбочавам в текста на песента, това е само музика.“ „Музиката не е нещо важно, какво толкова?“
Известният християнски писател Джон Бънян в своята книга „Духовната война“ говори за ушите и очите на човека като порта към душата му. Ако въз основа на тази алегория приемем, че душата е град и сетивата са порти, през които може да се влезе отвън, излиза, че всички християни, чиято позиция цитирахме, оставят една от важните порти към душата си не просто неохранявана, а широко отворена за всеки зложелател.
И неохраняваната порта пропуска всичко – както чистата музика, така и музиката с корени, пиещи сокове от пъкъла. За християнина е изключително важно да поеме отговорност за тази порта към града Душа, защото музиката, веднъж преминала стените с наше позволение или наше безхаберие, води към много ясни договорни отношения. Като меню с едно ястие – поръчано, приготвено, платено и консумирано.
МУЗИКАТА КАТО ДОГОВОР
Всеки, който някога е инсталирал какъвто и да било софтуеър на своя компютър, знае, че накрая трябва да потвърди действията си, като кликне върху опцията „Приемам“. При музиката този бутон е наречен „Play“.
Всяка песен, която слушаме, е подобно предложение – тя има свои качества, параметри и условия, които не се променят в зависимост от претенциите на нейния слушател. Музиката не изменя същността си и не се впечатлява от това, дали си християнин, какви ценности имаш, одобряваш или не изпълнителя. Тя е като дъжд – ако не излезеш по време на пороя, ще останеш сух. Решението да пуснем през портата на душата си определена информация е изцяло наше и Бог ни е дал тази свобода, доверие и най-вече отговорност сами да избираме какво да слушаме. Пропуснем ли дадена музика през своята „ушна“ порта, неминуемо влизаме в договорни отношения и подир това жънем последствията от решението си (позитивни или негативни).
Но как да преценим коя музика е добра за слушане? Нужно ли е всеки да има музикално образование, да прави нотен разбор на любимите си песни? Какви са критериите, по които можем да избираме? До известна степен отговорът на този въпрос се намира в чинията ни.
МУЗИКАТА КАТО ХРАНА
Вниманието ни към избора на музиката, която слушаме, трябва да е подобно на вниманието, с което избираме храната си. Както не всяка храна е полезна за здравето на нашето тяло, така и не всяка музика е полезна за духовното ни здраве. „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко е за поука“ (І Кор. 10:23).
Как избира храната си един професионален спортист? На първо място той си е направил труда да научи от какво се нуждае тялото му, за да функционира пълноценно, кои са съставките, които трябва да приема умерено, кои са нежелателни и кои – направо отровни. Тогава спортистът взима съзнателно решение с какво да се храни именно за да постигне резултатите, към които се стреми. Вероятно е далеч от ума ни да си представим колко торти, вафли и мекици са отървали кожата си, защото не са намерили място в менюто на професионалния спортист.
Въпросът е как подбира храната си “професионалният” християнин. И изобщо има ли право човек, поел по стъпките на Христос, да не се отнася „професионално“ към спасителната за душата му вяра и жизненоважното му духовно здраве?
Какви са критериите, по които днес избираш с какво да нахраниш душата си, и каква стража си поставил на ушната порта, водеща към нея?
Текстът на песента е първият критерий, който трябва да ни проговори – богопротивна ли е темата? Засяга ли аспекти, за които Бог ясно е изразил неодобрението Си? Например блудство, сребролюбие, идолопоклонство, бунт, омраза, насилие и т.н. Нужно е да сме прилежни и немързеливи по отношение на текста и ако определени музикални произведения са редовен наш посетител, да изследваме искрено какви проблеми се поставят и как те са свързани със светостта – една от най-важните характеристики на Бога, която за нас е основа за пълноценен, благословен и плодоносен християнски живот.
Защото, ако приемаме на драго сърце музика, противна на Бога, а в същото време
копнеем за святост, чистота, дълбоки откровения от Него и богата духовна реколта в служението ни, нашата позиция е лицемерна, а животът ни се разминава с онова, към което се стремим. Мнозина християни днес казват, че слушат само „добрите“ песни на някой светски изпълнител или състав, в които не се пее за нищо богопротивно. Но това, че в един текст няма цинични думи или пряк подтик към зло, още не го прави добър. Бог казва: „Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?“ (Як. 3:11).
Следващият критерий е за авторството. Не би било напразно усилие за никой християнин да получи поне минимална информация за любимия си изпълнител или група. Кой е той? Какво е отношението му към Бога? Какви са постъпките му? Защото в Божието Слово четем: „В усърдието не бъдете лениви, духом бъдете пламенни, на Господ служете“ (Римл. 12:11).
Тъй като всяко нещо може да способства за изграждане или за упадък на човека, си струва усърдието и в подбирането на музиката. За живия Бог няма маловажни неща. Както чистата боговдъхновена музика берем от дървото Христос, така и светската музика берем от дървото свят. „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отец“ (І Йоан 2:15).
Да спре да слуша определени любими изпълнители, за младия човек несъмнено е трудно дело. Проблемът е, че доста вярващи не са убедени в неговата необходимост и все повтарят: „Какво толкова?“ Но всеки външен фактор, всичко, идващо от света, чуждо на вярата – филми, книги, музика, – оставя своя отпечатък върху духовното ни здраве.
Когато слушаме светска популярна музика, тъпчем новия, очистения от греха човек с мазни вафли и маргарини, пълни с Е-та, стабилизатори и най-вече овкусители. Не е за учудване, ако подир това пиршество не успяваме да вкусим дълбочините на Бога, защото макар да изглежда безобидно, това е храна, която лека-полека ни кара да затлъстяваме духовно.
МУЗИКАТА КАТО ОСВЕЩЕНИЕ
С всяка следваща песен пропускаме една много важна възможност за въздържание, а с това – и за освещение. Пропускаме възможността за „жертва“ от наша страна – да не задоволим копнежа си да чуем дадена песен, но да угодим на Светия Бог, дал живота Си за нас.
„Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно“ – казва псалмопевецът (Пс. 100:3). Но ако днес бяхме интервюирали цар Давид като музикант, той със сигурност би казал „Няма да сложа пред ушите си нищо беззаконно.“
Никоя, дори наглед най-нищожната крачка към освещаване и утвърждаване на вярата не е излишна. И за никоя крачка, която бихме направили към Бога, Той не би казал: „Какво толкова? Това е просто крачица.“
Пътят към небесното царство е тесен: „Влезте през тясната врата, защото широка е вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тясна е вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират“ (Мат. 7:13-14). Вървенето по тесния път неминуемо ще наложи някои лишения, отказ от твърде вкусни за плътта ни неща. Лесно е да познаем греха в прелюбодейството, пиянството, кражбата, убийството, идолопоклонството, но много по-трудно е да го забележим в изпятото или изсвиреното от любимия ни музикален изпълнител. А и колко често се самозаблуждаваме, че заради удоволствието от музиката и ритъма ще загърбим посланието й. Това удоволствие неусетно се намесва като ходатай пред християнската критична оценка с нейните въпроси: какво всъщност слушам, откъде идва то и какво оставя у мен, благословено ли е, или не?
В любимата си музика намираме съпричастност, разбиране. Но и ние ставаме съпричастни към нея и ако това е музика, извираща от друго място, а не благословена от Бога, без да усетим, някак между другото изпадаме в идолопоклонство. Горчиво, но факт.
Ако не намираме утеха в искрената молитва пред Бога, но се успокояваме с любимите си светски песни, ако не намираме мотивация чрез Божието Слово, но я откриваме в светски ритми, има реална опасност в живота ни Бог да отстъпва мястото Си на нашата музика. Защото, когато човек направи избор, Бог не се натрапва, а отстъпва. И така, чрез безхаберие и нежелание за съразпятие гоним Христос от определени сфери на живота си. А никой християнин, жадуващ поне малко за духовен напредък и усъвършенстване, не желае това.
Бог не е безразличен към нищо от всекидневието ни, затова небрежното отношение към музиката, която съвсем не е нещо дребно, би било единствено в ущърб на духовното ни развитие. Нека поканим Бога във всяка сфера от битието ни, дори във времето за почивка. И да си зададем въпроса – този филм, книга или музика мерзост ли е в очите Му? Мерзост ли е това в ушите Му? И ако сами не можем да си отговорим, нека „изпитваме духовете“ и търсим искрено мъдрост от Бога. Най-вече – нека имаме готовност да чуем гласа Му по всеки въпрос, свързан с духовното ни здраве… Включително музиката.
