Бродя ли из улици шумни,
влизам ли във многолюден храм,
седя ли сред юноши безумни,
предавам се на моите мечти.
А. С. Пушкин
Всички се предаваме на своите мечти. Веднъж ме накараха да анализирам мечтите си – много полезно занимание! Под акомпанимента на Пушкиновите стихове позволете и аз да ви задам този въпрос: «За какво мечтаете?» По-точно: «Какво искате да постигнете? Какво бихте нарекли истински успех лично за себе си?» В стихотворението на Пушкин мечтата е свързана със смъртта. Смърт и мечта – две понятия на пръв поглед трудно съвместими, макар че e възможно истинската мечта да е мислената картина на равносметката в края на живота.
Как ви изглежда равносметката на собствения ви живот, на следващото десетилетие от него, на следващата година? Мислите ли за това изобщо и ако отговорът е да, то как мислите? С мъгляви разбъркани представи или с ясно разбиране за това, към което се стремите? Ако никога не сте излагали жизнените си цели на хартия, непременно го направете. Специалистите твърдят, че хората, които формулират ясно плановете си, ги реализират много по-успешно. Впрочем нужно ли е да си специалист, за да разбереш това? И все пак много малко хора излагат своето виждане за бъдещето в писмен вид, макар че лист хартия и химикалка се намират във всяка къща. Няма да загубите нищо, ако станете член на целеустременото малцинство и се опитате да определите жизнените си цели. Постарайте се да дадете отговор на три обикновени въпроса:
* Какво искам да постигна в живота си?
* Какъв човек искам да стана?
* Какви стъпки ще предприема за постигането на тези цели?
Автопортрет от бъдещето
Винаги е полезно да прочетете записките си няколко дни по-късно. Най-интересното, на което си струва да обърнете внимание, е вашият автопортрет от бъдещето. Какъв човек искате да станете? Самият въпрос подсказва, че е необходима промяна: да станеш по-възрастен, по-мъдър, по-добър… А кой не иска това? Но има ли вашето желания шанс да се осъществи в живота? Готови ли сте наистина да започнете сериозно да работите върху себе си, като изразходвате за това душевна енергия и време? Аз съм оптимист, затова се надявам, че поне един от стотина мои читатели е готов за сериозни вътрешни промени. Психолозите, които изследват способността и желанието на човека да се променя, предлагат доста мрачни цифри. А и просто се огледайте наоколо: често ли хората стават по-добри с годините?
Именно затова християнството говори настойчиво за смъртта и за новото раждане – и не само във връзка със спасението на душата, а и във връзка с духовния растеж. Ап. Павел често пише, че за лошите желания трябва да умираме. Той не само пише, а и наистина умира за тях. За да се оъществи някаква промяна, трябва да умрат определени лоши желания, тогава на това място ще израсне желание за добро. Забележете, ап. Павел гледа в дълбочината на нашето «Аз», говори за сърцето – източника на желанията, – а не просто за постъпките. Не е тайна, че « умирането на сърцето”, т.е. на старото в него е болезнен процес, но това е гориво за двигателя на живота. Искате ли да проверите жизнената активност на душата си? Сравнете себе си, какъвто сте сега и какъвто сте били в миналото. Какъв бяхте преди година? В характера ви има ли изменения в добра посока, дори и съвсем незначителни? Ако е така, значи, слава на Бога, сте жив. И още един въпрос: нали не съжалявате за това? Не само не съжалявате, а и със сигурност никак не искате да се върнете към предишното си състояние, когато сте желали да вършите гнусни дела.
Скоро се проведе мащабно изследване сред ръководители на големи компании, в резултат на което съвсем неочаквано се изясни, че щом ръководителят започне да се занимава с въпросите на вътрешното си израстване, дори без да отделя за това много сили и време, нещата в компанията тръгват нагоре. Обикновено това става във връзка с някаква криза в личния му живот, а понякога просто заради желанието на човека да се заеме със себе си. Изследователите останаха потресени от резултата. Оказва се, че трудът на душата, макар и незначителен, има най-пряко отношение към успеха. При това се откроява един интересен детайл: най-малките положителни изменения във вътрешния свят на човека водят до значителен напредък по пътя му към успеха.
Синтез на вяра и действие
Духовният ръст е процес не само на вътрешно очистване, а и на растяща вяра. И един от показателите за вярата ви е същият лист хартия, на който сте изложили целите си. Те са смели и необичайни, нали? Достойни ли са вашите цели да бъдат подкрепени с вяра? Наистина ли мислите за себе си така, както съветва ап. Павел, т.е. според вярата, която ви е дал Бог? Оценете целите си обективно: те са по-скоро насърчени от Светия Дух или отразяват виждането ви, сведено от неверието до програма минимум? Надявам се, че сега планирате по-дръзновено, отколкото през миналите години, че сте способни да мечтаете и не сте се превърнали в пресметлив реалист. Защото реалистът е човек, на когото не е нужна вяра.
Значимостта на плановете и усилията на човека във връзка с неговото бъдеще се оценява различно. От една страна, както отбелязва цинично Булгаковият Воланд, можеш ли да управляваш живота си, щом съществува реална възможност днес да те бутне трамвай? От друга, както нашепва най-хитрият от зверовете в книгата Битие, човекът, познал доброто и злото, може всичко – нали е «като Бог». Общоизвестно е, че във всички думи на бащата на лъжата се срещат само късчета истина. Но на мен като на практик повече ми харесват думите на блажени Августин: «Моли се така, сякаш всичко зависи от Бога; труди се така, сякаш всичко зависи от теб.» И чудото сигурно става не когато разделяме тези два вида труд – молитвата и активното действие, – а когато между тях има синтез в живота ни. С други думи, към планирането на бъдещето си по-добре да подхождаме инициативно, но с молитва. А това значи с вяра в Бога и в обещанието, че Той възнаграждава онези, които Го търсят ревностно, както пише в Посланието към евреите. Нужно е да вярваме в огромния успех на онова, към което сме призовани от Бога: било то възпитаване на дете, развиване на бизнес или проповядване на благовестието пред приятели.
«Само ако знаех към какво съм призован …» – това оплакване е старо като света. А днес, когато има толкова варианти да се реализираш, този проблем става все по-актуален. В съвременната теория на личностното развитие са популярни идеите, изразени от Серафим Саровски в беседа с един посетител, който се интересува от целта на християнския живот: „Трябва да правиш това, което ти се отдава лесно, към което душата ти е склонна.” Тук не става дума за Диогеновия възглед, че всичко е позволено, не говорим за угаждане на плътта, а за реализация на духовния потенциал, вложен от Бога във всеки от нас. Помните ли какво казва на Пушкин неговият преподавател по математика, когато той след дълги мъки обявява на класа, че хикс е равно на нула? «При Вас, Пушкин, в моя час всичко свършва с нулата. Сядайте на мястото си и пишете своите стихове.» Днес се говори много за призвание, но същината е проста: пишете своите стихове.
Взаимно обогатяване
И последният въпрс от вашия лист: как планирате да се приближавате към поставените цели? Надявам се, че сте изброили поне няколко конкретни стъпки. Тук трябва да отбележим едно общо правило: ако планирате да вървите самостоятелно, обричате се на неуспех. За да постигнете успех, ви трябват други хора.
Далас Вилард, един от най-влиятелните съвременни християнски мислители, смята, че следващата реформация в християнството е развитието на духовното наставничество. При наставничеството ние помагаме на другите да израстват, а някой помага на нас. Когато човек с опит се среща с човек с потенциал, между тях настъпва взаимно обогатяване. Сигурно най-ценното, което един човек може да направи, както казва Марина Цветаева, е «да види човека такъв, какъвто го е замислил Бог и не са го осъществили родителите му», и да му помогне да реализира вътрешния си потенциал. Не са много хората, които постъпват така, но в основата си всички са съгласни с тази мисъл. Много по-сложно е да признаем, че на нас самите също ни е нужна нечия помощ.
Готови ли сте да търсите помощ от другите? Това е едно от условията за успеха.
Начало на възкресение
Говорихме за значимостта на умирането. Но умирането е важно, доколкото дава място на нов живот. А щом е така, когато говорим за плановете за бъдещето, може би трябва да започнем не от Пушкиновите мисли за смъртта, а от усещането за новия живот в Христос?
Прегледайте още веднъж написаните от вас цели, този път, като мислите за възкръсналия Христос. (Колко е добре, че нашите планове за бъдещето не са издълбани върху каменни скрижали и лесно можем да ги напишем отново.)
Наистина ли сте готови за сериозна вътрешна промяна? Ако е така, очаква ви истински, пълноценен успех не само в сферата на духовното израстване, а и във всички области на живота. Христос непременно ще ви помага. Той е заинтересован от вашето израстване.
След като се помолите, прочетете целите си още веднъж и помислете дали те се нуждаят от вяра? Достойни ли са за вярващ, целеустремен човек, или са дотолкова приземени, че Христос просто няма къде да се прояви във вашето бъдеще?
Ако във вашия план не се е намерило място за другите, можете смело да го изхвърлите, нали е чернова. В жизнените планове на самия Иисус Христос винаги се е падало значително място на други хора, сред които и на вас.
И главното: по-добре е да започнете всичко отначало, ако усетите, че във вашата картина на бъдещето Христос се е оказал на втори план. Преди да се захванете да пишете нещо отново, помислете защо е станало така.
Всъщност не се разстройвайте: да започнеш отначало, е просто още един шанс. И е грях да не се възползваш от него: да вземеш чист лист хартия и да нарисуваш картината на своето бъдеще, в центъра на което си ти, а в дълбочината на твоето естество живее и твори Христос.
С други думи, както съветва великият апостол, не мечтайте за себе си. Мечтайте за Него.
