„Ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте още в греховете си; тогава и онези, които са умрели в Христос, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христос, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък. Понеже както смъртта дойде чрез човека, така и възкресението на мъртвите дойде чрез Човека. Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят“ (I Кор. 15:17-22).
Колко страшно място би бил светът, ако Иисус не беше възкръснал! Не само нашата вяра би била суетна и празна, а и самите ние щяхме все още да сме в блатото на греховността. Това би било една смазваща, безнадеждна действителност, в която няма опрощение а – наказание, няма благодат, а – проклятие. Но слава на Бога! Той обича Своето творение и реалността е друга. Вярата ни не е безпочвена и най-важното: не се ограничава в рамките на този живот. Защото чрез нея, дори и да умрем, ще живеем. Кръстната смърт на Иисус Христос е част от Божия план за спасението на човечеството. Чрез възкресението се проявява онази мощна сила на Бога, която единствена е способна да проникне у грешника, да го промени и превърне в ново създание, което няма да види смърт.
За някои това вероятно звучи като сюжет на високобюджетна холивудска продукция със специални визуални и звукови ефекти, много компютърна анимация и голяма масовка. Днес телевизията, книгите и комиксите са пълни с „възкръсващи“ герои. Те обикновено се появяват, когато рейтингите или продажбите спадат. Тогава главният герой или някой от близките му умира. Подобен „plot twist“[1] веднага привлича вниманието на поотегчените фенове. И съдбата на умрелия се оказва променена чрез заклинание или окултен ритуал, които го връщат към живота. Не липсват и случаи, в които героят, попаднал в ада, успява да се върне благодарение на своята хитрост, съобразителност и воля или сключва сделка с дявола, за да бъде съживен. Ако пък след смъртта си е отишъл на по-хубаво място, наречено Елисейски полета, Валхала и т.н. (но почти никога – рай), то приятелите му намират начин да стигнат до него и да му кажат колко много е нужен на света. Така той напуска своето блаженство, често представено като скучно, за да спаси за пореден път човечеството.
Тези сюжетни развития са стратегически ходове на сатана, с които той постига две цели. От една страна, насажда окултизма. От друга, омаловажава възкресението на Христос, което вече не изглежда единствено и уникално. Ако съзнанието на човека още от детска и юношеска възраст е бомбардирано с подобни откровени измислици, колко трудно ще му бъде да повярва във възкресението на Христос! Но ние като християни знаем, че Иисус Христос е истински, а не плод на нечие въображение; че чудесата, които извършва, са следствие на Неговото божествено естество; че смъртта и възкресението Му са реални, а не резултат от спад в продажбите и са предречени векове преди раждането Му на тази земя. А какво правим с това знание?
Да предположим, че някой възкръсне днес. Това ще се превърне в световна сензация. Всички новинарски емисии ще говорят за събитието, мнозина репортери ще се опитат да вземат интервю от близките на човека. Ще искат да знаят всичко – какво е работил, къде е живял, с какво се е хранил и т.н. С единствената цел да научат тайната, чрез която той е победил смъртта, и сами да се възползват от нея. Но такъв човек не съществува. Христос е единственият, Който може да разкъса възлите на смъртта и ада. Не бива да забравяме цената, която Божият Син плаща, за да постигне тази победа – Той „ни изкупи от клетвата на Закона, като стана заради нас клетва (защото е писано: „Проклет е всеки, който виси на дърво“), та благословението Авраамово чрез Христос Иисус да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вяра“ (Гал. 3:13-14). Огромна е Божията любов към нас! Поради греховете си ние заслужаваме проклятие, а вместо това получаваме благословение. Получаваме и възможността да общуваме постоянно с нашия Творец чрез приемането на Светия Дух в сърцата ни. Дава ни се правото да се наречем „Божии чеда чрез вяра в Христос Иисус“ (Гал. 3:26).
Именно във възкресението на Божия Син се корени смисълът на благовестието и изобщо на християнството. Денят, в който честваме възкресението на нашия Спасител, наближава, но никоя медия няма да отрази подобаващо невероятното чудо, случило се преди около 2000 години. За сметка на това ще има репортажи за религиозните обреди, за различни ритуали, традиции или дори суеверия и предания. Сред по-голямата част от нашите сънародници истинската вяра в Божия Син за огромно съжаление е изгубена. Различни форми на езичество, представени в „християнска“ опаковка, я извращават. Е, наистина, хората ще се поздравяват с думите: „Христос възкресе!“, но много от тях ще ги изричат формално. А за приелите истината на възкресението в своя живот, това е поздрав, валиден през всичките 365 дни на годината. Сред останалите ще има и хора, които ще отидат на църква (веднъж от общо два пъти годишно) и съвсем не по християнски ще се блъскат един в друг, за да си вземат час по-скоро от ритуалния огън и, подобно на блудницата от седма глава на Притчи, да успокоят своята съвест: „Днес изпълних оброците си“ (ст. 14). А още на следващия ден ще продължат да вървят по широкия път на греха и, заблудени в духовната си слепота, ще чакат здраве, благоденствие и богатство, защото са инвестирали няколко часа от скъпоценното си време в боядисване на яйца и палене на свещи.
От година на година вярата на народа ни все повече избледнява и Великден започва да се превръща в езически празник на пролетта под напора на всички мигриращи от запад пиленца и зайчета, които заливат магазините ни. Великденският заек, въпреки че се отхвърля от православните свещеници, тихо и бавно намира своето място. Сред българските деца става все по-популярен т. нар. „лов на великденски яйца“ – западна традиция, при която възрастните скриват яйцата някъде сред природата и оставят децата да ги търсят. В САЩ на Великден се крият над 1 милиард боядисани яйца в паркове, дворове, дори и на поляната пред Белия дом. А основата на всички мили сцени, преобладаващи по това време на годината – заек, който мъти разноцветни яйца, – може да се открие в древна тевтонска легенда. В нея се разказва как един зимен ден богинята Еостре (Eostre) или Остара се разхождала из гората и намерила умираща от студ и глад птичка. Тя я превърнала в заек, защото зайците имат топла козина и могат да намерят храна много по-лесно. И така, заекът преживял зимата и когато пролетта дошла, започнал да снася яйца, тъй като някога бил птица. Той украсявал яйцата и ги оставял като дарове на Остара в знак на благодарност. От името на тази богиня английският средновековен историк и монах Беда (673-735) извежда корена на англосаксонското название на Великден – „Еaster“. Макар и само веднъж, тази дума се среща в превода на Библията на крал Джеймс (Деян. 12:4), въпреки че в оригиналния гръцки текст четем „Пасха“.
Заекът очевидно не е християнски символ. Всъщност той изразява похот и сексуалност, а оттам – плодородие. Единствените места в Библията, в които той се споменава, са в Стария Завет, където е определен като нечисто животно (Лев. 11:6). Вероятно заекът присъства в плащеницата с „всички земни четириноги, зверове, влечуги и небесни птици“ (Деян. 10:12), която ап. Петър вижда, но това по никакъв начин не го свързва с Христовите страдания на кръста, още по-малко – с възкресението Му.
Невярващият читател може би ще се запита защо има съвременни хора, които толкова се вълнуват от възкресение, случило се преди две хилядолетия. Отговорът е, че Христос всъщност е жив до днес. В този час Той царува както в Своето царство на небесата, така и в моя живот тук, на земята. Ако решиш да бъде и твой Цар, от теб се изисква просто да повярваш в познатата фраза: „Христос възкресе!“
Габриел Стойчев
[1] Неочаквана промяна в посоката на сюжета. Б. а.
