Ивелин Минков
Четиво за6 мин

Това е първата заповед, написана на скрижалите, които Бог поверява на Мойсей. И понеже е първа, тя е най-важната. А ако е най-важна, задълбочаването в нейното изследване е задължително за всеки човек.

Като основа на разсъжденията ни тук ще използваме един граматически похват. Понякога синтактичните преобразувания ни помагат да схванем и разберем неща, които не са явни от пръв поглед. Ще започнем нашето разглеждане на първата заповед с преобразуването й от отрицателно в положително изречение. Мисля, че ще намерим интересно послание в новото изречение, когато „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изх. 20:3) става: „Да имаш Мене за Бог.“ Макар и да не предава 100 процента посланието на отрицателното изречение, което е заповедта, мисля че положително ни отваря очите за нещо не по-малко важно.

За да бъдем угодни на Бога, това е първото, което трябва да се случи в живота ни. Тази заповед е призив да повярваме и да приемем Бога. Немислимо е изпълнението на всяка една от следващите заповеди, ако не се започне именно оттук.

За да изпълни тази заповед, човек трябва да разреши най-важния въпрос: има ли Бог, или няма. Нека не се заблуждаваме, че съвременното общество и днешната наука вече са отговорили на този въпрос окончателно и не е нужно изобщо да се замисляме и да търсим. Искрено се учудвам на дръзки атеисти, които толкова категорично заявяват, че Бог не съществува, сякаш притежават всяко знание и са пребродили всички кътчета на вселената. „Няма Бог!“ – твърдят те. – Не можем да Го видим никъде! Науката доказа, че Бог не съществува!“ Това обаче е заблуда – науката никога не е доказвала подобно нещо. Намират се десетки препънки за вярата и се поставят пред хората или те сами ги поставят пред себе си. Но, моля ви, защо не потърсим отговорите по-задълбочено? Всеки от нас е изправен пред всемогъщата вселена. Всеки от нас има сърце и разум, за да дири отговорите. Има ли Бог, или не?

Да бъдем угодни на Бога и да станем праведни, не е възможно без вяра в ЕДИН Бог. Това е посланието на първата заповед. По тази причина библейските изследователи говорят за нравствен монотеизъм. Ако човек не притежава вярата само в един Бог, той не притежава и истинския морал, т.е. ще се поквари. Израил заменя Яхве с други богове и се покварява. Има пряка връзка между истинския морал и вярата. Без вяра в Яхве моралът ще изчезне.

За да започнем да изпълняваме първата заповед, трябва преди всичко да разрешим интелектуалния проблем, свързан с битието на Бога. Библията не ни задължава да вярваме, но ни подтиква да търсим. И самият вечен Бог е обещал: „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите от все сърце“ (Йер. 29:13). Искам да заявя: ако някой може безспорно да ме убеди, че няма Бог, съм готов още сега да се отрека от вярата. Но както казва Блез Паскал, слабостта в доводите на нашите опоненти – атеисти – ни кара още повече да вярваме. Добър стих, който може да ни послужи като обобщение за нашата граматическа трансформация на първата заповед, е Евреи 11:6: „Онзи, Който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува…” Няма как да се доближиш до Бога, ако не си убеден в Неговото съществуване. Това ни повелява първата заповед – да открием Бога и вярата в Него.

 „Да имаш Мене за Бог“ ни показва и друг хоризонт в нашите разсъждения. Достигнали сме до убеждението, че Бог съществува. Но това все още не е изпълнение на първата заповед. Следващата крачка е да Го приемем. Ето как цар Давид изразява този акт: „Казах на Господ: „Ти си Господ мой…“ (Пс. 15:2). Това е моментът на приемането. Бог става твой Бог. И тогава човек започва да изпълнява първата Божия заповед. Най-напред той е повярвал, че Бог съществува. Успял е да разреши трудните въпроси и е попаднал в „плена“ на вярата (II Кор. 10:5). Сега отваря сърцето си и приема Бога за СВОЙ Бог. Изпълнението на първата заповед носи огромно удовлетворение. Човешката душа е намерила Бога, направила Го е свой.

 Когато говорим за Бога, изключително важно е да кажем няколко думи за това, кой е Той и защо ни забранява да имаме други богове освен Него. Мнозина имат изкривена представа за Бога на Библията, като Го сравняват с боговете от пантеоните на езическите народи. Неоспорим факт е, че най-развитите народи от епохата на Мойсей, като египтяните и вавилонците, имат примитивно разбиране за божеството. Израилтяните, от друга страна, не могат да се похвалят с култура и цивилизация по онова време, но се оказват с най-съвършената представа за Бога. Няма друго обяснение за това свръхестествено откровение. Така се потвърждават думите от Новия Завет: „Бог избра това, което е безумно на този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо на този свят, за да посрами силните; Бог избра онова, което е от долен род на този свят, и е унижено, и това, което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо“ (I Кор. 1:27-28).

Понятието за Бога в Писанието на евреите е толкова изчистено, че дори ако всички философи бяха работили заедно, пак нямаше да могат да изковат толкова кристална идея за Бога. Това показва, че има Бог и Той се е открил в Свещеното Писание. Заслужава си да обърнем внимание на откровението, което съдържа името на Бога – Яхве. Когато Мойсей иска да узнае Неговото име, Той му се разкрива така. Всъщност това е не толкова име, колкото характеристика, и то основната. „Яхве“ означава „съм“, „съществувам“. Това е най-важното, което трябва да се знае за Бога – Той съществува. То е и най-атакуваната страна на Бога – Неговото съществуване. Той се разкрива като „вечно Съществуващия“. Бог е съществувал, преди да е имало време.

„От началото на дните [преди да е имало време], Аз съм [съществувам]“ (Ис. 43:13). Бог съществува в измерение, недостъпно и необяснимо за нас. „Живее в непристъпна светлина“ (I Тим 6:16). Той няма нужда от източници за Своето съществуване – сам дава дишане и всичко друго необходимо, но от никъде не черпи сила и енергия, защото Той е Източникът. Библията ни Го разкрива като всемогъщ Създател на вселената. Разумът Му е неизследим, силата Му е неизчерпаема. Не на едно място в Писанието Яхве прогласява, че Той е Бог и няма друг. Забраната да имаме други богове се основава именно на факта, че Бог Яхве е съществуващ, а всички останали богове са несъществуващи.

 „Да нямаш други богове освен Мене“ ни е дадено като заповед не защото има други богове или има някаква алтернатива на Яхве, а защото НЯМА други истински богове. Бог заповядва да нямаме други богове, защото те просто не съществуват, а Неговото име е „Съществуващият“. При езическите религии от древността никога не е имало подобно явление – там не се отричат боговете на другите народи. Налице е религиозен синкретизъм, което ще рече, че народите са си разменяли богове и са възприемали други богове, без да се отричат от своите. Но при Яхве това е немислимо. Приемането на друг бог е нарушение на най-важната заповед, то е блудство и измяна, най-страшният грях. Това е грубо потъпкване на истината и отхвърляне на авторитета на единствения истински Бог.

Тогава откъде идват другите богове? Някои от тях са измислица на човека, други са демони, които са се представили за божества и са дали „откровения“ на „избрани“ хора. Една от думите, които в Библията се използват като синоним на друг бог или идол, е суета, т.е. нещо празно. Ако името на Бога е „съм“, „Същестуващият“, всички останали божества са празни, суетни и несъществуващи.

Първата Божия заповед изпраща послание към всеки човек. Тя ни насърчава да открием вярата в единия Бог и да Го направим наш личен Бог. „Да имаш Мене за Бог“ е началото и след това изпълняваме: „Да нямаш други богове освен Мене.“ Ако се провалим в следването на тази заповед, няма смисъл да продължаваме с останалите. Христос ясно заявява, че когато дойде Духът на истината, Той ще изобличи света за грях. И какъв грях? „…Че не вярват в Мене“ (Йоан 16:8-9, 13). Неверието в истинския Бог е коренът и причината за всички останали грехове. Затова трябва да изпълним заповедта: „Да имаш Мене за Бог.“ Връзката между покварата и неверието откриваме в Псалм 13: „Каза безумецът в сърцето си: „Няма Бог.“ Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро“ (ст. 1).

Сърцето е мястото, където човек е истински. Той може да казва пред хората, че вярва в Бога, но по-важно е какво казва дълбоко в себе си.

Затова ще завършим с обобщение на първата заповед: Повярвай в единия Бог и Го приеми за свой Бог!

Ивелин Минков


СПОДЕЛИ