В днешните тежки дни си спомняме думите на Христос: „И ще станат… по земята бедствия на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне света, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава. А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава” (Лука 21:25–28).
КАКВО Е НЕОБХОДИМО ЗА ТОВА?
Преди всичко да бъдеш ученик на Христос, защото Той е дал това пророчество. И само тези, които са родени от Духа и са изкупени от пречистата кръв на Христос, са способни по време на скръб да вдигнат глава, да се ободрят и да видят горното царство. „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.” Но и учениците могат да спят духовно, могат да униват. В тази страшна нощ ще помним завета на Господ: „Бъдете бодри и се молете!”
ПРОТИВОГАЗОВАТА МАСКА НА ДУХА
Противогазовите маски са предназначени да предпазят човешкото тяло от задушаване с отровни газове. Но никоя маска не може да бъде спасение от газовете, които отравят човешката душа със смъртоносната отрова на страха и унинието. Тези газове изпълват света. Те разрушават духовната и физическата сила на човека, отслабват неговата воля, нервите и мускулите му. Тези газове на страха и газовете на омразата се надигат с убийствен пушек като завеса, която задушава вярата и любовта. Ето защо апостолът съветва на синовете на светлината да се облекат в бронята на вярата и любовта (І Сол. 5:8).
В наши дни той би казал: „Нека облечем газовите маски на вярата и любовта, без тях не излизайте в света! Иначе ще отслабне вярата, ще охладнее любовта.” Молитвата е средство за общуване с божествената сфера, с животворната сила на Духа, Който предпазва от задушаване в отровната атмосфера на света. Жертвеното служение, проявленията на вярата и любовта в света около нас, прогласяването на спасението създава оздравителна атмосфера, в която човешкият дух и тяло се съживяват.
ЧОВЕКЪТ
Човекът е същество, обърнато към вечността, същество, насочено с лицето си нагоре. Хората без Христос обръщат лице към земята, падат духом, привеждат се, гледат се злобно. Само Христос има силата да вдигне това наведено чело, да вдъхнови и окрили човека, да възстанови способността му да се издига над тъжната действителност. Веднъж в Швеция преживях автомобилна „катастрофа”. Нашата кола се подхлъзна надолу по един отвесен насип и накрая за щастие се заби в пясъка в правилното хоризонтално положение. Попитах седящия отзад старец:
– Изплашихте ли се?
– О, не! Ориентирах се към небето! – отговори той.
Гледаше нагоре… Братя! През зловещото свистене на бурята и рева на ураганите нека се вслушаме, за да чуем тихия глас на Христос, пълен с любов и божествено спокойствие:
„ВДИГНЕТЕ ГЛАВИ!”
И тогава с нова вяра ще минем през несгодите в нашите дни с издигнати чела, „като насочваме своя взор към Иисус, Началника и Завършителя на нашата вяра”!
За тези страшни времена Христос ни напътства: „Вдигнете глави!” Защото мракът днес е само тъмнина преди изгрев. Провалът на човешката култура и разочарованието от човека е само предизвестие за идването на Христос. И с разрастването на ужасите по земята „се приближава вашето избавление”. Затова на Божиите деца е казано да бъдат бодри, да вдигнат лице нагоре. „Да вдигнеш глава”, разбира се, не означава да гледаш на всички отвисоко. Смисълът е да гледаш на всичко „от височина” (както се изразява В. Соловьов), да оценяваш всичко временно от височината на вечността.
ЗАЩО ТОВА Е ТОЛКОВА ВАЖНО?
Защото когато гледаме не към временното господство на злото, а към вечното тържество на доброто и любовта, тогава вместо страха идва вярата. Тогава укрепва нашата любов към Христос. А „съвършената любов пропъжда страха”.
Христос, когато след Тайната вечеря отива от Сионската горница на Елеонския хълм, заедно с учениците Си пее химни на възхвала, защото гледа не към долината на мрачната сянка, не към Гетсимания с нейната смъртна скръб. Той съзерцава сияещия връх на Елеон, където след всички мъки на кръста ще стои като възкръсналия Господ, Победителя над ада и смъртта, а после като Съдия и Цар на вселената.
Когато вдигаме глави, виждаме Христос не на кръста на унижението, а на престола на славата, виждаме „Царя в красотата му… и широко разпростряла се земя” (Ис. 33:17). Скоро ще дойде да вземе Своята Църква и „широко разпрострялата се земя”, новата земя, където обитава правдата, ще бъде под нашите нозе.
