Иисус Христос е същият вчера и днес, и вовеки
(Евр. 13:8).
Такова е свидетелството на Светия Дух за Христос. Ако Божият Син вчера, днес и вовеки е същият, тогава за хората е важно да знаят повече за Неговия живот, за характера и желанията Му.
„Кой от вас ще Ме укори за грях?“ – попитал веднъж Христос наобиколилите Го книжници и фарисеи (Йоан 8:46). Те мълчали засрамени – не намирали отговор на този директен въпрос.
Днес ние, вярващите, можем да попитаме атеистите и маловерците: „Кой ще изобличи Христос в неправда? Кой ще намери в Неговата Личност, в характера Му тъмни петна?“. Невярващите учени, философите агностици изследват Евангелието, за да открият в учението на Христос противоречие или несъвършенство, а у Него – някакви недостатъци, но не намират.
И няма да намерят! Христос не е имал недостатъци. Това е Неговото величие.
Също така ни радва божественото откровение за Иисус, че Той „вчера, днес и завинаги е същият“. Не се променя в зависимост от обстоятелствата.
Иисус Христос не е едностранчив. Евангелистите достатъчно подробно са обрисували Неговия образ. За разлика от нас, Той преценява правилно хората. Ние често превъзнасяме тези, които не са достойни за това. И унижаваме онези, които заслужават похвала. При Христос това го няма.
В живота на всеки човек в една или друга степен има дисхармония. Главата и сърцето, знанията и чувствата, мислите и волята невинаги са в съгласие помежду си. При много надарени хора е особено развита една страна от живота им, а друга изостава. Често гениалните страдат от липса на нравствен контрол. Други, обратно, имат сила на волята, твърд, непреклонен характер, но при тях няма сърдечна нежност, мекота, отзивчивост, обаятелност във взаимоотношенията. Свойствени са им жестокост, деспотизъм, егоизъм. При хората с развити умствени способности виждаме разсеяност, неорганизираност, непрактичност. За Алберт Айнщайн разказват, че попитал портиера на входа в своята кооперация:
– На кой етаж живее господин Айнщайн?
– Та нали вие сте господин Айнщайн? – отговорил учуденият портиер.
Ученият невъзмутимо казал:
– Това, че аз съм господин Айнщайн, го знам, но не помня на кой етаж беше апартаментът ми…
Само Иисус Христос съчетава в Себе Си най-добрите качества на човека, защото е Богочовек. И при това Неговите качества вчера, днес и утре са неизменни! Неговият разум, мислите и волята Му – всичко е съвършено и хармонично.
Много мъдреци на този свят са се опитвали да създадат свои учения, правила, морал, но нито един не е успявал сам да ги следва. За разлика от тях, Христос е практик. Евангелието, в което е изложено Неговото учение, е книга на практиката. Богословите се занимават с теория, но Евангелието е книга на живота, извънредно практична книга.
Сухото, отвлечено, откъснато от жизнената практика учение винаги е било чуждо на Христос. Той ходи от град на град, от село на село и навсякъде носи със Себе Си утеха и помощ на бедните, онеправдани хора. Той ги насърчава не само с думи, а и с дела. Неговите думи не се разминават с делата Му, които като мълния разпръскват мрака на духовната нощ.
Светият Дух, Духът на Христос, и днес върши същото – води грешниците към Божия Син, утешава отслабналите, изцелява болните телесно и духовно.
Христос е строг, но не раздразнителен. Когато вижда търговците в храма, Той се разгневява, но не изгубва самообладание. Неверността и неблагодарността на народа, целувката на Юда, предателството на фарисеите и свещениците, жестокостта на войниците, уплахата и нерешителността на учениците – всичко това не предизвиква у Него и капка горчивина.
Състрадание към мъчителите – нима това може да се вмести в съзнанието на обикновения човек?! Неслучайно Жан-Жак Русо възкликва: „Ако Сократ е живял и е починал като философ, Христос е живял и е умрял като Бог“.
Христос носи в Себе Си пълния мир. Затова Той може да каже на Своите ученици: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27). Никой друг освен Него не е способен да изрече такива думи днес.
В Личността Му виждаме безусловно господство на духа над плътта. Той живее в плът, но не по плът и не за плътта. Иисус използва плътта като инструмент, за да служи на хората. Той яде, пие, спи, облича се, но дотолкова, доколкото това не противоречи на стремежите на Неговия Дух. Много ли са днес подражателите Му в това отношение?
Христос е абсолютно безгрешен. С цялата Си строгост Той се изправя срещу греха във всичките му проявления. Разкрива го и го бичува, изобличава лицемерите, но в същото време е милостив и снизходителен към човека.
Божият Син е „съвършен образ на любов и чистота“, както се пее в една християнска песен. Няма в езика ни думи, с които може да се изрази Неговата любов към човека. Много пъти четем в Евангелието: „Иисус се смили към народа…“. Тъкмо това толкова липсва днес на Неговите последователи!
Любовта към Бога може да бъде доказана само чрез любовта към човека. Христос доказва Своята любов към човека, като се съгласява доброволно да умре на кръста заради изкупването на нашите грехове. Как да не се преклоним пред Него днес и да не кажем думите на Тома: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28).
Христос продължава да ни обича и днес. Неговият небесен зов кани всички грешници: „Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28).
Утре Христос ще дойде в небесна слава. Днес Той е Спасител, утре ще бъде Съдия.
Николай Водневски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2018 <<<
