Лилия Погорела
Четиво за7 мин

В СВЕТА НА РАВНОДУШИЕТО

ЩЕ ИЗСТИНЕ ЛЮБОВТА
Искам да започна тази статия с думите от една християнска песен:

Живеем в свят на равнодушието.
В нежеланието си ближния да разберем
чакаме някой ръка да ни протегне,
а не самите ние да я подадем.

Колко мъка можем да срещнем днес в семействата: неизлечимо болно дете; родителите разбрали, че синът или дъщеря им употребяват наркотици; някъде починал съпругът, другаде отишъл при по-млада жена и т.н. Много са нещастията по земята, но въпросът е каква е нашата реакция на чуждата болка. Опитваме ли се някак да помогнем на човека, или оставаме равнодушни?
Когато обсъждаш това с хората, техните отговори си приличат: „Децата ми не са сред наркоманите“, „Моят мъж не ми изневерява“. И дори ако някой забелязва, че се случва нещастие с негов познат, печално свива рамене: „А с какво мога да помогна?“ Равнодушието просто се усеща във въздуха: „Е, и? Това не ме засяга!“. За съжаление, когато нещастието ни подминава, ние сме склонни да въздишаме за себе си и да оставаме безучастни. Успокояваме се, че не е по силите ни да спрем злото.
Но всички тези хора можели ли са да направят нещо? Можели са. И ние ще можем, ако действаме, ако поне нещо правим, а не оставаме равнодушни. Днес обаче мнозина млади са на съвсем друго мнение. Ето обобщена тяхната позиция по този въпрос, споделена по форумите: „Харесва ми равнодушието и към много неща се опитвам да бъда равнодушна. Така се живее по-лесно. Може би невинаги е правилно, но все пак…“.
Според речника на Владимир Дал думата „равнодушие“ означава „закоравялост на душата, сърцето, чувствата; студенина и безучастност“. Хората често наричат равнодушието неутралност, за да звучи по-прилично. Но от това неговият смисъл не се променя. Принципът на равнодушните е: „Моята къща е от края – нищо не зная“, „След нас – и потоп!“.
А на това ли ни учи нашият Господ Иисус Христос? Разбира се, че не. Неговият живот и действията Му са били изцяло противоположни на равнодушието – изпълнени с любов към всички, винаги. Но Той предупреждавал Своите ученици, че равнодушието ще се засилва у хората: „Понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:4-13). Изстиването на любовта е равнодушие. Това се случва днес. Реакцията ни на всичко около нас е притъпена, станали сме безучастни и сме се отучили да съпреживяваме.

КАК СЕ ОТНАСЯ БОГ КЪМ РАВНОДУШИЕТО?
За да отговорим на този въпрос, ще се обърнем към Свещеното Писание. Първият откъс е известната Притча за добрия самарянин (Лука 10:30-37): „Иисус каза: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, нараниха го и си тръгнаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по този път и като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, се приближи, погледна и отмина. А един самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и като се приближи, превърза раните му, като изливаше елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си тръгваше, извади два динария, даде на съдържателя и му каза: „Погрижи се за него. И ако изхарчиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя“. И така, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“. Той отговори: „Онзи, който прояви милост към него“. Тогава Иисус му каза: „Иди и ти прави също така“. Тази история е за равнодушието от страна на свещеника и левита, Божите служители, към ограбения ранен човек и за състраданието на самарянина, който е проявил любов и грижа към него.
Вторият откъс е обръщението към Лаодикийската църква от книгата Откровение (3:14-16): „На ангела на Лаодикийската църква напиши: „Така казва Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието създание: „Зная твоите дела: ти не си нито студен, нито горещ. О, да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък и нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата Си“.
И двата откъса показват негативното отношение на Господ към равнодушието. Чрез Притчата за добрия самарянин Иисус учи хората да постъпват така милостиво, както е постъпил самарянинът към пострадалия. А във втория откъс отношението на Господ към равнодушието е изразено в ст. 15: „Ти не си нито студен, нито горещ. О, да беше студен или горещ!“. Виждаме, че Бог знае за равнодушието към хората (тяхната болка, страдания, загуби), знае и за равнодушието на Своите служители. И осъжда това.
Но да споделиш нечия радост или болка, не е толкова просто, както може да ни се стори на пръв поглед. Когато наставлява вярващите в Рим, ап. Павел казва: „Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат“ (Римл. 12:15). Животът показва, че да се радват за другите и да страдат заедно с тях, могат далеч не всички. Има неща, които постигаме с усилие на волята. Възможно е да ни бъде трудно, но в края на краищата успяваме да извършим някакво добро дело. Да се радваш за другия или да страдаш заедно с него, обаче е нещо съвсем различно. Невъзможно е да принудиш себе си за това. Е, ще съумееш да изразиш някакво състрадание, съпроводено с измъчена усмивка, но едва ли ап. Павел пише за това. По-скоро той има предвид нашето сърце, изпълнено с любов. Такова сърце може да бъде източник и на състрадание, и на радост.
Любовта е онова, което е противоположно на равнодушието. Само тя може да го победи. Бог иска ние, Неговото творение, да отхвърлим суетата и да осъзнаем висшата цел, която Той е промислил да вложи в живота на всеки от нас. Тази цел е любов към Него и към нашите ближни.
Един от законниците, когато изкушава Христос, Го пита: „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“. А Иисус му отговори: „Възлюби Господ, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум“: тази е първата и най-голяма заповед. А втората, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си както себе си“. На тези две заповеди се крепят целият Закон и пророците“ (Мат. 22:36-40). Тук Иисус не разделя любовта към Бога и към ближния. Те са взаимосвързани.

ИЗПЪЛНЕНО ЛИ Е НАШЕТО СЪРЦЕ С ТАКАВА ЛЮБОВ?
Грехът натрупва у човека егоизъм, а егоистът не е способен да обича. Нашият Господ Иисус Христос не е такъв. Той е слязъл от небето като Син на Божията любов: „Защото Бог толкова обикна света, че даде Своя единороден Син“ (Йоан 3:16). Божият Син, като изпълнява волята на Своя Отец, идва при хората, за да им покаже какво е любов. И тук, на земята, живее живот, изпълнен с любов, която проявява към Своите ученици, към бедните и унижените, дори към враговете Си. И умира със смърт, причинена от любов. А когато отива на небето, изпраща на земята Духа на любовта, за да помага на Неговите ученици да унищожават у себе си егоизма, гордостта и да засилват в сърцата си Божията любов. Библията казва, че „плодът на Духа е любов“ (Гал. 5:22).
Антон Чехов пише: „Равнодушието е парализа на душата, преждевременна смърт“. И действително, равнодушието е характеристика на духовно мъртъв, неновороден човек.
Библията ни учи, че равнодушието е част от характера на нечестивите, а присъствието на любов, състрадание, грижа и съучастие са черти на праведните, които вършат добро като нещо напълно естествено. За това говори Свещеното Писание. В Мат. 25:31-46 виждаме как Господ Иисус се отнася към двете групи хора. Тук „онези, от лявата страна,“ са равнодушните хора, те са „проклети“. Очаква ги: „вечен огън, приготвен за дявола и неговите ангели“ (ст. 41). А праведните са неравнодушните, те са „благословени“, за тях Бог е приготвил вечен живот (ст. 34).
Една народна поговорка гласи: „Когато поискаш да разбереш цената на човека, покажи му чуждата мъка или чуждата радост – никога няма да сбъркаш“.
Каква цена имам аз, християнката, ако се отвръщам от хората, които страдат, живеят в нищета или изпитват някакво разочарование? Ако виждам греха и не предприемам никакви действия, за да го спра? Каква цена имаме ние, християните, ако не изпълняваме заповедите на нашия Господ, не отиваме и не говорим на загиващия свят за спасението?
Иисус Христос е избрал пътя на любовта и е доказал това на дело. Какво ще изберем ние днес, последователите на Христос – равнодушието, с което се живее по-лесно, или любовта, за да последваме примера на нашия Господ: да нахраним гладния, да превържем раните на ранения, да разкажем на загиващите хора за Божията любов и за възможното освобождаване от греха?
Не забравяйте, че Бог е против равнодушието. Вярващият трябва да бъде човек с активна позиция. И ако можете да направите нещо: да се молите, да жертвате, да говорите за Христос като за Спасител, да утешавате, да помагате с думи или дела – направете го!

Лилия Погорела


СПОДЕЛИ