Да израснеш в малък град, това има своите предимства. Седенето по кафетата, одумването на съучениците или ходенето на дискотека не представляваха голям интерес за мене. От малка обичам да чета книги и това се засили, когато станах тийнейджър. Тогава беше и моментът, в който започнах да си задавам по-дълбоки въпроси и да се интересувам от духовна литература.
Този интерес се подхранваше и от семейството ми. Беше ни направена някаква магия и ходехме по врачки и гледачки, за да разберем как да я премахнем. Това се оказа много вълнуващо и дори исках да ми гледат и на мене, за да узная какво ме очаква. Водили са ме и да ми леят куршум при една баба.
Започнах да чета всякакви книги и статии, в които се разглеждаха духовни теми като прераждане, живот след смъртта, извънземни, деца индиго и т.н. С времето се задълбочавах все повече в тази сфера. Исках да открия истината и си казах, че няма да спра, докато това не се случи.
Не бях от най-социалните тийнейджъри и предпочитах да си говоря с едно конкретно момиче. Баща й беше екстрасенс и покрай него тя също беше на „ти“ с много от въпросите, които ме интересуваха. Тогава все още изследвах съвсем невинно тази материя, но мисленето ми постепенно се променяше.
Когато избирах книги за четене, следвах принципа: „О, заглавието и описанието на корицата са точно онова, което искам да знам. Бог ми дава знак, че трябва да я прочета“. Постепенно в главата ми се оформи много голям микс от религии и вярвания. В един момент си бях изградила собствена религия, основана на това, което ми е харесало най-много от прочетените книги.
Най-голямо влияние обаче ми оказа книгата на Нийл Доналд Уолш „Разговори с Бога“. Купих си я неочаквано и като „знак от Бога“, че иска да ми говори чрез нея. Там авторът споделя, че в определен момент от живота си е загубил всичко – семейството му се е разпаднало, останал е без работа и се е разгневил на Бога, че е допуснал това в живота му. Той търси отговор от Бога защо се е случило така. Изведнъж „бог“ му проговаря и му казва да вземе химикалка и да записва отговорите на своите въпроси. Такава е и структурата на книгата – конкретен въпрос и отговор.
Щом започнах да чета, вече не можех да спра. Книгата отговаряше на всички мои въпроси, и то по начин, който ми харесваше. В нея се обясняваше, че няма зло, че Бог е любов и няма да съди никого, а и за всички предстои светло бъдеще. Това е толкова примамливо, че човек може много лесно да се заблуди. Така се случи и с мене. Все повече защитавах принципите и вярванията на т. нар. нюейджъри. Вярвах в Новата епоха, при която всичко е добро и животът е повече от прекрасен.
Нещата започнаха да се задълбочават, когато дойдох да уча в София. Тук имаше много повече възможности, повече хора от „моята порода“ и по-голяма свобода да решавам какво ще правя с живота си. От познатата на всички тиха и кротка Дани започнах да се превръщам във феминистично настроена съвременна жена, която иска да е равна с мъжете. Интересувах се от книги за личностно развитие, чрез които да разбера как да стана най-добрата версия на себе си, как да постигна мечтания си живот. По-късно осъзнах, че това е поредната лъжа на дявола, която съсипва обществото ни, нашите ценности и яснотата за ролите, които Бог ни е определил.
Едно от най-големите ми желания беше свързано с точния човек за мене. Започнах да търся материали в тази насока. Попаднах на темата за „душата близнак“ („twin flame“). Непрестанно четях статии и гледах разни ютуб видеа за това. Дори няколко пъти медитирах, за да открия и да се свържа с моята душа близнак. В литературата се споменаваше, че много рядко двете души се реинкарнират в един и същ живот на земята. По принцип единият е на земята, а другият му помага от небесата. Аз желаех толкова силно моят да е тук, да го открия и да живеем прекрасен живот заедно! След поредното разочарование си казах, че няма да имам приятел, докато не открия най-добрия за мене. Чаках шест години и благодаря на Бога, че контролираше всичко това.
За тази цел се присъединявах и към разни групи по Фейсбук като „Етерно освобождение“, послания и напътствия от ангели пазители и т.н. Постепенно се сприятелих виртуално с хора, които практикуват езотерика и окултизъм. Често в тези групи се споменаваше за „Христовата енергия“ и че Христос е един от великите хора, които са се родили на земята, но не е Бог и Спасител. Лукавия ме завличаше все повече и повече в своите мрежи.
Гледането на кафе и астрологията не ми се струваха достатъчни. За един рожден ден ми подариха карти с ангелски напътствия и всякакви богини. Започнах да гадая с тях не само за себе си, а и за приятелки. Търсех и други начини – чрез хиромантия (гадаене по линиите на ръката), физиогномика (гадаене по частите на лицето), нумерология.
Понякога през нощта сънувах кошмари и преживявах т. нар. „сънна парализа“. Цялото ми тяло се сковаваше от много голям страх. Бях будна, но не можех нито да помръдна, нито да кажа нещо. Вратата към демоничния свят се отваряше все по-широко.
На един поход се запознах с жена, която практикува женски ритуали за усилване на енергията – „танц мандала“. Покани ме на сесия, водена от нея. Беше ми малко странно в началото, после постепенно се отпуснах и се включих. Под музикален съпровод се повтарят думи, които никой не знае какво означават, но са с „голяма сила“. В същото време се извършват определени движения, които да засилят женската енергия, привличаща мъжете. Всяка една споделя това, за което мечтае и иска да й се случи. Накрая всяка жена оставя свой предмет, който да бъде зареден с енергия, така че тя да стане още по-силна енергийно. След края на едночасовия ритуал ръководителката ме покани да се включвам в техните сесии, като свиря на китара и пея песни.
Съгласих се да участвам. Първия път беше сред природата, а не в студио. Беше доста налудничаво, дори и за моя приемащ всичко и всички нюейджърски ум. Но както времето беше хубаво и слънчево, изведнъж се разрази страшна буря с гръмотевици. Това ме накара да се замисля – казах си, че тук нещо не е както трябва. Разбира се, жената, която водеше ритуала, обясни, че ненадейната буря била супер, защото по този начин се пречиствали всякакви негативни енергии. Слава на Бога, че плановете се осуетиха и участвах само два пъти в този ритуал.
По това време ме привличаше и вярването, че съществува прераждане. Бях убедена, че съм стара душа и това е едно от последните ми прераждания. „Все пак имам извисен ум!“ Малко след това научих какво е регресията – ритуал хипноза за връщане в минали животи. По този начин можеш да изчистиш негативната си карма и да „разбереш“ къде се коренят проблемите в живота ти.
Изпробвах го! Само за 50 лв. всичко трябваше да се изясни. Първо бях въведена в леко хипнотично отпуснато състояние. След това жената ме насочваше какво точно да правя и ми задаваше въпроси. Успях „да се върна“ в два минали живота. Интересното е, че и при двете ситуации виждах много тъжни неща, изпитвах негативни емоции и накрая умирах – все образи и видения, които демоните насаждаха в главата ми. Но целият сеанс беше представен като много полезен и успокояващ. Лъжи, цял тон лъжи!
В същото време истинският Бог не ме беше забравил и непрестанно изпращаше хора и обстоятелства, които да ме изведат от заблудите. Разбира се, тогава изобщо не възприемах нещата така. Мислех си, че аз трябва да помогна на тези хора и да им покажа каква е истината. Повечето ми приятели бяха християни. Много обичах да прекарвам време с тях, защото ги усещах като наистина стойностни. Организирах спортни събития и походи, където имаше възможност да се запознаят и общуват хора с различни вярвания. Дори бях една от най-активните доброволци в християнска спортна организация, въпреки че вътрешно не приемах християнския мироглед. Започнах да участвам в християнски семинари, дискусии, срещи, студентски лагери. Точно на такъв лагер се запознах с моя бъдещ съпруг Ники. По онова време и той живееше в заблуда, но Бог избави и него.
Когато хората се молеха на глас, пееха християнски песни или четяха Библията, аз само наблюдавах и не се включвах. Неведнъж моите приятели разговаряха с мене за Господ Иисус и за християнската вяра, но когато чуех за всичко това, в сърцето ми се надигаха много силен бунт и раздразнение. Понякога се случваше да споря по-бурно с тях. Исках да докажа, че аз съм права, а те са заблудени. По-късно разбрах колко много хора са се молили за мене през всички тези години.
Така въпреки твърдите си убеждения чувствах, че нещо все ми липсва. Не намирах покой. Толкова силно исках да разбера Истината, че отправях молитви към самия Бог и казвах: „Иисусе, дори ти да си Истината, искам да знам! Докажи ми!“. И се разочаровах, че не получавам отговор веднага. Бяха ми нужни няколко години, за да разбера със сърцето си.
С Ники бяхме добри приятели и разговаряхме на различни теми. След един християнски лагер, на който бяхме и двамата, се срещнахме и той с ентусиазъм ми разказа как е повярвал в Иисус Христос и Той е променил сърцето му. В този момент и аз разсъждавах за това, но споделих с него, че има нещо, което ме спира, и изобщо не мога да чета Библията и да повярвам в Христос. Тогава Ники ми предложи да прочета една статия за окултизма. Имах доста въпроси и реших да се срещна с автора на статията. Оказа се, че това е дякон Пеянски от църквата, която Ники беше започнал да посещава, след като бе повярвал в Иисус Христос.
По време на разговора ни с дякона усетих, че има нещо, което не ми позволява да задавам въпроси – гърлото ми пресъхна и се почувствах много изморена. Лукавия се опитваше да провали срещата, но Бог имаше друг план за мене.
Накрая дякон Пеянски попита дали имам нещо против да ме благослови. Разбира се, че не! Какво може да ми направи неговото благословение освен добро. Той положи ръка върху главата ми и се помоли за мене. Неочаквано започнах да плача и осъзнах, че нещо се случва. Спомних си как Ники ми разказа, че Господ е докоснал сърцето му на християнския лагер. Разбрах, че Бог докосна и мене със Святия Си Дух. Бях съкрушена!
Само половин час след това Ники ме помоли да отида с него в един дом за възрастни хора и там да изпеем заедно няколко християнски песни. Дотогава никога не бях пяла християнски песни. Нещо винаги ме спираше. Изненадващо, с лекота и само с няколко минути репетиция бях готова. Това беше моето малко чудо, с което Бог ми потвърждаваше Своята истинност.
Онова, което ме възпираше, беше изчезнало. От този ден всичко в моя живот се промени. Започнах да чета Библията всеки ден и да разбирам какво чета. Преди да приема, че Иисус Христос е Господ, не можех да разбера нищо от тази Книга, а и когато я четях, сънувах кошмари. Започнах да ходя на църква редовно, да слушам християнски песни, да гледам християнски филми, да се моля, дори пред повече хора (нещо почти невъзможно преди).
Когато се връщам назад във времето, Бог ми отваря очите за благословенията, които ми е изпращал още от най-ранна възраст и през целия ми живот досега – в училище седях на един чин с момиче, което вярваше в Бога. Участвах в много планински походи с християни, като аз бях единствената, която все още не Го беше познала. Бог ми подари пътуване до Корея, където една седмица живях в местна църква и хората се грижеха за мене като че ли бях част от семейството им. По-късно разбрах, че цялата църква се е молила за мене – над 400 души. Все повече се убеждавах в силата на молитвата. Искрено благодаря на всеки човек, който се е молил за моето спасение!
Мога още дълго да изброявам чудесата в живота ми, за които съм толкова благодарна на Господ! Благодаря на Иисус Христос, че ме избави от цялата тиня, в която бях затънала. Той продължава да ме променя всеки ден и ми помага да се уподобявам на Него – да съм обичаща, милосърдна, смирена. Дава ми свобода, мир и Истината, която толкова жадно търсех.
Вече имам живот, изпълнен с благодат, благословения и всекидневни свидетелства за мощта и силата на Христос. Служа Му по най-различни начини. Участвам активно в хвалението на църквата и прославям Неговото име. Благословение е да бъда съпруга и майка – ролите, които Бог ми подари, след като повярвах. Той ми даде съпруг, който е не просто добър избор за мене, а най-превъзходният избор, който можех да направя. Много повече от всичко, което си мислех, че трябва да бъде, и което толкова копнеех да имам!
„Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава, който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори.“ (Матей 7:7-8)
Това се изпълни в моя живот – търсех Истината и я намерих. Слава да бъде на великото име на Господ Иисус Христос!
Йорданка Цветанова
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2020 <<<
