Всеки човешки живот на земята е голяма повест, единствена по рода си. Както е неповторим човекът, така е уникален и животът на всеки един, получил от Бога правото да бъде във вселената, да живее на Земята.
Когато се раждаме на белия свят, всички идваме като че ли от небитието. И постепенно се появява простото осъзнаване: „Аз съществувам.“ После започва движението в света на въпросите, на които човешките същества отговарят по съвсем различен, често коренно противоположен начин. Струва ми се, че същността на живота при всеки човек се определя от това, как отговаряме на следните въпроси: „Кой сам аз?”, „Защо и за какво живея?”, „Зависи ли животът ми от някакви критерии?”, „Имат ли поне някакво значение понятията „добро” и „зло”?”, „Кой постановява тези категории?”, „Определя ли някой живота на Земята – това ли е всичко, или има продължение?”
Тези и множество подобни въпроси възникват при хората, които развиват своя интелект и разум. Често човекът не мисли толкова детайлно, тъй като живее в общество, което по някакъв начин вече е намерило – верни или неверни – отговорите на тези основни въпроси.
Следващите поколения приемат определени жизнени стереотипи без възражения. Но рано или късно, животът поставя пред всеки човек такива въпроси. Някои махват с ръка, други страдат, защото не знаят отговорите. Трети смятат, че техните родители вече са отговорили вместо тях и могат просто да се пуснат по течението…
Ако разумното същество не намери отговори на въпроси като: „Кой е Авторът на всичко това, което съществува? С каква цел го е създал, каква е причината за цялото творение?“, ще живее като животните, на които не е дадено да се интересуват от всичко това. Но ние сме сътворени разумни. Бог, Който е създал разумното човечество, не е скрил от него причините и целите на сътворението. Ние сме вечни същества, създадени по подобие на Бога и за общуване с Него. Но за огромно съжаление цялото човечество (още в Адам) е изгубило правото на тази перспектива.
Грехът е разрушил това общуване и ни е направил врагове на Бога, обречени да бъдем вечно отделени от Неговата благост. И само благодарение на Христовата жертва и откровението за смисъла на изкуплението вярващите знаят тайната за прекрасен живот на земята и благословено бъдеще във вечността. Единствено хората, на които е открито това, които живеят не само с настоящето, а за тях е реално бъдещето с Бога на небето, имат пълноценен живот тук и с увереност преминават във вечността с Него.
Има огромна разлика между това, как живеят и посрещат последния си час онези, които имат надежда за вечността, и другите, които я нямат. Устремените към небето не се колебаят и не се отчайват в никакви жизнени ситуации.
Затова нека мислим за скъпоценната и невероятна сила на Иисусовата жертва, способна да превърне греховния ни, позорен живот в сияние на Божията слава. Да мислим за щастието, което имаме в Бога, за подарената ни от Него вяра в Спасителя Христос, в изкуплението чрез нашия Спасител и осиновяването ни от Бога. Да разсъждаваме за това, колко е прекрасен животът на Божиите деца на земята, ако още отсега знаят за небесното си гражданство. Говорим за живот, пълен с радост и служение, способен на всякаква жертва от благодарност за великото блаженство с Бога. Тогава става толкова очевидна огромната разлика между това, което имаме в Бога, и онова, с което се опитва да ни прелъсти светът, тънещ в злото.
Когато пиша за необяснимата любов на Бога към Неговото създание – човека, – за вярата, надеждата, радостта, настоящето, бъдещето, прекланям колене и казвам: „Господи, колко са непостижими Твоите помисли, позволи ми да Ти служа с целия си живот. Нека всичко бъде само Твое! Единствен Ти си сътворил всичко, което Ти е угодно в моя живот и в живота на моите приятели – Твоите деца.”
