Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствайте в молитви. А най-вече имайте усърдна любов един към друг, защото „любовта покрива много грехове”. Бъдете страннолюбиви един към друг без ропот. Служете един другиму, всеки с онази дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисус Христос, чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.
I Пет. 4:7-11, СИ.
Ап. Петър казва тук, че краят на всичко наближава. Става дума за последното време. Какво е важно в това последно време за нас? Първо, трябва да се насочим към Бога. Апостолът казва: „Бъдете благоразумни и бодърствайте в молитви.” Какво значи да бъдеш благоразумен? Благоразумно и реалистично да оцениш себе си и своите възможности: какво си способен да направиш и какво не. Ние като християни знаем, че сме немощни и нищо не можем без Бога. Да бъдеш благоразумен и реалистичен, означава да разбираш, че не можеш нищо сам. И именно през това последно време трябва да се отнасяме към себе си реалистично. Същевременно трябва да осъзнаем какъв Бог имаме, какво може Той. Той може всичко. Както четем в края на този пасаж, Неговото владичество е вечно. Да бъдеш благоразумен, означава да очакваш много именно от Господ. Но как е изразено тук това, че очакваме всичко от Бога? „Бодърствайте в молитви” – именно чрез молитва ние се насочваме към Бога. Свещеното Писание ни призовава към това – всички свои нужди да принасяме пред Него. В последното време е изключително важно да се обръщаме към Бога и именно в това да бодърстваме – всичко да очакваме от Него, а не от себе си. По този начин ще избегнем разочарованието и отчаянието от самите себе си.
И така, да бодърстваш, значи винаги да бъдеш насочен към Бога, а не към себе си. Тази дума „бодърствайте” е много важна, защото Господ Иисус Христос казва, че най-яркият признак на последното време е измамата. Учениците Му Го питат: „Кажи ни кога ще бъде това и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?” (Мат. 24:3 СИ). Тогава Иисус Христос назовава първия признак: „Пазете се да не ви прелъсти някой” (24:4). Трябва да бдим, защото признакът на последното време е измамата. Да бъдем бодри, като се намираме в тясно общение с Бога, за да може Той да ни отваря очите къде врагът се опитва да ни измами и прелъсти. И ние чрез молитва да останем много близо до Него, до Неговото Слово и от Него да получим правилната насока. Затова е толкова решаващо нашият поглед да бъде обърнат към Бога.
Още един признак на последното време е, че все повече този свят се отнася враждебно към християните. От тази гледна точка също е важно да се уповаваме на Бога, а не на хората. Затова ап. Петър изтъква още един момент, че трябва да бъдем в общение един с друг. Той го подчертава три пъти: „А най-вече имайте усърдна любов един към друг, защото „любовта покрива много грехове”. Бъдете страннолюбиви един към друг без ропот. Служете един другиму…” Ние трябва да бъдем внимателни един към друг и да се грижим един за друг. Ако имам тук една отделна страница от Библията и искам да я запазя, тя, отделена от другите, е доста застрашена. Ако искам да я взема със себе си, ще я сложа в джоба си и когато я извадя, тя ще бъде доста измачкана. Някога, когато бързам, мога да я скъсам. Ако сме сами и не поддържаме отношения помежду си, сме беззащитни и много бързо нашата вяра, нашето отношение с Бога се рушат, също както и животът ни. Ние всички сме отделни страници. Нито една не е еднаква с другите. Всеки от нас има свой принос за общението и всеки трябва да служи със своя дар, който Господ му е дал. Но е изключително важно да бъдем заедно в една подвързия. Тогава сме защитени. Когато се събираме заедно и се молим един за друг, много по-лесно издържаме нападения и натиск. Но когато сме сами, бързо можем да се сринем.
Има и друга причина да бъдем в общение един с друг. Ако имам само отделна страница от Библията, казвам: „Ето това е моята Библия, това е Божията истина, според която искам да живея.” Чета там например I Йоан 3:9: „Всеки, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в Него; и не може да греши, защото е роден от Бога” (СИ). И ако реша да живея според тази истина, че не мога да греша, докъде ще стигна? Ако това е моят абсолют, защото имам само тази страница, тя ще ме доведе до отчаяние. Тук пише, че не греша, но аз все пак продължавам да греша, значи не съм роден от Бога, т.е. не съм спасен. Това може да ме вкара в много дълбока депресия. Или да ме направи нечестен. Казвам, че не греша, въпреки че греша. Отричам, че грехът присъства в живота ми. Тук има голяма опасност. Слава на Бога, че имаме цялото Свещено Писание, а не само отделна негова страница. Защото в същото Послание ап. Йоан пише: „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим и истината не е в нас” (1:8, СИ). Апостолът се обръща към християните и казва, че ние все още се борим с проблема за „греха”.
Значи можем честно да признаем греховете си и да се отнасяме отговорно към тях. Като приемем сериозно обещанието на Бога от следващия стих: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда” (1:9, СИ). Явно можем да се обръщаме към Бога с нашите слабости и грехове и да получаваме от Него освобождение и очистване. Всъщност думите, че християнинът не може да греши, защото е роден от Бога, се отнасят за неговата нова природа, която получаваме чрез новораждането. Именно чрез тази нова природа Господ ни дава голяма сила да се борим срещу греха. И не просто да се борим, а да се борим успешно. Това обаче означава, че борбата все още има място. И ако ап. Йоан казва, че още имаме грях, смисълът не е, че можем да се успокоим: „Да, грешен съм, какво мога да направя?” Защото апостолът се обръща към нас: „Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате” (2:1, СИ). Всичко това би трябвало да ни помогне да оставим греха. Господ ни е въоръжил чрез новата природа, която ни е дал, и ние трябва да й даваме все повече място. Не бива да живеем за себе си. Всеки от нас има тесен поглед върху Божиите истини и ако го издига като абсолют, може да изпадне в измама. Както имаме не отделна страница от Бибилията, а цялата Библия, така имаме нужда да бъдем в общение един с друг, да се насърчаваме взаимно, да се поддържаме, да се допълваме в разбирането на Свещеното Писание. Ап. Петър подчертава още нещо за общението помежду ни: „А най-вече имайте усърдна любов един към друг.” Това също е свързано с признака за последното време: „И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта” (Мат. 24:12, СИ). Затова ап. Петър подчертава, като има предвид последното време: „Имайте усърдна любов един към друг.” Причината е, че любовта покрива много грехове.
Какво означава това? Просто да загърбваме, да не говорим за неприятните неща? Но по страниците на Свещеното Писание нашият Господ отделя изключително много място на справянето с греха. Ако Бог е пратил Своя Син, за да умре за греховете ни, ние не можем просто да изместим греха, да не го гледаме. Трябва да назовем всеки грях с името му, да молим Бога за прошка и да я приемаме. Това също е важен момент – не просто да изповядваме греховете си и да се разкайваме, а и да приемаме прошката. Именно когато ни е срам от нашите грехове, когато си мислим: „Не мога да си простя за това, което извърших”, е много важно да спрем и да приемем прошката от Бога. Ако Той ми е простил, кой съм аз, че не мога да простя на себе си? Така се поставям над Всевишния. Какво означава тогава, че любовта покрива много грехове? Става дума за това, че любовта изцелява от последиците на греха. Мнозина са ранени в душите си. В Германия сега върви един процес. Изявяват се много сексуални грехове, които са извършвани в семействата или в сиропиталищата върху непълнолетни.
Колко рани са нанесени в тази област! И ако ние се обичаме един друг и усещаме защитата на любовта ни един към друг, ставаме открити, за да получим чрез Божията любов изцелението на нашите душевни рани. По този начин любовта покрива много грехове: изцелява раните, които са ми нанесли различни хора. И колкото повече знам, че ме обичат моите братя и сестри и самият Господ, толкова по-лесно мога да простя на другите. Защото съм защитен в Божията любов, която получавам и от моите братя и сестри. Освен това любовта покрива много грехове, които са вътре в мен. Ако съм отдаден да обичам другите, греховните склонности у мен не могат да се развиват. Тогава мога да кажа на греха: „Скъпи грях, нямам време да те следвам. Извинявай, зает съм! Зает съм с това, да обичам другите. Мисля върху това как да обичам повече моите братя и сестри. Извинявай, зает съм, затова си отивай!” Ако съм зает с това, да обичам другите, нямам време да влизам в сайтове, в които не е добре да влизам, или да се занимавам с неща, които ще ми навредят. Именно на развитието на тази любов трябва да наблегне Църквата в последното време.
И накрая ап. Петър подчертава, че ние трябва да бъдем насочени към Божията слава. В служението си е нужно да търся не своята, а Божията слава. Защото и това е признак на последното време, че хората все повече и повече търсят слава за себе си. Не знам как е в България, но в Германия има такава тенденция – всеки иска да се появи по страниците на вестниците или по телевизията под рубриката „Най-красивото момиче в града” или нещо от този род. Има и християнска форма на тази тенденция: „Аз имам специална дарба и с нея искам да служа на Бога, но така, че всички да виждат как аз служа на Бога.” Човешкото сърце е лукаво. И тук е много важно да чуем думите на ап. Петър, че трябва да търсим Божията слава: „Служете един другиму, всеки с онази дарба, каквато е приел.” Да служиш, да бъдеш полезен на другите, да се стремиш на другите да е добре, без значение какво означава това за теб. Дори да си готов да правиш неща, които може би са унизителни. Апостолът добавя: „Като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат.” Ние сме получили своята дарба, за да строим Божия дом, а не собствената си слава. Това също е голяма измама в последното време: обещават ни особени дарби и свръхестествени явления.
Когато си мислим: „Аз също бих искал да имам такава дарба”, нека спрем и се запитаме: „Защо? Какво искам – да бъда слуга на другите или да имам специална дарба и хората да ме възприемат по един специален начин?” Ап. Петър ни учи, че трябва да бъдем разпоредници на многоразличната Божия благодат. С какво можем да служим на другите? Чрез благодатта. Тя е дар, незаслужен подарък от Бога. Затова няма с какво да прославяме себе си. Ако Господ ми е дал дарбата, за да служа на другите, значи тази дарба на благодатта е от Него. И в крайна сметка към какво трябва да води този дар? „За да се прославя във всичко Бог чрез Иисус Христос, чиято слава и владичество е вовеки веков.” Само Господ Иисус Христос заслужава слава. И единствено ако сме насочени към Неговата слава, а не към себе си, можем да бъдем обилно благословение за другите. Тогава Господ ще ни благослови в нашето служение, за да бъде Той прославен вовеки.