Най-разпространената днес методика за предсказване на бъдещето е астрологията. Не обръщайте внимание на сложните таблици и изчисления за разположението на звездите, с които парадират астролозите – това са обикновени астрономически изчисления и в тях няма никакви чудеса.
По принцип същността на астрологията е доста проста. Смята се, че в момента на раждането си човекът е център на магически кръг, образуван от звезди и планети. Взаимното разположение на небесните тела определя неговия характер и влияе върху съдбата му. Разшифроването на небесната “дислокация” се нарича хороскоп.
Днес астролозите обичат да убеждават опонентите си, като се позовават на науката, че космосът наистина влияе върху земята – с магнитните полета и вълни, със силата на притеглянето. Но тези влияния отдавна са изучени и нямат никаква връзка с астрологичната “мъдрост”.
Нека се запитаме защо астрологията е избрала за “момента на истината” именно раждането на човека, а не зачеването му? Щом става дума за формиране на вродените черти от характера и по-нататъшната съдба на човека, това се случва точно когато генетичният набор на майката и на бащата се сливат .
Но за астролозите не е изгодно да вземат зачеването за начална точка на изчисленията си по една тривиална причина – просто датата му (за разлика от раждането) обикновено не се знае със сигурност. Така предсказателите се самоизбавят от “професионални” затруднения.
Друга причина за съмнителността на астрологията е забелязал още Галилей. В едно от писмата си ученият язвително пита дали преди той да открие спътниците на Юпитер, те по някакъв начин са влияели върху съдбите на хората? Известно е, че класическата астрономия борави само със Слънцето, Луната и пет известни тогава планети: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Когато откриват още три планети, най-сръчните предсказатели намират “работа” и за тях, но тогава изниква въпросът, как да се защити авторитетът на астролозите в миналото и изобщо на древната традиция в астрологията. Дали те са грешали тогава, или ни лъжат сега?
През 1981 г. римският вестник “Паезе сера” публикува дискусия между астролози и астрономи, в хода на която учените поставят пред предсказателите още един интересен въпрос: “Как се прави хороскоп на хора, родени до Полярния кръг?” Всъщност в продължение на много месеци в небето над хората там липсват традиционните астрологични планети (те се намират под линията на хоризонта). Тогава родените в най-северните райони на земята би трябвало да са лишени от черти на характера си и от своята съдба.Тази дилема така и остана без разумен отговор от страна на астролозите.
Известно е, че астрологията се основава върху древния принцип на симпатията или подобието, открит според легендата от самия Хермес Трисмегист – “бащата” на всички “тайни учения” на Запада. Принципът може да се обобщи така: “Това, което е горе, е подобно на това, което е долу.” Светът на небесните светила е макрокосмос и събитията “горе” по аналогия отекват като събития “долу”.
В астрологията принципът на подобието е доведен до абсурд: спомнете си как названията на зодиакалните съзвездия се тълкуват буквално в хороскопите. Ракът е интровертен и неуверен, Телецът е настойчив и упорит, Лъвът е тщеславен и величествен, Везните се стремят към хармония, Скорпионът е жесток.
Но съзвездията не са картини на Репин върху небето, а само няколко звезди, групирани за удобство, които първите наблюдатели оприличават с някои реални предмети. Тогава, ако на тези първи наблюдатели Скорпионът беше наподобил овца или слон, ходът на астрологията щеше да бъде съвсем друг.
