За всичко, Господи, благодаря:
за вечерите кротки и чудесни,
за пурпурната утринна зора,
за тихий плач, за хубавите песни!
Премъдрост крият всичките неща.
Чрез Твоя промисъл расте душата.
Денят е драг. Но трябва и нощта!
Без мрака кой ценил би светлината?
В страданията, що изпращаш Ти,
растат крилете ми за бъдещ полет.
Без зимата, която ни гнети,
кой би почуствал Твойта дивна пролет?
Непостижимий! Работи над мен
с ръка, която сваля и въздига!
О, дай ми да съм верен и смирен!
Аз знам, че ме обичаш. Туй ми стига!
Архимандрит Серафим
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2020 <<<
